— Според неговите думи се получава не съвсем така — отговоря Метюз. — Изглежда, че са имали цел. Но как са успели да достигнат до Земята, като не умеят да управляват кораба?
— Защото е останала предишната програма на полета. Този кораб трябваше да лети след нас.
— Тогава всичко е ясно — каза Стоун като изслуша превода. — Звездолетът е бил управляват от електронния мозък. И около Земята той е очаквал указания, които не са последвали. Чуден и безпрецедентен случай! Това е било безумна смелост от тяхна страна — да се впуснат в такъв полет.
Муратов отново се обърна към „космонавта“.
— Вие чухте ли какво каза тази девойка? — попита той.
— Чух.
— Вие наистина ли сте взели чужд кораб?
— Сега той е наш.
Гианея се обърна към пришелеца. Тя малко се наклони към него и го попита нещо на своя език.
Кръглите очи блеснаха със свирепа радост. Пришелецът произнесе дълга фраза.
Гианея страшно пребледня.
Няколко секунди тя гледаше Мериго с широко отворени очи. След това със стон ги затвори и внезапно падна в безсъзнание в краката на Метюз, който не успя да я хване.
Изглеждаше, че вече няма нито една загадка. Всичко бе станало ясно.
Земните инженери лесно се ориентираха в конструкцията на звездолета и неговите двигатели, които работеха на принципа на взаимодействието на гравитонни и антигравитонни полета. Техниката на Земята вече се приближаваше към решението на подобна задача и за „открития“ нямаше достатъчно материал.
Това не учуди никого. Ако се съдеше по оборудването на звездолета, развитието на техниката в родината на Гианея се намираше почти на същото ниво, както и техниката на Земята.
Пътят, извършен от кораба, заложен в програмата на електронния мозък, бе разшифрован даже без помощта на Гианея. И върху звездните карти беше отбелязана звездата — слънцето на планетата, откъдето бяха долетели четиримата.
Те бяха пътували почти седем години по земно време. Скоростта е била голяма, но в родината на „звездоплавателите“ е изминало неколкократно повече време.
Не представляваше никаква трудност четиримата да бъдат изпратени обратно. Лесно можеше да се вмъкне в програмата заповед за кацане.
Но учените от Земята взеха друго решение. Те не искаха да изпускат щастливия случай.
Съобщиха на четиримата, че могат да се върнат. И добавиха, че няма да летят сами, че с тях ще тръгнат и земни хора. Пътят ще изглежда много по-кратък, няма да се наложи пак да се мъчат седем години. Анабиозните вани бяха напълно изправни. Седем години ще изминат като един месец.
Законите на относителността бяха недостъпни за Мериго и неговите спътници. И те не повярваха, че като се върнат, няма да заварят тези, които са оставили. Но с радост се съгласиха да се върнат обратно в родината.
— Ние бяхме сигурни, че завинаги ще останем тук — каза Мериго, единственият от четиримата, с когото можеше свободно да се разговаря.
Останалите трима с труд произнасяха само по няколко испански изречения. Наистина, с тях можеха да говорят тези, които знаеха езика на Гианея.
— Вие казвате, че никога вече няма да видим своите роднини — прибави Мериго. — Ние вече свикнахме с тази мисъл. И се простихме с тях завинаги, когато напускахме родината си.
Величието на самоотвержения подвиг на четиримата възхищаваше земните хора. Това, че самите четирима не съзнаваха какво са извършили, още повече го подчертаваше. И макар че постъпката им беше съвсем ненужна, хората бяха готови на всичко, за да се отблагодарят на четиримата за тяхното добро намерение.
Присъствието на Гианея на Земята доказваше на Мериго и на другарите му, че са долетели именно там, където са се стремили. Но да повярват напълно все пак беше трудно. Тази планета съвсем не приличаше на това, което очакваха да видят.
