– Ако си ме поканил да си говорим за изкуство, боя се, че не си достатъчно подготвен по темата.
– Не, все ми е едно какво знаеш за изкуството, интересува ме само онова, което знаеш за портала.
– Не е много – сви рамене Алекс.
– Е – върна изкуствената усмивка на лицето си Каин, – тъй като поиска да говоря направо, това и правя. Искам порталът да заработи, и то веднага. Вече достатъчно дълго следвам семейството ти в очакване на удобния момент. С теб най-сетне той настъпи. Законът на деветките вече е изпълнен. Край на чакането. Вчера ти показах само малка частица от онова, на което съм способен, ако се налага. Ако не сътрудничиш, ще посея такава смърт и разрушение в този свят, каквито такива като теб дори не могат да си представят. Там, където вчера убих един, утре ще убия хиляди. Мога да изпратя хиляди от хората си в училища, търговски центрове, хотели, ресторанти, офиси, спортни събития и… така де, разбираш за какво говоря. – Описа дъга с ръка, за да покаже стотиците мъже, които ги наблюдаваха. – Това е само незначителна част от легионите, които ще изпратя до най-сигурните, най-закътани местенца. Знаеш ли, че сме способни да се появим, да речем, в спалнята на президента ви? В спалнята на всеки световен лидер? Можем да изкормим водачите ви, полицейските началници, армейските генерали. Казано накратко, имам цял екип от хора, чието единствено занимание е да измислят начини за убиване на нищо неподозиращи хора от вашия свят. Ако поискам, мога дори да настроя цели държави една срещу друга и да потопя целия ви свят във война. Мога да заповядам на легионите си да нанесат ужасяващи нападения, за да свалят частично сегашното правителство на Израел например и да ги подтикна към ядрен удар над съседните им държави. Само да поискам, мога да запаля искрата на пълното унищожение.
– Алекс – обади се Джакс, – послушай го. Не блъфира. Ще избие хиляди невинни хора.
– Не ме обиждай – обърна се към нея Каин. – Ще избия десетки, дори стотици хиляди. Ако бъда принуден.
Алекс усети, че му прилошава. Знаеше, че Джакс е права, че Каин не блъфира.
Сякаш за да подсили ефекта от думите си, Каин се обърна към наблюдаващите ги мъже.
– Ако Господарят Рал не ми даде каквото искам, заповядвам на всички да изпълните инструкциите, които са ви дадени.
Мъжете кимнаха отчетливо.
– Няма да ти дам каквото искаш – заяви Алекс.
Каин завъртя глава и го погледна бясно.
– Тогава убиването ще продължи, докато се съгласиш. Ако се наложи, ще превърна този свят в кърваво море.
– Алекс – обади се Джакс и отново привлече вниманието му. – Моля те, направи каквото иска. Ти единствен държиш в ръцете си живота на всички онези невинни хора. Само ти можеш да спреш това.
Алекс стъпи на пясъка и се приближи до нея.
– Защо си се предала? Защо се държиш така?
– Защото знам, че докато съм свободна, никога няма да се откажеш. Докато съм свободна, ти ще продължиш да се бориш независимо от всичко. Не мога да ти позволя да поставиш любовта си към мен пред живота на всички хора, които ще загинат, ако продължиш да му се противопоставяш. Предпочетох да не съм елемент от тази задача.
Ако позволя това да се случи, да му позволя да излее целия си гняв върху твоя свят и да стоя и гледам безучастно, е в разрез с всичко, в което вярвам – всичко, което толкова време се боря да опазя. Не мога да позволя на твоя свят да плаща заради хората в моя.
Ние сме загубени. Войната ни приключи. Не позволявай да се пренесе и в твоя свят. Моля те, Алекс, послушай го. Не ставай причина за още ненужни убийства. Вече нищо не можеш да направиш за мен. С мен е свършено. Позволи ми да си тръгна. Но можеш да направиш нещо, за да спасиш всички хора от своя свят, които иначе ще загинат. Моля те, Алекс, не приемай жертвата ми за кауза. Направи каквото иска и мисли единствено за своя народ.
– Поредната порция старовремско моралистично дрънкане – каза с презрение Каин. – Не точно като силата на могъщите, истинските водачи на бъдещето. Нищо чудно, че губите. – Обърна се към Алекс. – Въпреки това предлагам да я послушаш, най-малкото защото и ти си слаб като нея и би искал да спестиш на хората от твоя свят болката и страданията, които съм им подготвил.
Алекс отмести поглед от отровните очи на Радел Каин към очите на жената, която обичаше повече от живота си.
