Тя не каза нищо, но погледът, с който го удостои, бе повече от красноречив.
Алекс прокара пръсти през косата си.
– Твоят свят, моят свят. Джакс, надявам се разбираш, че когато направя равносметка на чутото и казаното, не мога да повярвам съвсем на това, което ми разказваш.
– Знам. Не можах да повярвам, когато за пръв път дойдох тук и видях тези огромни метални неща, дето се носят из въздуха, карети, които се движат без коне, десетки неща, които за мен са невъзможни. Не ми е лесно да побера всичко това в главата си. И на теб няма да ти е лесно, Алекс, но не знам друг начин, ако искаме да се опитаме да спасим нашия свят.
Той се почувства така, сякаш току-що зърна лъч светлина през вратата, открехната от нея. Според него това бе мисия на отчаянието. Тя искаше от него да й помогне да спаси нейния свят.
Той не бе убеден, че съзнателно му позволи да надникне в намеренията й, макар и за кратко. Вместо да се опита да полюбопитства и да се взира в процепа, с което да я провокира да затръшне вратата под носа му, той помоли за друго с надеждата да я накара да се почувства по-спокойна.
– С какво твоят свят е по-различен от моя? Там няма самолети, автомобили и технологии?
Ако не седеше до жена, на чието изражение бе изписана самата сериозност, той едва ли би задал подобен въпрос, без да избухне в смях.
– Какво прави хората там, включително и теб, различни човешки същества?
– В този свят няма магия – без следа от шега пророни тя.
– Тоест искаш да кажеш, че в твоя свят има магия? Истинска магия?
– Да.
– И си я виждала? Виждала си истинска магия?
Тя се вгледа в очите му за момент, преди на устните й да се появи едва доловима, но страховита усмивка.
– Освен другите си способности аз съм и магьосница.
– Магьосница, която не може да си направи чай.
– Магьосница, която в моя свят може да направи доста повече от чай.
– Но не и тук?
– Не – призна накрая тя, а заплашителната й усмивка изчезна. – Не и тук. Това е свят без магия. Тук аз нямам сила.
Стори му се доста удобно.
– Ами, значи, произхождаме от два коренно различни свята.
– Не чак толкова – отвърна Джакс с тон, който сякаш се опитваше да звучи успокоително.
Алекс огледа спокойното й лице.
– Тук няма магия. Ти твърдиш, че в твоя свят има. Нима е възможно двата свята да са по-различни?
– Наистина не са. Да, при нас има магия, но в известен смисъл това се отнася и за вас. Просто се проявява по различен начин. Вие правите същото, което и ние, просто по различен начин.
– Например?
– Ами това нещо в джоба ти.
– Телефонът?
Тя кимна, приведе се напред и извади нещо от джоба до кръста си. Извади черна книжка.
– Това е дневник на пътуването. Действа почти като телефона, на който получаваш съобщения. Използваме го, за да получаваме съобщения от хора и да ги предаваме на други. Пиша в дневника и посредством магия думите се появяват в същия момент в другата книжка от двойката. Ти изговаряш думи в своя телефон, а те се чуват някъде другаде. Аз съм свикнала да пиша съобщения, не да ги изговарям. Но ти също можеш да използваш телефона си като дневник на пътуването, да направиш така, че думите да се изписват, нали?
В главата му изникнаха съобщенията на Бетани.
– Да, но всичко това го върши технологията.
– Ние правим същото, каквото и вие – сви рамене тя. – Вие си служите с технологии, ние – с магия. Думите може да са различни, но, общо взето, правят едно и също. Изразяват намерение, а това е единственото, което има значение. Попита се една и съща цел.
– Технологията няма нищо общо с магията – настоя Алекс.
– Технологията сама по себе си не е важна, нали?
– Какво искаш да кажеш?
– Наистина ли знаеш по-добре от мен как работи телефонът? Можеш ли да ми обясниш как съобщението стига от един човек до друг? – Тя описа кръг с пръстите си. – Как думите минават невидимо през въздуха и се озовават тук, в устройството в джоба ти, така че можеш да ги разбереш? Наистина ли знаеш какво прави така, че технологиите да работят? Можеш ли да обясниш всички невидими неща, които се случват, нещата, които приемаш за даденост?
– Не, сигурно не бих могъл – призна той.
– Нито пък аз мога да ти обясня как действа дневникът на пътуването. Важното тук е, че хората тук са използвали мозъка си, за да разработят технологиите, които да им служат, докато хората от моя свят измислят начини да създават неща посредством магия, благодарение на която постигат това, което им е нужно. Това е – просто и ясно. Това е втора природа за всеки от нас. И ти, и аз използваме неща, които вече са били измислени преди нас. Телефонът ти може и да работи посредством магия, а ти изобщо да не разбираш разликата.
– Но тук има хора, които разбират точно как работи технологията и могат да ти опишат точно какво прави всяка една част, как работи телефонът, как се появяват думите.
– Познавам хора, които могат да ти опишат точно как работи дневникът на пътуването. Дори съм присъствала на дълги лекции по въпроса, но макар да схващам най-общо за какво става въпрос, не мога да ти кажа точно как да свържеш фибрите вътре в хартията с адитивни и субстрактивни елементи, за да ги вкараш в синхрона, нужен, за да се появят думите.
Просто не съм специалистка. За мен е важно, че някой някак си е създал съответния предмет и аз мога да го използвам, за да си свърша работата. Знам, че работи с магия и толкова. Как точно – не ме интересува. Важното е, че действа.
Ако предпочиташ да наричаш това, което правим в нашия свят, някакъв вид технология вместо думата магия, която използваме ние, добре – след като ти е по-лесно да приемеш нещата по този начин, наричай я така. Името няма значение.
Магията и технологията са просто инструменти на човечеството. Ако наречеш този телефон магическа говореща кутия, нима би я използвал по различен начин?
– Съгласявам се, добре. – Алекс вдигна ръка. – Е, направи нещо. Покажи ми.
Тя се надвеси напред и пъхна черната книжка на мястото й при колана си.
– Вече ти казах, в този свят няма магия. Тук не мога да използвам магия. Магията просто не работи. Повярвай ми, много ми се иска да не беше така, защото задачата ми би била далеч по-лесна.
– Нали разбираш колко удобно звучи това обяснение.
Тя пак се наведе напред, на лицето й бе изписано същото сериозно изражение.