Тогава, на кораба, те скоро разбраха, че първото впечатление ги е излъгало, че хората, които се намираха около кораба не са „ненавистните“, а само приличат на тях. И щом го разбраха, излязоха от кораба.
Всичко, което ги окръжаваше, начинът по който ги посрещнаха, вниманието към тях бързо ги убеди, че се намират сред приятели не по-малко могъщи от „ненавистните“, даже по-могъщи.
Инстинктът не ги излъга — това бяха братя.
Четиримата свикнаха много бързо.
Мериго и другарите му бяха родени по време на властта на „ненавистните“.
Те от детството си бяха преминали през школата на „ненавистните“, които не се нуждаеха от „диви“ и необразовани слуги и работници.
Между Мериго и неговите прадеди, непознали нашествието на пришелците от космоса, вече имаше огромна разлика в развитието.
Това стана съвсем ясно, когато Мериго разказа за всичко, което се бе случило в родината му.
Слушаха разказа му с изключително внимание, но и с ужас. Свирепата колонизация на мирния остров, грубото завладяване на чуждата земя, жестокостта на поробителите — всичко това напомняше за най-лошите времена от епохата на колониализма на Земята.
И кой осъществяваше насилие? Хора, владеещи изключително висока техника, същества, прелитащи свободно от една планета на друга!
Това изглеждаше невероятно, невъзможно, но беше факт!
— Тук нещо не е в ред! — каза пак същата Марлен Фрезер. — Нито Гианея, нито Мериго знаят всички причини. Насилието на едно човечество над друго е абсолютно невъзможно на това ниво, на което се намира човечеството на Гианея. Това е изключено. Изглежда тук се е проявила злата воля на сравнително неголяма група. Не трябва да правим прибързани изводи и да съдим целия народ на Гианея по поведението на такава малка група, откъсната от своето човечество. Струва ми се, че Первенцев е прав: ние сме се сблъскали с високоразумни същества, стоящи на позициите, на които са били американските капиталисти в средата на двадесети век, готвейки гибелта на човечеството от термоядрена война. Моралното ниво е еднакво. В дадения случай те са били конквистадори, отправили се да търсят нови планети, ожесточени от раздялата с родината. А може би тези хора още от самото начало не са имали нищо общо с народа си като цяло. Това са могли да бъдат хора, изгонени от своята планета. Но даже сред тях, ние виждаме по примера на Рийагейа, вече са се появили прогресивни влияния.
Гианея не знаеше къде се намира първоначалната й родина. Още по-малко знаеха това четиримата. Но можеха да се надяват, че в архивите на „ненавистните“ са останали някакви указания. Мериго казваше, че когато са унищожили пришелците, неговите сънародници не са пипнали нищо, което е принадлежало на „ненавистните“.
Неочаквано представилата се възможност да създадат контакт с две човечества от други планети, не можеше да бъде изпусната.
Хората активно се готвеха за първия етап — полета към родината на четиримата.
Трябваше да летят три кораба: този, на който долетяха четиримата, и още два, които спешно се строяха на Земята.
Стартът беше набелязан точно след една година.
Гианея, неизвестно защо, не обичаше много радиофоните. И Муратов никак не се учуди, когато получи от нея писмо, макар че сега тя живееше в същия град.
В писмото Гианея молеше Виктор да отиде при нея същата вечер.
Тя и по-рано често го канеше и в това също нямаше нищо необикновено.
Тогава, след неочаквания припадък, Гианея веднага напусна Пиренейския полуостров. Оттогава Муратов не я беше виждал, пък и беше минала само седмица и половина.
Причината за припадъка стана ясна след разказа на Мериго. Бяха загинали всички, които Гианея познаваше, в това число и родителите, братята и сестрите й.
Земните хора съжаляваха Гианея, но оправдаваха действията на народа на четиримата. Жестокото насилие изискваше отмъщение, не можеше да се очаква великодушие от така дълго угнетяван народ. Разправата беше справедлива и бе предизвикана от самите „ненавистни“. Даже самото название беше много красноречиво.