— Стана ми тъжно — каза тя и Виктор веднага долови в тона й нова нотка. Той я погледна в очите. Не, в тях нямаше сълзи, но те се чувствуваха в думите й. — Спомних си за родителите си, за сестрите и братята си. И така мъчително ми се прииска да ги видя.
Тя не отговори направо на Гарсиа. Но той не се обиди. Всички добре знаеха, че когато въпросът й се струваше важен, Гианея винаги се обръщаше само към Муратов.
— Но това никога няма да стане — добави Гианея.
Тя нищо не знаеше, милото момиче!
— Боя се, че е така — меко отговори Муратов. — Ние направихме всичко, за да ви дадем възможност да се върнете, но вие самата не знаете къде се намира вашата втора родина. Но, може би оттам ще долети още един кораб.
— Той трябваше да долети — неочаквано каза Гианея. — Но в последния момент беше решено да не се изпраща.
— Вашите хора може би ще размислят. Кажете, Гианея — Муратов искаше да я отвлече от тъжните мисли, — защо именно вие бяхте избрана за преводач? Нима само вие знаехте испански език?
— Моят баща знае също много добре — отговори Гианея, — но той вече е стар, за да лети втори път до Земята. А аз учех най-добре от всички при него.
— Вашият баща е бил при нас?
— Той е участвувал в първия полет. Именно тогава са открили вашата Земя.
— Дълго ли са били на Земята?
— Не зная точно, но струва ми се, дълго. Баща ми е успял добре да научи езика.
— Кога е било това?
Като чуха този въпрос, който отдавна интересуваше всички, Раул и Марина наостриха уши. Ще отговори ли Гианея?
— Може би ще ви се стори странно — каза Гианея, — но аз не зная. Времето в космическите полети много се обърква. Във всеки случай, по вашето летоброене, това трябва да е станало преди около половин век.
— Какво? — от силно вълнение Муратов се надигна. — Не грешите ли, Гианея?
— Мисля, че не греша. А какво ви учудва?
— Не, нищо. Ние мислехме, че е било по-отдавна.
Отговорът на Гианея за един миг бе разрушил цялото здание от догадки и хипотези, построено от хората. Изглеждаше несъмнено, че съотечествениците на Гианея са били на Земята през средните векове. Трудно беше да се допусне, че в по-късно време никой не ги е забелязал. Преди половин век! Това означаваше, че чуждият кораб е кацнал на Земята през последната четвърт на двадесети век, в епохата на социализма и бурното развитие на космонавтиката. Невероятно!
— Хайде да пресметнем — каза Муратов, като се стараеше да скрие от Гианея нарастващото си вълнение. — Нямаме работа и можем да се заемем с малко математика. Вие на колко години бяхте, когато вашият баща излетя за Земята?
— На николко — усмихна се Гианея. — Аз още не съм била родена.
Това затрудняваше задачата.
— Добре, а на колко години беше самият той?
— Не зная.
— Но например майка ви би трябвало да помни колко време е отсъствувал.
— Сигурно помни, но аз никога не съм я питала.
Планът на Муратов рухна.
Той все още не можеше да повярва на думите й. Половин век! Не, Гианея нещо греши. Можеше да се допусне, че това е станало в началото на деветнадесети век, но в края на двадесети… Гианея се обърква от разликата във времето за хората, които се намират на планетата, и за тези, които летят в космоса със субсветлинна скорост. Цялата работа е в това.
Гианея можеше да сгреши с век, век и половина, но не повече. Хипотезата за средните векове от земната история трябваше да бъде предадена в архивата.
Това изменяше цялата картина, съставена от учените на Земята при непосредственото участие на самия Муратов.
„Да, много, много лошо, че вместо Гианея — мислеше той, — тук не е самият Рийагейа. Дали някога истината ще бъде открита или завинаги ще остане неизвестна?“
Муратов така се бе замислил, че не отговори на някакъв въпрос, зададен от Гианея.
Тя повдигна рамене и се обърна към Марина.
— Гледайте, другари — каза Гарсиа, — към нас тича Стоун.
— Тича? — учуди се Марина.
Всички се обърнаха.
Стоун наистина не вървеше, а тичаше. Това съвсем не му бе присъщо.
Даже без да поздрави, което също не беше в навиците му, задъхвайки се той каза:
— Преведете й! Около Земята се е появил космически кораб, който несъмнено принадлежи на нейните сънародници.
Първи гравитометрите на лунните станции откриха приближаването на невидимия кораб към Земята.
Самият факт на невидимостта вече навеждаше на мисълта, че корабът принадлежи на тези, които бяха долетели преди година и половина. Пък и не можеше да се случи за година и половина Земята да бъде посетена от обитателите на две различни планети. Това би било съвсем невероятна случайност, след като в продължение на хилядолетия, без да се смята визитата на съотечествениците на Гианея, не се е случвало подобно посещение.
Разбира се, това бяха те.
Но защо, с каква цел са се появили толкова бързо?
Планът на сънародниците на Гианея беше съвсем ясен и това даваше възможност да се предвидят по-нататъшните им действия.
Пристигането на втория кораб на Земята беше преждевременно.
Колкото и малко време да бяха действували излъчвателите на спътниците разузнавачи, това излъчване беше хванато от приборите, изучено и дешифрирано. То беше родствено с радиацията от ядрените взривове и влиянието му върху човешкия организъм трябваше да доведе до пълно прекратяване на раждаемостта. Човечеството на Земята трябваше „естествено“ да отмре.
За осъществяването на такъв план бяха необходими като минимум осемдесет-деветдесет години. Едва след изтичането на този срок можеше да се очаква втори полет.
Екипажът на първия кораб беше унищожен от Рийагейа. Тези, които бяха останали, не можеха да знаят, че планът се е провалил.
Но ето, че се бяха появили само след година и половина.