На устните й се прокрадна усмивка. Тя се отпусна обратно върху него, топлият й дъх пак облъхна ухото му.
– Знам какво правиш, Алекс – прошепна тя. – Но няма да стане. Няма да вляза в пошлия ти капан. Няма да ме ядосаш толкова, че да ти прережа гърлото. Тук съм, за да свърша каквото има да се свърши, и възнамерявам да се постарая. Колкото и да се опъваш, няма да спечелиш нищо. Тази нощ ще забременея от теб. Нищо не можеш да направиш. Просто така са устроени мъжете. После ще се постарая да използвам ножа си така, че да съжаляваш за всяка своя дума.
В тъмнината на стаята, осветявана само от спорадичните проблясъци на мълниите, прокрадващи се през пелените от дъжд, Алекс усети как тежкото положение, в което се намираше, се стовари тежко върху плещите му. За момент като че се екзалтира, задето успя да я подмами да нарани сама себе си с тейзъра, но какво спечели всъщност? Втори подобен случай нямаше да му се удаде, а и едва ли би могъл да се освободи от въжетата.
Макар и да изпита известно удовлетворение да я види да се гърчи, не постигна окончателен успех. Осъзна, че тя ще му го върне тъпкано.
Заби поглед в мрака и се остави да го завладее отчаяние.
18
АЛЕКС СЕ СЕТИ ЗА БЕН, за уроците, на които го бе научил дядо му. Бен бе попадал в ужасни, отчайващи ситуации. Беше се изправял пред лицето на смъртта. За такива ситуации дядо му се бе опитвал да го подготви.
Бен се бе опитвал да го подготви да се изправи решително пред смъртта, ако се озове в подобна ситуация, за да може да оцелее.
Всичко това бе втъкано в есенцията на мантрата му: „Неприятностите ще те намерят.“ Това бе начин да му напомня да бъде винаги готов, че във всеки един момент може да се появи проблем. Дядо му обичаше да казва, че неприятностите идват, когато човек е сам. Оказа се прав.
Алекс си напомни да не се предава. Не искаше да излага дядо си. Реши, че след като единственото, което му остава, е да ядоса Бетани толкова, че да я накара да го убие, вместо да следва плана й, ако това беше единственият му успех, тогава значи трябва да се хване за тази възможност. Възможностите, които му предлагаше тя, не бяха единственото, което би могъл да направи. Не беше длъжен да играе по свирката й.
Това, в което бе абсолютно сигурен, беше, че не бива да й позволява да постигне каквото си е наумила, защото това ще доведе до смъртта на още хора. Нямаше представа какво точно предстои, но го знаеше с категоричност.
Не ставаше въпрос за абсурдна битка с упорита жена. Не се касаеше до нелепото й желание да има дете от него.
Беше нещо доста по-голямо, нещо, заради което тя и хората й бяха готови да убият, за да получат. Нещо, което той знаеше, че не бива да й позволи да спечели – та дори това да означаваше, че ще умре, за да го предотврати.
Джакс бе дошла в неговия свят, защото нещо беше тотално не наред. Каза му, че за да дойде, е рискувала да остане вовеки веков в тъмнина. Никой не би поел подобен риск, ако нямаше сериозна причина да го направи. Това по някакъв начин бе свързано с проблемите, заради които Джакс се притесняваше толкова много.
Тя му бе казала истината. Само да й бе повярвал.
Бетани нетърпеливо посегна между краката му и го сграбчи. Той притаи дъх.
– Отпусни се, любовнико. Ще си получа своето и ти го знаеш.
Той не отвърна. Съсредоточи се върху това да наблюдава гнева си при мисълта, че тя се заблуждава, че може да постигне своето, като се опитва да го накара да се поддаде на сластта.
За да отклони мисълта си от Бетани, от меката й топлина, от непрестанните й опити да предизвика страстта му, той си помисли за нощта, в която загина Бен.
Мисълта му се отнесе към майка му, заключена до живот на онова ужасно място. Тя знаеше нещо за всичко това – Алекс вече бе сигурен.
Ужасът от това какво ще му се случи, когато Бетани извади ножа си и се постарае да го накара да забрави за думите си, също се бе настанил някъде дълбоко в мислите му. Представяше си как лежи със здраво завързани ръце и крака, а тя започва да го кълца на парченца. Би се чувствал безпомощен. Вече знаеше, че Бетани не е способна да изпитва съчувствие към чуждата болка.
В светлината на всичко това не бе никак трудно да пренебрегне неискрените й нежности.
