Алекс не ги разпозна, но определено приличаха на материализирал се кошмар. Забеляза, че въпреки дъжда двамата бяха съвсем сухи.
– А сега, Алекс – прекъсна го Бетани, – ако искаш да бъдеш добър към себе си, по-добре се дръж прилично и не ми създавай проблеми – вече достатъчно главоболия си имах с теб. Ако си добро момче, ще ти бъде далеч по-приятно, отколкото можеш да си представиш. – Тя го дари със самодоволна усмивка. – А, сигурна съм, си си го представял достатъчно често.
Алекс не разбираше какво има предвид тя. Дали пък тейзърът не уврежда мисълта? Едва ли. Всичко останало изглеждаше подредено и логично. Горе си беше горе, долу – долу. Позна я. Само думите й не му пасваха в контекста.
Бетани стрелна с очи другите двама мъже.
– Вкарайте го в спалнята.
Алекс не можеше да си представи какво, по дяволите, искат от него Бетани и двамата здравеняци. Но каквото и да бе, гои не се самозалъгваше, че ще е приятно. Дали пък Бетани в гнева си, че я бе отхвърлил, не е наела биячи, за да го ступат.
Възможно ли бе да не се ограничи само с побой. И да възнамерява да го убие.
Отмъщение с толкова насилие му се струваше абсурдно, но пък хората правеха абсурдни неща непрекъснато.
Бен го бе научил да вижда потенциален убиец във всеки нападател, защото ако те убият, ще е твърде късно да съжаляваш, че не си се защитил. Алекс знаеше, че ако иска да оцелее, ще му се наложи да използва главата си. Знаеше, че не може да си позволи да чака и да се надява да му се отвори пролука.
Трябваше сам да си направи пролука, преди положението да е станало съвсем трагично. Не можеше да си позволи да го завържат.
Мъжете се наведоха над него, за да го вдигнат. Алекс умишлено се отпусна като труп. Щом Бетани погледна към спалнята, той се впусна в действие.
С внезапен мощен замах обви с ръка главата на единия от нападателите и като се възползва от моментната загуба на равновесие, повали и двамата на земята. В същия миг стисна здраво в сгъвката на лакътя си шията на онзи, сграбчи китката на сгънатата си ръка със свободната, при което бицепсът му се изду и притисна каротидната артерия на здравеняка.
Но в същото време Алекс осъзна, че не разполага с достатъчно секунди, за да доведе движението си до летален завършек. Затова, докато тримата летяха към пода, Алекс се извъртя така, че да пристегне като в менгеме врата на онзи в сгъвката на коляното си. Чу се остър пукот. Мускулестото туловище рязко се отпусна върху краката на Алекс и двамата едновременно се удариха в пода. Другият нападател се завъртя и скочи на крака.
Бетани светкавично дръпна спусъка.
Алекс тутакси се вцепени, настигнат от електрическия заряд. Изкрещя под натиска на неконтролируема болка, а мускулите му затрептяха конвулсивно. Трупът на онзи притискаше краката му, но и без него Алекс не би могъл да движи крайниците си по собствена воля, не би могъл да направи каквото и да било. Въпреки неистовото усилие мускулите не го слушаха. Електричеството контролираше тялото му.
Бетани пристъпи към него. Той очакваше тя да започне да му чете конско и да се гневи. Тя обаче изглеждаше спокойна, сякаш бе свикнала да причинява агония.
Когато дозата електричество от пистолета бе изчерпана, Алекс се строполи със стон на облекчение.
Бетани направи знак на оцелелия. Той я разбра и вдигна трупа на колегата си, за да го освободи от жиците. Просто го пусна да се строполи встрани. Не беше трудно да се види, че е мъртъв. С крайчеца на окото си Алекс наблюдаваше, преценявайки разстоянието до живия нападател.
Беше се надявал стрелите да изпаднат от тялото му по време на кратката, но ожесточена схватка. Но сбърка. Бяха здраво впити в тялото му.
Когато трупът бе отнесен встрани, Бетани приклекна край Алекс. Русата й коса, озарена от светкавицата, се разсипа по раменете й.
– Ако искаш да ми създаваш главоболия, Алекс, мога да продължа да натискам спусъка цяла нощ. Това ли искаш?
Съсредоточен в това да намери частица от секундата, в която да предприеме действие, той не внимаваше в думите й. Колкото можа по-бързо, сграбчи жицата, свързваща пистолета със стрелата, забита в гърдите му, за да я изтръгне.
Не успя да изпревари Бетани, която натисна спусъка.
