— Внимание! — каза Сабо. — Да се пусне робот номер четири!
Думата „внимание“ се произнасяше специално за роботите, които се намираха в действие: да знаят, че това не се отнася за тях.
— Трябваше още от самото начало да изпратим номер четири — промърмори Сабо. — Напразно погубихме машината!
— Вие самият се съгласихте, че трябва да изпитаме степента на опасност — отвърна Стоун.
Муратов знаеше, че робот номер четири е същата машина като номер две и три, но снабдена с противоанихилационна защита. Той разбра, че Сабо е решил да я изпробва, като я изпрати към същия спътник.
Трети „човек“ много по-висок и масивен от първите два, закрачи към изкопа.
Но той не успя да измине и половината път, когато се случи това, което никой не можеше да предвиди и да очаква. Най-близкият спътник разузнавач изведнъж се раздвижи и излетя като се изправи вертикално.
След него последва и вторият.
В долната част на апаратите нещо блесна…
И двете „яйца“ се издигнаха над изкопа, за секунда се спряха… отново блеснаха две мълнии… и спътниците разузнавачи изчезнаха в черната бездна на лунното небе.
Сабо изруга грубо и злобно.
— Наредихме се! — раздаде се в микрофона гласът на Синицин.
Стоун се намръщи, но не каза нищо, макар че забележката на Синицин явно се отнасяше до него.
— Дали Рийагейа не е говорил за това — каза Муратов. — Може би той е имал предвид точно това като е споменавал за „катастрофа“.
— Не виждам катастрофа — отговори Стоун. — Спътниците се отправиха в полет. Ние ще ги настигнем там. Базата остана на наше разположение.
— Съмнително! — забеляза Верьосов.
— Точно така е!
На площадката на базата всичко беше спокойно, както и преди. Но изведнъж започна движение. Многобройните маркучи бързо започнаха да се скъсяват, докато напълно се скриха в куполите.
И отново всичко замря.
Внезапно се разнесе смях — смееше се Гианея.
— Какво направихте? — каза тя.
— Откъде можехме да знаем? — отговори Муратов. — Вие не ни предупредихте.
— Аз самата не очаквах.
— Ние още по-малко.
Неочакваният обрат на събитията смути всички участници в експедицията. Думите на Муратов ги накараха да се замислят. Излизаше, че командата за излитане е била дадена от ромба и то защото на базата са се появили хора и са я видели. Такъв случай е бил предвиден от строителите и предварително са били взети мерки. Изглеждаше, че те не са имали нищо против „земляните“ да се запознаят с базата, но в никакъв случай със спътниците. И изпълнявайки тяхната воля двете „яйца“ бяха избягали от нежеланото съседство.
Но дали само бяха излетели? Дали това беше само извънреден полет около Земята? Рийагейа едва ли би нарекъл обикновеното бягство катастрофа.
Беше съвсем безсмислено да се гадае.
— Вие не знаете ли — обърна се Гарсиа към Гианея, — след какъв интервал от време тези спътници ще се завърнат тук?
— Не зная. Но те летят дълго.
— Ще трябва да ги догонваме в небето — каза Сабо. — Това е по-трудно и по-сложно. Жалко, че се получи така. Много по-лесно беше да ги унищожим тук. Но всяко зло за добро. Сега ще можем детайлно да се запознаем с устройството на базата. И няма смисъл да я унищожаваме.
— Не се знае — възрази Токарев. — Може би точно обратното: трябва да унищожим базата и по този начин да лишим спътниците от възможността да се зареждат. А след време, когато се върнат, ще се окажат в ръцете ни.
— Това вече е съвсем неприемливо — каза Верьосов. — Първо, те могат да се защищават неопределено дълго, даже когато загубят способността си да летят. Второ, те едва ли биха могли да се върнат в базата, ако ромбът бъде унищожен.
Стоун дълго мълча.
— В някои отношения аз сгреших — каза той. — Ето моето решение. Ще унищожим базата, но след като детайлно я изследваме. Спътниците също ще унищожим — в небето. Има ли възражения?
— Изследването трябва да се провежда изключително внимателно — каза Синицин. — Кой знае какви сюрпризи са ни приготвени.
— Ще бъдем внимателни.
Предложението на Стоун беше прието.
Робот номер две все още стоеше неподвижно до ромба. Четвъртият стоеше там, където го беше заварило неочакваното излитане на спътниците. Явно, че кълбото му бе дало заповед да спре.
И двата робота се задвижиха. Електронният мозък на кълбото беше изяснил обстановката и бе приел решение да продължи работата. Номер две отново вдигна „ръце“ и ги сложи върху ромба, а четвърти тръгна напред.
— Всъщност, той вече не е нужен — каза Сабо.
— Няма значение — отговори Стоун. — Противоанихилационната защита няма да му попречи.
Гианея се обърна към Муратов.
— Защо продължавате да правите грешки? — каза тя. — Искате да погубите машините си? Жал ми е за тях, изглеждат много умни.
— Нима ги грози опасност, когато спътниците ги няма?
— Аз ви казах — унищожете я!
— Обяснете по-ясно, Гианея.
— Стига да можех — каза тя и на Муратов му се стори, че долови тъга в гласа й. — Аз зная толкова малко.
— Тогава защо така настойчиво ни съветвате да я унищожим и то по-бързо?
— Защото чух. Рийагейа каза на някого от нашите, че никога земните хора няма да узнаят устройството нито на спътниците, нито на базата, даже и да ги намерят. Той добави: „Такъв опит ще им струва скъпо.“ Той беше осведомен.