Мъжът скочи отгоре му, като го яхна през бедрата и го затисна с цялата си тежест. Извади здрави „свински опашки“, притисна едната китка на Алекс и я привърза стегнато за напречната тръба от таблата на леглото. Алекс бе използвал подобни вързалки. Знаеше, че се режат лесно, но ако се опиташе да ги скъса с голи ръце, просто щеше да прореже плътта си до кокал.
Онзи повтори същото и с другата ръка на Алекс, после привърза и двата му глезена за долната табла.
– А сега мини и през четирите още по веднъж – каза Бетани на мъжагата, без да сваля очи от Алекс. – За всеки случай.
Алекс потисна пристъпа на надигаща се паника, докато онзи овърза още по веднъж двете му китки и двата глезена. И след първото връзване не би могъл да скъса „свинските опашки“; дублирането им имаше за цел да подсили посланието, че не само няма шанс да се освободи, но и че съдбата му е изцяло в ръцете на Бетани.
Алекс предположи, че Бетани възнамерява да го измъчва, преди да го убие. Преглътна разяждащото го чувство на ужас.
Не можеше да повярва, че току-що уби човек. Де да можете да докопа и шията на Бетани.
– Би трябвало да е добре – избоботи онзи. – Няма начин да го скъса.
Бетани пак размаха тейзъра пред очите на Алекс.
– Хм, просто в случай че ми създава проблеми, ще оставя стрелите в тялото му. Ако не ми съдейства… – Тя сви рамене и му прати многозначителна усмивка.
Мъжът застана спокойно зад нея и скръсти ръце.
Бетани килна глава към вратата.
– Защо не почакаш отвън. Това си е все пак лично. Не съм убедена, че присъствието ти ще му помогне да го вдигне.
Алекс не можеше да повярва на ушите си.
– Добре – изгрухтя онзи. – Само не се бави.
Бетани го стрелна с убийствен поглед, при който той сякаш се сви.
– На кого държиш такъв език? – изсъска тя през зъби. – Откога планирам, работя, чакам? А сега смееш да ми казваш да побързам? Ще се забавя колкото трябва. Единственото, което има значение, е да получа това, за което съм дошла. За да стане, възнамерявам да стоя тук цяла нощ и когато си тръгна, да съм забременяла.
Вдигна юмруци на хълбоците си и се надвеси към мъжа.
– Ясно ли е?
– Ясно – отвърна онзи с глас, изпълнен с разкаяние.
– А сега изчезвай. Ще те уведомя, когато приключа, и тогава е на твое разположение да се позабавляваш. Преди това обаче ще чакаш отвън.
Здравенякът кимна и извади ножа от ножницата отзад на кръста си. След като облиза острието, се усмихна зловещо ма Алекс.
– Когато тя приключи с теб, ще си получиш заслуженото за онова, което направи в другата стая.
На излизане хвърли последен поглед на Алекс през рамо. Бетани го изпрати с поглед, докато вратата се затръшна зад гърба му.
Обърна се, гласът й пак бе станал сладострастен.
– Така по-добре ли е, любовнико?
– Защо да е по-добре? Продължавам да очаквам да ми прережете гърлото.
– Ами – сви рамене тя, – поне първо ще бъдеш с мен. Трябва да си благодарен, че те намерих аз, а не Джакс.
Името й предизвика спазъм в гърлото на Алекс. Зави му се свят. Докато се окопитваше, се надяваше накъсаните отблясъци на светкавицата да скрият реакцията му. Прецени, че най-добрият начин да прикрие изненадата си е като отклони темата.
– Кой е Джак?
– Не Джак, а Джакс. Извади късмет, че я изпреварих. Аз поне ще те накарам да умреш с усмивка. Джакс просто щеше да те изкорми.
– Защо? Коя е тя?
Усмивката на Бетани помръкна.
– Джакс е дипломатически убиец.
– Дипломатите и убийците нямат много общо – сбърчи чело Алекс.
– Не, скъпо момче, грешиш. Тя е убиец. – Погледът й се зарея на милиони километри разстояние. – Изключително специален убиец за изключително специални обекти.
Алекс отказваше да й повярва. Но в същото време помнеше прекрасно как Джакс извади ножа си и го опря в гърлото му, макар че в онзи случай наистина би имала причина да го направи. Все пак тогава той я бе залепил за стената и бе притиснал гърлото й с ръка. Не можеше да я вини за реакцията. Но така или иначе думите на Бетани го сепнаха.
– Специални обекти? Какво имаш предвид? Какви специални обекти?
– Джакс убива тези, които се борят за мир.
Той най-сетне я разбра.
– Като дипломатите.
– Не само. Тя е специалист. Изпращат я само след изключителни екземпляри, като дипломати, борещи се за единство и ред, които предпочитат мирното разрешаване на проблеми пред конфликта.
На светлината на омекналите отблясъци на светкавиците Алекс различи отнесения поглед на Бетани, сякаш бе отлетяла в друг свят. Над изражението й надвисна мрак.
– Нищо не би й доставило по-голямо удоволствие от това да ме прониже с острието си.
Алекс не отвърна.
Погледът на Бетани, заедно с усмивката й, се завърна, сякаш за да го успокои.
– Но няма да й се получи. Аз съм твърде добре защитена дори за Джакс.
– И защо този толкова специален убиец ще иска да те убие?
Всъщност го интересуваше какво я кара да мисли, че е толкова специална, но предвид обстоятелствата реши да внимава как се изразява.
Всичко, което му бе казала Джакс, всичките приказки за друг свят, запрепускаха в главата му, докато той се опитваше да напасне думите на Бетани в главата си.