През тялото му премина поредният мълниеносен поток от агония. Тя забоде тейзъра в бедрото му, като добави и трета точка на контакт, за да стане електричеството, циркулиращо из тялото му, още по-силно. Колкото и да се опитваше да се освободи, да се измъкне, усилията му бяха безплодни. Той изкрещя, а по лицето му се изтърколиха сълзи. Искаше да се свие в ембрионална поза. Ръцете и краката му се движеха безпомощно, но не в отговор на съзнателна команда. В този момент Алекс си помисли, че е готов на всичко, за да я накара да спре. Когато най-сетне това се случи, крясъците му за пореден път изтляха в стон.
– Ако искаш да продължиш да се опитваш да изтръгнеш жиците, давай, но ти гарантирам, че ще натискам спусъка по-бързо и ще го правя цяла нощ. Това ли искаш? Вече те попитах веднъж, Алекс. Искаш ли да продължа да дърпам спусъка?
Алекс тутакси поклати глава. Не, определено не искаше това. Мъчението вече го бе изтощило почти до крайна степен. Мускулите го боляха от непрекъснатото напъване. Доколкото му бе известно, тейзърите бяха предназначени за използване от полицейските части за въдворяване наред при противообществени прояви.
Алекс съзнаваше, че докато вниманието й е върху него, няма да може да действа достатъчно бързо. Пръстът й на спусъка щеше да осуети всяко негово движение.
Тя се усмихна доволно и го потупа по бузата.
– Добре изглеждаш, Алекс. Точно такъв си те спомням. Не мога да спра да си мисля как само ме разпалваш.
В първия момент не му се вярваше, че тя е казала точно това, но многозначителната й усмивка бе доказателство, че е чул правилно. Алекс не можеше да си представи що за налудничави идеи й хрумват, но прецени, че ще е по-далновидно да си държи устата затворена.
– Е, Алекс, бъди добро момче. Ако си добро момче, скоро всичко ще приключи. – Тя целуна връхчето на един от пръстите си и го залепи на устните му. – Не се тревожи, ще направя така, че да ти е хубаво. Много хубаво. Ще ти хареса. Обещавам.
Алекс не се въздържа и попита:
– Какво имаш предвид?
Тя отпусна ръка на коляното си и се приближи в мрака, пронизван сегиз-тогиз от раздиращата светкавица. Тя повдигна вежда.
– Ами, подаръкът за рождения ти ден, Алекс. Не помниш ли какво ти обещах? Сладката малка Бет винаги спазва обещанията си.
16
ДО НЕГО ЛЕЖЕШЕ ТРУП, огромен здравеняк го гледаше с убийствен поглед, а в гърдите и корема му бяха забити остри стоманени стрели. Алекс не можеше да си представи по-малко романтична обстановка.
– Бетани, сигурно се шегуваш.
– О, напротив – усмихна се зловещо тя. – А сега, както казах, ако предпочиташ, мога да продължа да дърпам спусъка, докато издъхнеш, макар че това няма да те убие съвсем. Все пак рано или късно агонията ще ти дойде в повече и ще се предадеш. Другият вариант е да оставиш драмата, да приемеш това, което ще се случи по един или друг начин, и просто да лежиш и да се наслаждаваш.
Пак повдигна вежда.
– Кое избираш, любовнико?
Алекс не бе склонен да се съгласи, но определено не му се искаше тя да дръпне спусъка. Когато Бетани повдигна пистолета и демонстративно го разклати в ръката си, кипнала въпросително глава на една страна, той кимна с неохота.
– Добро момче. – Тя се изправи. – Вкарай го в спалнята – рече на другия.
Онзи протегна лапа, сграбчи Алекс за ръката и го изправи на краката му. Завъртя го, като внимаваше да не оплете жиците, и го запрати към спалнята. Бетани предупреди Алекс да си държи ръцете вдигнати и далече от жиците. Той не направи опит да възрази, докато вървяха през тъмния коридор. Беше сигурен, че молбите му ще попаднат в глухи уши. Тя пече бе доказала, че дърпа спусъка по-бързо, отколкото той жиците.
Мигновени, но ярки светкавици превръщаха двамата му неканени гости в ослепителни статуи. Щом светлината угаснеше, фигурите се стопяваха в невидими духове, които го преследваха.
Докато Бетани следваше Алекс през вратата на спалнята, светкавицата се пропука за пореден път. Дъждът плющеше в двата прозореца като живо същество, което напираше да влезе.
– Чудесно – рече тя и се огледа в мимолетно осветената стая. – Не точно както съм свикнала, но става.
По-далечни отблясъци светкавица я озариха отново, но не толкова ярко. Протегна ръка и прокара пръст по металната рамка на леглото.
– Много си падам по метални кревати.