Космическата служба получи заповед незабавно да изпрати звездолета „Герман Титов“ към спътниците и да ги унищожи. Само на този кораб още отдавна бяха монтирани антигазови катапулти. Да оборудват още един кораб в помощ на „Титов“ нямаше време.
Радиообсерваториите и станциите, изследващи космическите лъчи, засилиха наблюдението на всички излъчвания, които идваха от космоса към Земята.
Буквално броени минути след получаването на радиограмата за излитането на двата спътника разузнавача (продължаваха по навик да ги наричат така) те бяха „хванати“ от зорките лъчи на локаторите, от обективите на оптическите телескопи, от мощните пипала на гравитометрите по многобройните изкуствени спътници на Земята.
След като напуснаха своята лунна база двете „яйца“, пъстри от едната страна и невидими от другата, успяха да полетят само няколко часа.
Седмата лунна експедиция, която „изплаши“ спътниците, се оказа много полезна в това отношение. „Яйцата“ даже не бяха успели да се разделят в пространството, когато „Титов“ ги настигна почти на едно и също място — над Хавайските острови.
В този момент над Тихия океан беше тъмна нощ. Малко хора видяха ярко блесналите мълнии на анихилацията, известили, че чуждите спътници са престанали да съществуват.
Дали бяха успели поне отчасти да изпълнят предназначението си? Или бяха загинали без полза за стопаните си?
Отговорите на тези въпроси бяха получени два часа след унищожението им.
И двата въпроса имаха положителен отговор.
Спътниците бяха успели да причинят вреда, макар и малка. Наложи се да вземат мерки за прочистването на атмосферата и да прибегнат до медицинска намеса по отношение на тези, които се оказаха засегнати от излъчванията на спътниците. Монтираната в тях апаратура явно бе започнала да действува веднага след излитането им от Луната.
Но спътниците не изпълниха своето предназначение. В този смисъл те загинаха безцелно.
Хората разбраха по-скоро, отколкото очакваха, какво ги заплашваше, как сънародниците на Гианея искаха да поразят населението на Земята.
Тяхната цел стана ясна.
Посветените в хода на събитията, а те бяха все още малко — изтъкнати учени, сътрудниците на космическата служба, персоналът на обсерваториите — неволно се усмихнаха.
Съвсем очевидна беше грубата грешка; сънародниците на Гианея прекалено ниско оценяваха науката и техниката на Земята. Даже ако бяха посетили за първи път Земята през средните векове, те трябваше да имат предвид законите на общественото развитие, които не можеха да не им бъдат известни.
Но те не бяха предвидили нищо и затова сгрешиха.
— Никак нямаше да ни бъде до смях — каза една от най-крупните учени физици на земята, професор Марлен Фрейзър, — ако те бяха осъществили своя замисъл преди няколко века. Пък и през последните векове, когато хората бяха разединени от експлоататорския строй, тяхната акция би могла да доведе до гибелта на много от съществуващите тогава слаборазвити народи. Но сега у нас… Какво може да причини вреда на обединеното човечество?
— Налага се да направим извода — допълни думите й друг учен, — че ние грешим по отношение на сроковете, когато са изстреляни спътниците разузнавачи. Явно, че те са се появили не толкова отдавна. Но в такъв случай и тези, които са ги изстреляли, също са посетили Земята неотдавна. Тогава тяхната заблуда става още по-непонятна. За да допуснеш такава грешка, трябва да притежаваш изключително силно развито самомнение, високомерие по отношение на другите и дълбоко презрение към всички, които считаш за по-нискостоящи от тебе.
Никой на Земята и не подозираше колко близо до истината беше този учен.
Опасността отмина.
Сега! А в бъдеще?
Може ли да се очаква ново нападение?
Би могло да се случи. Но ако се съди по това, че сред народа на Гианея са се появили хора, подобни на Рийагейа, то опасенията бяха излишни. Неизвестното човечество очевидно вече беше достигнало такова ниво на развитие, когато враждебните актове по отношение на други човечества стават невъзможни.
Оставаше загадката, как са могли същества, които обладават толкова могъща наука и техника, да замислят и да се опитват да осъществяват такъв безчовечен план — да заличат населението на земното кълбо от лицето на планетата, да изчезне „естествено“, поради прекратяване на раждаемостта и те да заселят освободеното място.
Това свидетелствуваше, първо, за пренаселване на тяхната собствена планета и второ — за нисък морал.
Но ниското морално ниво и високото развитие на техниката от земна гледна точка бяха несъвместими.
Известно време след тези събития, изтъкнатият историк и философ Андрей Первенцев публикува статия, където излагаше своето становище по целия комплекс от загадки.
Според него единственото обяснение трябваше да се търси в аналогията със земната история.
Законите на общественото развитие на разумните същества навсякъде са почти еднакви. Но природата е безкрайно разнообразна и безкрайно разнообразни са пътищата на развитие на мислещите същества. Още повече в такива мащаби, като вселената.
Само преди малко повече от сто години една от най-развитите страни на Земята — Германия — въвлече света в опустошителна война, прокарвайки доктрината за унищожение на другите народи. А нима управляването на термоядрените сили не е висока техника? И нима нямаше време, когато хората, владеещи тази техника, готвеха ядрена катастрофа, която заплашваше тези, които оцелеят със същата участ, замислена от съотечествениците на Гианея?
„Природата на експлоататорите — правеше извод Первенцев — винаги и навсякъде е еднаква. За мен няма съмнение, че на планетата на Гианея по времето, когато е бил подготвен този план, е имало рязко изразен експлоататорски строй. По всяка вероятност сега този строй вече не съществува. Или доживява последните си дни. В това ни убеждава всичко, което направи Рийагейа.“
Первенцев беше още по-близо до истината. Но тогава все още не знаеха това.
Едно беше ясно: враждебният акт, с който се сблъскаха земните хора, е много рядко изключение. И нямаше основание да се мисли, че това изключение някога ще се повтори.
Както правилно беше отбелязала Фрейзър, космическата интервенция би могла да има успех само по време на детството на човешкото общество. Но не тогава, когато хората вече бяха обединени и можеха съвместно да се защищават от всяка опасност.
Общество, което живее като дружно, сплотено семейство и е достигнало високи върхове в науката и техниката, е непобедимо.
— Това вече започва да ме безпокои — каза Марина.
Тя стана и като закри очите си с длан се вгледа в блестящата с мириади искри водна шир.
Изумрудно-сапфирените вълни на Черно море лениво се плъзгаха към брега. Седефена омара закриваше линията на хоризонта. Там, където тя едва се долавяше, сякаш висяха във въздуха очертанията на бял параход. Той беше далеч и изглеждаше неподвижен. Денят беше почти безветрен, само от време на време се чувствуваше лек полъх, който носеше не прохлада, а само зной.
Черната главичка на Гианея не се виждате никъде.
— Тя плува прекрасно — лениво отвърна Виктор Муратов.
— Вече мина повече от час.
— Какво от това.
— Все пак се безпокоя.
Раул Гарсиа се повдигна на лакът.
— Хайде да я търсим — предложи той.
— С какво?
— С някой катер. Ако обясним каква е работата, всеки ще ни даде лодката си.
— Да почакаме още малко.
Тревогата на сестра му се предаде и на Виктор. Той скочи и се приближи до водата.