Тогава защо бяха долетели?
Имаше три обяснения.
Първото, най-неправдоподобното, се състоеше в това, че корабът на Рийагейа не се е върнал. То беше неправдоподобно, защото екипажът на кораба трябваше да прекара известно време на Земята, което произтичаше от факта, че в експедицията участвуваше преводачка. Година и половина е прекалено малък срок, за да се преодолее разстоянието от Земята до коя и да е от близките звезди и да се прекара на Земята макар и само един месец.
Второто, което изглеждаше по-вероятно, подсказваше мисълта, че появилият се кораб е долетял за проверка. И последното, което беше най-неприятното — той би могъл да долети с цел да засили действието на спътниците, да го ускори, да стовари върху Земята нови, по-мощни порции от дяволското излъчване.
Последното като че ли се опровергаваше от постъпката на Рийагейа и от това, което каза от негово име Гианея. Но тя би могла и да греши.
Трябваше да се помисли — как да посрещнат неканените гости?
Човечеството на Земята имаше нравственото право просто да унищожи долетелия кораб. Това би бил законен, както са казвали в миналото, акт на самозащита.
Да се направи това беше лесно.
Но никой не се сети за такова решение.
Учените и инженерите изпитваха силно чувство на досада и разочарование: и базата, и спътниците бяха изчезнали безследно. Никой така и не разбра устройството им и принципа на действие. А това беше техника на друг свят и естествено, желанието да я изучат бе много силно.
Да унищожат и този кораб! Това означаваше окончателно и завинаги да се откажат от мисълта да се запознаят с тази техника.
Научното любопитство е силно чувство и да се бориш с него е трудно, почти невъзможно. То бе направило от човека това, което е, то винаги му е било свойствено.
Да унищожат кораба! Не, никога! Само в краен случай, ако не остава нищо друго.
Могъщата техника на Земята подсказа друг път.
Струваше си да направят опит. Е, ако той се окажеше неуспешен, винаги можеха да разпръснат долетелия кораб на атоми.
От момента на появяването му в „полезрението“ на гравитометрите и до приемане на решението бе изминало малко време. След два часа Земята вече беше готова за посрещането във всеки от вариантите му.
Лъчите на локаторите „държаха кораба“ Вече бяха известни обемът и размерите му. Планетата беше обгърната от защитен слой — антирадиационно излъчване. Четири звездолета вече се бяха приближили до госта и неотстъпно го следваха.
Всичко беше готово.
Пришелецът, обречен и безпомощен, се намираше в пълната власт на земните хора.
Дали екипажът знаеше това? Те би трябвало да са забелязали „почетния“ ескорт и да са разбрали значението му.
И да са си направили изводите.
Какво ли щяха да предприемат?
На Земята чакаха спокойно. В Института по космонавтика, превърнат в щаб на срещата, Ласло Сабо държеше ръката си върху бутона. Едно натискане и получили сигнал за атака, четирите звездолета щяха да изстрелят четири смъртоносни ракети. От пришелеца нямаше да остане и следа.
Той се държеше много странно.
Изглеждаше, че спирачните му системи са включени отдавна, корабът се приближаваше много бавно. И през цялото време забавяше движението си — повече, отколкото това беше необходимо.
Накрая скоростта му падна почти до нула.
Пришелецът очевидно не мислеше да каца на Луната. За да излезе на кръгова орбита около Земята, като тази на спътниците разузнавачи, беше необходима по-голяма скорост. Да се спуска на самата Земя толкова бавно, изглеждаше безсмислено.
Създаваше се впечатление, че командирът на кораба не знае какво да прави.
Може би той бе видял всичко и бе разбрал, че е попаднал в клопка. Тогава корабът можеше внезапно да се обърне и да изчезне в космоса.
Сабо беше решил твърдо да не допусне това. Пришелецът нямаше да си отиде от Земята „жив“!
Кой можеше да се сети, че корабът не се управлява от никого, че четирите същества, които се намираха в него, даже не знаеха, че пътят им е свършил, че автоматите чакат команда, която нямаше кой да даде.
И най-бурното въображение не би могло да заподозре истината.
На Земята недоумяваха.
Исполинският кораб — неговата дължина достигаше половин километър — „тъпчеше“ на едно място около Земята, безсмислено хабеше и време, и енергия. От него не се появяваше никакво излъчване.
Но корабът не падаше на Земята. Това свидетелствуваше за работата на спирачните системи. В близост до такова огромно небесно тяло като Земята, задържането на подобен гигант на едно място изискваше колосален разход на енергия.
И някак от само себе си се появи мисълта за нова трагедия. Екипажът на кораба е мъртъв.
Какво би могло да доведе до такъв финал на междузвездния полет? Втори Рийагейа?!
Веднага се обърнаха към Гианея. Тя потвърди думите си, че вторият кораб, същият като първия, наистина се е готвел за полет, но след това е било решено да излети само един. Какво е могло да измени това решение тя не знае.
Сега се появиха още по-големи основания за осъществяването на набелязания план.
Но за това, първо, беше необходимо да се убедят, че приближаването до кораба е безопасно, че той няма защитна апаратура, подобна на тази, която беше монтирана на спътниците.
Звездолетите, съпровождащи „госта“, получиха указания да направят такава проверка.
Четири робота разузнавача от различни посоки се приближиха до пришелеца от космоса и безпрепятствено се докоснаха до повърхността му.
Не последва анихилация. На кораба нямаше защитна апаратура!
Върху екраните в кабините за управление на звездолетите се появиха неясните контури на това, което се намираше във вътрешността на „госта“…
И нова изненада!
Предаването на един от роботите, който се намираше до средната част на космическия кораб, ясно показваше, че вътре нещо се движи.
Това „нещо“ много напомняше живи същества, напомняше хора!
Излизаше, че предположението не е вярно, екипажът бе жив!
В Института по космонавтика окончателно се объркаха. Какво означава това странно поведение на пришелците? Невъзможно беше да се допусне, че корабът, извършил междузвездно пътешествие, се управлява от хора, които нямат понятие от законите на небесната механика и не си дават сметка за своите действия.