Известно време Алекс продължи да яде в мълчание.
– Дядо ми Бен казва, че всичкото главоболие идва от седмицата – от седмицата в двайсет и седем.
– Седмицата ли? Та това е лудост.
– И аз така си помислих.
Тя поклати глава.
– Седмицата. Как изобщо е могло да му хрумне подобно нещо? Деветката е.
Вилицата на Алекс с набодено върху нея парче пилешко застина на средата на пътя към устата му.
– Моля?
– Свързано е с деветката. Не е седмицата в двайсет и седем, ами е деветката. Две плюс седем. Девет. Деветките дават тласък.
– Нищо не разбирам. Аз съм бил на девет. Както и баща ми. И майка ми. Всички сме били на осемнайсет. Едно плюс осем в осемнайсет прави девет, точно както две плюс седем и двайсет и седем прави девет.
Алекс не можеше да повярва, че спори по такъв въпрос.
Джакс поклати глава.
– Да, но деветката и осемнайсетката са първо и второ проявление на девет. Двайсет и седем е третата деветка. Важна е третата.
Алекс я изгледа.
– Третата деветка.
Тя кимна.
– Точно така. Тройките са основни числа – заклинания с тройки и прочие.
– Заклинания с… – невярващо примигна Алекс.
– Тройката е основен компонент на деветката. Множителят. – Джакс размаха вилицата си, все едно искаше да каже, че се подразбира от само себе си. – Именно затова ключовият момент е двайсет и седем – третата деветка. Нарича се Законът на деветките.
– Законът на деветките – повтори Алекс, без да откъсва поглед от нея. – Сигурно се шегуваш.
– По-лесно е, отколкото чая.
– Позволи ми да не се съглася.
Жената вярваше в нумерологията. Алекс си помисли, че би трябвало Бен да седи тук и да участва в този разговор.
Алекс не вярваше, че едно число може да има някакво значение. Хрумна му нещо. Беше му изключително неприятно да го спомене.
– Роден съм на девети септември. Деветият месец, деветият ден, в девет вечерта.
– За да бъдем точни, роден си девет минути след девет.
Между плешките му пропълзя ледена тръпка, която се качи нагоре към тила.
– Откъде знаеш?
– Проверихме. – Тя сръбна от чая, като го наблюдаваше над ръба на чашата.
– Какво друго знаете за мен?
– Ами, не си помниш сънищата.
Алекс помръкна още повече.
– Откъде знаете това, да му се не види?
– Ти си Рал – сви рамене тя. – Мъжете от рода Рал не си помнят сънищата.
– Какво знаеш за мъжете от рода Рал? Там, откъдето идваш, има ли Рал?
– Не – отвърна някак тъжно тя. – Там, откъдето идвам, династията Рал отдавна е отмряла.
– Виж, Джакс, започвам съвсем да се обърквам. – Въздържа се да използва по-силна дума. – Караш ме да си мисля за теб неща, които наистина бих предпочел да не мисля. – Започваше да подозира, че тя не е с всичкия си… или че той не е. – Защо не внесеш повече яснота?
– Не съм от твоя свят – отсече тя и го погледна в очите. – Аз съм различен от теб вид човешко същество.
11
АЛЕКС ОСТАНА ВТОРАЧЕН В НЕЯ.
– Искаш да кажеш, че си извънземно. От Марс примерно или нещо такова.
Лицето й помръкна.
– Не знам точно какво е Марс, но тонът ти е красноречив. Не се шегувам. Рискувах живота си, за да дойда тук.
– Рискувала си живота си сега?
– Това не е твоя грижа.
– А кое е моя грижа?
– Че има хора от моя свят, опасни хора, които са тръгнали да те преследват по причини, които все още не можем да си изясним. Не искам да се окажеш неподготвен.
Алекс се зачуди как ли се подготвя човек за хора от други измерения или време, или зоната на здрача, или кой знае какво… не можеше да си представи какво и кой би хукнал да го преследва.
Алекс бутна с вилицата си парче пилешко, докато обмисляше думите й. Ако в погледа й би могла да се прокрадне деловитост, то в момента тя го гледаше точно така.