– Всъщност струва ми се, че това доста ще ми хареса – прошепна тя в ухото му. – Направи така, че да ми хареса, Алекс.
Никак не му бе трудно да си пожелае да я види мъртва.
В далечен отблясък на светкавицата Алекс забеляза как гърбът й се извива на дъга. Движението й привлече вниманието му, защото му се стори някак неочаквано, неестествено, та дори притеснително – едно вълнообразно движение нагоре на голото й тяло, последвано от внезапно остро поемане на дъх.
Тъкмо се канеше да изстреля някоя обида по неин адрес в опит да я изкара от релси, когато недалеч тресна поредната мълния. На студената светлина, нахлула през прозореца, Алекс забеляза, че сините й очи са облещени. Мълнията разтърси къщата.
Преди светкавицата да угасне, му се стори, че мярна отблясък на острие.
За секунда се запита дали пък упоритостта му не й е дошла в повече и не е решила да го изкорми на мига, още в леглото, и да приключи въпроса. Представи си я как го пронизва, докато той лежи вързан и безпомощен, и го обзе внезапна паника. Макар да не можеше да я спре по никакъв начин, той се стегна инстинктивно, готов да поеме удара с ножа.
Вместо това брадичката на Бетани се вдигна още по-назад и шията й се изравни с извития й гръб.
Докато светкавицата блесне отново, Алекс с изненада установи, че в косата на Бетани се е вкопчила ръка, която дърпа главата й назад. Странната, неестествена извивка на гърба на Бетани изведнъж намери обяснение. Първата му мисъл беше, че здравенякът се е върнал и е решил да поеме нещата в свои ръце.
Кървав нож изсвистя пред шията на Бетани. Потъна дълбоко и разряза плътта от ухо до ухо.
От ужасяващия прорез бликна кръв на талази. Ръката бе сграбчила главата на Бетани и я дърпаше назад. Ръцете й се мятаха безпомощно, гърдите се повдигаха, в разрязаното й гърло напираше писък, но нямаше какво да го произведе.
Проблесна светкавица, изтрещя гръм. По гърдите на Бетани потекоха реки гъста кръв, бликнала от прекъснатите артерии. Ръцете й немощно се протягаха към въздуха наоколо. Устата й зейна в желание да си поеме дъх. От разрязаната трахея пръскаше кървава пяна.
Алекс остана втрещен при вида на агонизиращата жена. Убийството бе извършено по такъв ужасяващ начин, че чак му се струваше нереално.
Щом светлината на бурята пламна в дълга поредица от светкавици, единственото, което успя да види, бе конвулсивно потръпващата Бетани и объркването, изписано на лицето й. Цялото й тяло се отпусна, когато последният й дъх гъргореше в напускащите я дробове.
Юмрукът, който я държеше за косата, я пусна на пода. Тя тупна с глухо изтрополяване на кокали. При следващата светкавица Алекс видя Джакс да стои пред него с кърваво острие на ножа си.
Гледаше го в очите, сякаш в стаята нямаше нищо друго – сякаш нищо друго не съществуваше.
19
– НЯМА ДА ПОВЯРВАШ откога си мечтая за това – рече Джакс с глас, който му се стори по-прекрасен от всякога, а той и бездруго бе запомнил тембъра й като абсолютно замайващ.
Алекс се запита дали е възможно Джакс да е проследила Бетани от друг свят и да се е прокраднала в спалнята му, за да я издебне в момент, когато е незащитена.
– И тя спомена нещо подобно.
За секунда на светлината на светкавицата той мярна доволно изражение да загъва крайчетата на устните й.
Алекс желаеше смъртта на Бетани и подозираше, че е замесена в нещо, което има за цел да причини страдание на доста хора. Тя бе обещала на бабанката с нея да нареже Алекс на парченца, но после си промени мнението и реши да го стори сама само защото той я бе обидил. И въпреки това никога не бе виждал толкова ужасна и потискаща смърт като нейната.
Джакс сигурно прочете изражението на лицето му, защото поде неизречената му мисъл.
– Стана бързо, Алекс. Това, което тя би ти причинила с ножа си, щеше да продължи с часове. В тази буря никой нямаше да чуе писъците и ревовете ти. Щеше да й доставиш удоволствие със страданието си.
Алекс преглътна и кимна. Беше облекчение за него да чуе, че това е било само една вероятност.
– Джакс… – Погледна към дъжда, обливащ прозореца. После върна озадачения си поглед върху нея. – Как така не си мокра?
– Там, откъдето идвам, не валеше.
На фона на светлината, проникнала през прозореца, той различи над раменете и ръцете й да се извива пара.