– Накрая стигнахме до момент, когато преценихме, че ще стане, и въпреки риска пробвахме, но все още не знаем как да стане така, че наистина да се получи. За разлика от другите.
– Искаш да кажеш, сте се пробвали да стигнете до тук, където живея аз, от там, където вие живеете.
– Да.
– Какво щеше да се случи, ако не бяхте направили нещата както трябва, ако не се беше получило?
Тя го изгледа продължително.
– Тогава щях да се изгубя за цяла вечност на едно много ужасно място.
По напрежението, изписано на лицето й, той осъзна реално заплахата – поне от нейна гледна точка, и колко плашеща е за нея мисълта за евентуален провал. Предвид наблюдението му, че тази жена не се плаши лесно, думите й го сепнаха.
Тъкмо се канеше да я пита пак кои са останалите от екипа й, когато сервитьорката се появи на масата и им се усмихна топло.
– Да ви предложа нещо за пиене? Чаша вино?
– Един горещ чай би ми се отразил прекрасно – отвърна Джакс.
Тонът на тази простичка молба разкри колко е уморена всъщност и колко близо е до ръба на силите си.
– За мен вода. Дамата не разполага с много време. Бихме искали да поръчаме. – Докато взимаше менюто, се обърна към Джакс. – Какво предпочиташ? Пилешко? Телешко? Салата?
– Няма значение. Каквото избереш за себе си.
Беше ясно, че храната не й е приоритет, затова Алекс поръча две салати с пилешко.
Щом сервитьорката се отдалечи, телефонът на Алекс звънна. Той инстинктивно помоли Джакс да го извини, докато вадеше апарата от джоба си.
– Ало, Алекс слуша.
Хрумна му, че може би господин Мартин звъни, за да му каже, че е размислил. Но в слушалката се чу гъргорене. Изпълнен с напрежение, разчленен вой оформи нещо като: „Тя е тук. Тя е тук.“ Отвъд пукота се чуха шепоти и приглушени стенания, сякаш дошли от друг свят.
И тогава Алекс различи някъде във фона и своето име.
Джакс се наведе напред.
– Какво има?
Понечи да затвори и да я излъже, че всичко е наред, но поради някаква причина реши да й даде да чуе. Долепи телефона си до ухото й.
Тя се надвеси още по-напред, заслуша се.
Внезапно пребледня като платно.
– Добри духове – прошепна на себе си, – те знаят, че съм тук.
– Моля? Познато ли ти е това?
Обзета от паника, тя го погледна облещена, без да може да се откъсне от звуците.
– Спри го.
Алекс взе телефона и затвори.
– Следят те с това.
– Следят ме?
Все още мъртвешки бледа, тя продължи:
– От другата страна.
– От другата страна на какво?
Докато погледът й блуждаеше, Алекс прекъсна връзката. После, преди да го прибере в джоба си, ей така, за всеки случай, махна батерията и я прибра в друг джоб.
Сервитьорката се появи и постави пред Джакс порцеланова чаша и чайник с гореща вода, заедно с кошничка, пълна с пакетчета чай.
След като момичето се отдалечи, Джакс напълни чашата си с гореща вода. Ръцете й трепереха.
Остана така, вторачена в чашата, разтреперана. Известно време седя, без да мърда, сякаш горещата течност можеше да й даде отговор или да направи нещо.
Накрая вдигна чашата, поднесе я пред лицето си и надникна във водата. После върна чашата на мястото й.
Джакс отпусна ръце в скута си. Сбърчи чело, едва преглъщайки сълзите си.
– Какво има? – попита тя.
За жена, хладнокръвно опряла нож в гърлото му, когато я долепи до стената, сега тя изглеждаше доста разстроена.
– Как правиш така, че чаят да действа? – попита тя съкрушена, на ръба на нервите си.
– Чаят да действа? Какво имаш предвид? – остана изумен от въпроса й Алекс.
– Никога не съм си представяла, че ще е толкова трудно – каза тя повече на себе си.
– Чая ли имаш предвид?
Тя смачка салфетката си на топка, докато с усилие се опитваше да преглътне сълзите си.
– Всичко. – Тя преглътна, после с усилие намери гласа си. – Моля те, Алекс. Искам чай, но не знам как става.
Искреното й объркване изпълни сърцето му с болка. Не можеше да повярва, че тази жена може да изглежда тъй безпомощна. Нещо я тласкаше към ръба.
Той внимателно докосна опакото на дланта й.