– Тези хора са от моя свят – каза нежно тя. – На нас е предопределено да живеем с тях. Не бива да позволяваш да дойдат и в този свят. Такъв е най-висшият ти дълг. Предадох се, защото в противен случай щях да продължа да живея за сметка на хиляди невинни хора. Не бих могла да го понеса.
– Не преговарям с убийци – заяви Алекс.
– Не става дума за преговори – прошепна тя, – а за избор, който трябва да направиш. Не става, като си пожелаеш, нещата да стоят иначе. Ето пред това сме изправени. Трябва да изберем, иначе друг ще реши вместо нас и други ще страдат заради това.
– Послушай я, Алекс – вметна Каин. – Умна жена е тя. Точно затова не мога да си позволя да е на свобода.
Алекс преглътна с усилие. Не се сещаше за нищо, с което да промени обстоятелствата. Нямаше с какво да се бие. Ако упорстваше, цялото страдание и смърт, за които Каин говореше, щяха да се осъществят.
– Първо я освободи.
– Вече започна да ми писва – въздъхна раздразнено Каин, после се обърна към събралото се множество. – На всички ви са дадени указания. Тръгвайте и очаквайте заповедта ми. Ако тя дойде, още утре нападате тези хора. Ако до довечера той се съгласи да сътрудничи и не получите заповед, се приберете у дома веднага, за да се подготвите за прехода към новата реалност в нашия свят, където трябва да сме готови да управляваме.
Мъжете от всички страни отдадоха чест, като удариха юмрук по гърдите си. Почти едновременно с това се изпариха. На мястото на стотиците мъже сега имаше само сенки и скали. Останаха само десетина мъже.
– До довечера ще са в готовност – обърна се Радел Каин отново към Алекс, – смесени сред хората от твоя свят, като невидима смърт сред невиждащите и неподготвените. Ако не отвориш портала, до сутринта ще съм им дал заповед да започнат да убиват в мащаби, които не ти е по силите да си представиш. – Ухили се широко. – Освен това ще предам Джакс на Юри с пожелание да прави с нея каквото иска. Ако обаче склониш, ще я обезглавя – ще й осигуря бърза смърт. В противен случай… – сви рамене, без да довърши, той.
Юри извади нож и го показа на Алекс. Беше ножът с украсената със сребро дръжка на Джакс.
– Не бери грижа, аз и хората ми ще я държим жива доста време. Накрая, като се уморим от женските й прелести, ще започна да режа по нея.
Джакс затвори очи при картината на мъченията, които я очакваха.
Алекс разбра, че не му остава никакъв избор, нито пък време. Джакс отвори красивите си тъжни очи и той дълго гледа в тях. В тези измъчени очи виждаше края на своя свят.
– Знаеш, нали? Чета го в погледа ти – прошепна тя. – Вече си се сетил, нали?
Той кимна.
– Тогава недей да ме разочароваш, Александър. Време е да защитим човечеството тук, в твоя свят. Отвори портала.
– Добре – отвърна едва чуто той. – Ще го направя.
59
АЛЕКС НАПРАВИ ЗНАК НА ДЖАКС да излезе от пясъчния кръг. Юри я хвана за рамото и я издърпа грубо до каменната стена.
Алекс стъпи върху белия пясък и заравни с ръка пясъка, като изличи стъпките. Започна да рисува символите за активиране на линията на живота, които Джакс му бе показала, само че много по-големи. Трябваше да спечели малко време, за да обмисли всичко, да осмисли всичко, което Джакс му каза, всичко, което обществото „Дагет“ му бяха казали за това какво пише в книгата. Постара се да изрисува символите максимално внимателно, като междувременно подреждаше всичката информация в главата си.
– Това няма да отвори портала – излая Седрик Вендис.
– Като знаеш толкова, защо не вземеш да покажеш на шефа си как се прави?
Вендис изръмжа, но в крайна сметка скръсти ръце и замълча.
Алекс приключи с рисуването и се изправи с лице към Каин.
– Налага се да приема на доверие, че ще удържиш на думата си и ще й спестиш страданията накрая.
– Неведнъж съм доказвал, че когато обещая нещо, го правя – отвърна Каин със смразяваща зловеща усмивка.
– Тъй като с връзката ми с Джакс е свършено, искам да й кажа няколко прощални думи насаме, преди да приключа с портала. Искам малко време насаме с нея. После ще ти отворя портала. Ако ми откажеш тази елементарна човешка любезност, може и да не повярвам, че си човек, който разбира и ще спази обещанието смъртта й да бъде бърза. – Погледна го ледено. – Може и да размисля.
– Първо ножа – протегна ръка Каин, след като го изгледа с безкрайна злоба.