– Тръгна ли да бягам, ще изглежда все едно съм виновен. Красавиците, които приключват живота си по този начин, обикновено са убити от съпруга си или от друг мъж, свързан с живота им. Полицията ще стигне до логичното заключение, че съм я убил аз.
Джакс погледна към тялото.
– Наистина ли ти се струва красива?
– Да… тоест не… – Алекс прокара пръсти през косата си. Искам да кажа, да, очевидно е привлекателна, но аз не бях привлечен от красотата й.
– Успокой се, Алекс.
Като си събра мислите, той осъзна, че е права. Ако се обади на полицията, ще си създаде проблеми. Какво би могъл да им каже? Как би обяснил всичко това?
– Но, за бога, как ще се освободим от тялото… така че да не бъде намерено?
– Аз ще се погрижа – успокои го Джакс.
– Всичко е в кръв. – Той се завъртя. – Абсурд е да почистиш всичко това. Полицията си има начини да намира дори невидими петънца от кръв. Разни технологии, които правят кръвта да искри в тъмнината, така че могат да видят и най-миниатюрна капчица, която ти ще пропуснеш със сигурност, колкото и да чистиш.
– Няма да намерят никаква кръв, каквито и технологии да използват.
Алекс си каза, че тя явно не разбира колко са добри технологиите в днешно време, нито пък как би изглеждало всичко това в очите на полицията.
Беше излизал с Бетани. Бяха ги виждали заедно. Сега тя лежеше убита в спалнята му. Гола.
Какво друго да си помислят от полицията? Определено не може да им каже истината, а да ги излъже, само би му създало допълнителни грижи.
– Джакс, ще открият следи от кръв и тогава какво ще им кажа? Че е от друг свят? Че искаше да прави секс с мен, за да забременее от Рал, след което да ме убие? Никога няма да ми повярват. Ще извадя късмет, ако ме обявят за луд, но едва ли. Ще решат, че съм я убил.
Джакс го стисна за ръката.
– Успокой се, Алекс. Остави на мен да се оправям.
– Да те оставя да се оправяш? Та ти може да изчезнеш след пет минути. – Как да й обясни какъв ужас изпитва да не го пъхнат зад решетките. – Ти ще изчезнеш, а аз ще остана тук сам, за да се оправям.
– Не и този път – пророни някак тайнствено тя.
– Какво имаш предвид? – вдигна глава Алекс.
Тя се вгледа продължително в очите му.
– Ако не бях стигнала навреме тук, с теб щеше да е свършено.
– Да е свършено ли? Имаш предвид, че тя щеше да ме убие, след като приключи?
– Да. Наложи се да бързам колкото се може повече. Не успях да взема… някои мерки.
– Мерки ли?
– Трябваше да прескоча процедурите, по които минавах преди.
– Какви процедури?
– Този път не ми остана време да начертая линия на живота.
– Линия на живота ли? – Алекс замлъкна. – Да не искаш да кажеш, че вече не можеш да се върнеш обратно в твоя свят?
Погледът й помръкна.
– Поне засега не мога.
Той внезапно осъзна мащабите на това, което бе сторила тя, за да му спаси живота. Всичките му други притеснения се изпариха, прогонени от внезапната загриженост за нея.
– Кога ще успееш да се прибереш у дома?
– Остави на мен да се тревожа за това. Засега съм принудена да остана тук.
– За колко време?
– Ден-два.
– Може би повече?
– Може би завинаги – преглътна тя.
Светкавицата пак помръкна, като потопи стаята в тъмнина, нарушавана единствено от слабото мъждукане на уличните лампи. Все пак бе достатъчно светло, за да различи тревогата в погледа й.
– Спокойно, Джакс, няма да си сама. Ще ти помогна.
Тя посочи с ножа си неподвижното тяло на пода. Щом поредната светкавица проблесна, квадратче светлина, нахлуло през прозореца, полегна на голия хълбок на Бетани.
– Да, както виждам, взел си всичко в свои ръце.
Въпреки всичко Алекс не можа да сдържи усмивката си.
– Мислиш ли, че приятелите ти ще изпратят помощ за теб?
Тя поклати глава.
– Защо?
– Защото засега съм единствената, която може да предприеме това пътешествие. Сами сме.
Той въздъхна дълбоко.
– Джакс, искам да знаеш колко много съжалявам за начина, по който се държах с теб последния път.
Бе репетирал какво ще й каже, извиненията, които й дължи, стотици пъти, но сега всичко се изпари от главата му.