Муратов никога не беше виждал работата на такива машини. Струваше му се странно да слуша този разговор и да съзнава, че не говорят двама души, а човек и машина.
— Лошо! — повтори Сабо. — Именно в това, което не можа да разбере нашият разузнавач, се крие тайната на невидимостта.
— Да опитаме да отрежем парче от купола? — предложи Стоун.
Електронният мозък на кълбото сам дойде до същото решение. Роботът тръгна към най-близкия купол.
Но и тук нищо не излезе. Материалът, от който бяха направени агрегатите на базата, не се поддаваше.
Роботът се върна при ромба.
Той вдигна ръце и ги допря до повърхността.
И отново нищо не се случи.
Рязко се измени цветът на екраните. Станаха леко зеленикави. Ромбът и стоящият до него робот се приближиха и заеха цялата площ на екрана.
След това всички видяха как повърхността на ромба потъмня, разтвори се и се появиха някакви кабели, ръчки, остри ръбове на прибори.
Разкри се вътрешността на ромба.
— Ако това е електронният мозък на базата — каза Токарев, — то какво общо имат с него ръчките?
— Може би това съвсем не са ръчки — отвърна Сабо, — а само нещо, подобно на тях. Не забравяйте, че пред вас не е земна конструкция.
— Това е невъзможно да се забрави.
Роботът застина неподвижно. Лентата на приемния апарат продължаваше да се движи, което показваше, че „мисълта“ в стъклената „глава“ на кибернета продължава да работи.
— Схемата не се поддава, изпратете друг — раздаде се металният глас на кълбото.
— По-съвършен няма — отговори със същите думи Сабо.
Но думата „прекратявам“ не последва. Очевидно кълбото не губеше надежда, че все пак неговият помощник ще успее да се справи със схемата на електронния мозък на базата, явно по-сложна от неговата.
Вътрешността на ромба продължаваше да се вижда върху екрана на телевръзката.
А върху визуалния екран се наблюдаваше как робот номер три отново тръгва към спътника. Кълбото не искаше да губи време. Тъй като постъпването на информация от робот номер две временно беше прекратено, той бе заповядал на номер три да започне работа.
— Изглежда, че все пак ние ще успеем да изследваме базата и основно да се запознаем с агрегатите й каза Стоун. — Но къде е опасността, за която ни говореше Гианея?
Тя чу името си и въпросително погледна Муратов.
Той й преведе думите на началника на експедицията, като се стараеше да не предизвиква у нея обида от това, че сякаш не й вярват.
След като го изслуша, Гианея сви рамене.
— Аз не зная в какво се състои опасността — каза тя, — но добре си спомням думите на Рийагейа. Той каза, че ако земните хора се опитат да се приближат до базата, ще предизвикат катастрофа. Това е всичко. Аз смятах за свой дълг да ви предупредя.
Думите й смутиха всички.
— Може би… — започна Токарев, но Стоун го прекъсна.
— Гианея би могла да не разбере правилно Рийагейа — каза той. — Или без сама да подозира това, да придава на думите му друг смисъл. Не може само поради неоснователен страх да изпускаме единствената възможност.
— Неоснователен! — възкликна Токарев. — Така ли е?
— Все едно! — Стоун с досада махна с ръка. Той явно беше много раздразнен.
„Дали защото чувствува, че не е прав“ — помисли Муратов.
— Аз съм съгласен с Хенри — каза Сабо. — Щом сме започнали, трябва да продължим.
Останалите мълчаха.
Докато се водеше този разговор, робот номер три беше отишъл съвсем близо до спътника.
— Другари, гледайте! — извика Муратов, като сочеше към телеекрана.
Но всички вече бяха видели.
Във вътрешността на ромба започна някакво движение. Кратки припламвания, като ята искри се понесоха по кабелите или по това, което хората приемаха за кабели.
— Сигнали! — каза Гарсиа, който следеше показанията на пеленгатора. — Ултракъси вълни.
Едва успя да изрече тези думи и силна светлина заля екрана. Тя беше много ярка и само благодарение на смекчаващото действие на екраните не ослепи хората.
— Така си и знаех! — промърмори Стоун.
Анихилация?!
Екраните продължаваха да светят. Това означаваше, че робот номер едно не е пострадал. И не само не е пострадал, но и продължава да ръководи операцията.
Изображението върху телеекрана се отдалечи. Отново се виждаше цялата база.
Робот номер две продължаваше да стои до ромба.
Робот номер три не се виждаше никъде.
Съдбата му беше ясна. Бе се приближил плътно до спътника, той бе „съобщил“ за това на ромба. Беше последвала команда и роботът веднага бе унищожен.
По същия начин, както бе унищожен и роботът разузнавач, изпратен от борда на „Титов“ преди три години.
По всяка вероятност и тогава спътникът бе получил заповедта от същия ромб.
— А вие казвахте! — промълви Токарев.