Тя го стисна за ръката.
– Алекс, трябва да се махаме веднага.
– Мислиш, че хората на Бетани може да изпратят други по петите ни ли?
– Това също е възможно.
Не му стана много ясно какво има предвид тя.
– Колко време имаме, за да се изнесем?
Тя го изгледа с яростен поглед, но бързо се овладя и лицето й омекна.
– Трябва да ме чуеш, Алекс. От известно време във вашия свят проникват опасни хора. С някои неща съм наясно, но повечето са загадка за мен. Във всеки случай едва ли са тук на почивка. Доста невинни хора вече загинаха. За нас е въпрос на оцеляване. Въпрос на живот и смърт.
Но това е моят свят, не твоят. В твоя свят тук ти живееш в мир. Имаш си своя живот. Ние вярваме, че всеки има право да живее живота си така, както намери за добре. Не си длъжен да ни помагаш. Но ако решиш да го направиш, моля те да ми кажеш сега. Нямам време за губене.
Някой от моя свят уби дядо ти и се опита да убие и теб гази нощ. Семейството ти навярно е замесено отдавна. Възможно е да са били мишена, без изобщо да го осъзнават. Според едно пророчество в моя свят ти си замесен. Законът на деветките го потвърждава.
Можеш да избереш да не се вслушаш в предупреждението ми. Или пък да решиш, че пророчеството от моя свят наистина те касае. Можеш да избереш да не предприемеш нищо и просто да наблюдаваш какво ще се случи. Да стоиш настрани и да се занимаваш само със собствената си безопасност. Можеш да избягаш и да се скриеш, ако това е твоят избор.
Ала когато те подгонят, а съм убедена, че ще го направят, ще трябва да се изправиш сам срещу тях. Няма да мога да те чакам. Няма да го направя.
Трябва да вземеш решение не защото аз така казвам, а заради нещата, които се случват. Каквото и да решиш, вече нищо няма да бъде същото – нито за теб, нито за мен.
Ще уважа твоя избор, какъвто и да е той, Александър, но повече няма да се върна заради теб. Ще останеш съвсем сам.
Ако избереш да тръгнеш с мен, трябва да проумееш, че противниците ни са хора, които не принадлежат към този свят. Те са убийци. Не се заблуждавай – ако избереш да тръгнеш с мен, това означава, че заставаш срещу тях. Този, когото уби тази нощ, вероятно няма да е последният в сметката си.
– Но вероятно бихме могли да потърсим помощ, да уведомим властите…
– Не. Тяхната намеса само ще доведе до пропиляване на още живот. Нали не си забравил двамата полицаи, които задържаха онези с камиона? Вратовете им бяха пречупени. Ако потърсим помощ от властите, тези двамата няма да са единствените жертви. Нямам представа кой от моя свят е дошъл в твоя и дали някой от твоя свят изобщо е замесен.
Той не бе помислил за това.
– Мислиш, че е възможно хора от този свят да помагат на пришълците?
– Не можем да си позволим да не вземем под внимание и тази вероятност. Лошите хора и тези, които искат да им помогнат, съществуват навсякъде. Не можем да рискуваме да бъдем предадени. Сигурността ни зависи от това никой да не знае за нас.
Властите в този свят няма да повярват, че сред тях са проникнали хора от друг свят. Нямам време да се опитвам да ги убеждавам. А и не виждам как бих могла да го направя. Магията ми е безсилна тук. Вече изгубих ценно време, докато убеждавам теб.
– Но може би ще успея да помогна да убедим…
– Никой няма да ти повярва. В семейството ти има хора с психически проблеми. Ще те вземат за луд.
Алекс съзнаваше, че тя е права. Колко пъти самият той бе поставял под съмнение собствената си нормалност, откакто срещна Джакс за пръв път?
– Дядо ти беше човек, който бе наясно, че понякога най-добрият начин да влезеш в битка е чрез компактна скрита група, не чрез мащабна военна акция.
– Откъде знаеш?
– Понаучихме това-онова за него. Преди много време е бил на страната на силите на мрака. Разказвал ли ти е?
Алекс кимна. Стоеше в тъмната стая, заслушан в бушуващата буря, и си мислеше за уроците на Бен.
– А ако реша да тръгна с теб, тогава какво? – попита той.
– Ако тръгнеш с мен, ще ти се наложи да се изправиш пред неподозирани опасности. В моя свят аз знам какво бих могла да очаквам, но в този свят – не. Няма да можем да разчитаме на чужда помощ. Каквото и да се изпречи на пътя ми, ще трябва да се справяме сами. Вероятността да загинем, е доста голяма.
– Звучи направо безнадеждно.
– Единственото, което мога да ти обещая – мрачно продължи тя, – е, че ако тръгнеш с мен, ще те защитавам с цената на живота си.
– И защо ще го правиш? – примигна изненадан Алекс.
– Не му е сега времето да ти обяснявам, но знай, че ще пожертвам живота си, за да спася твоя.
Тя вече го бе направила веднъж. Тържествената й клетва прозвуча като предвестник на мрачна съдба, която дебнеше от сенките, за да го сграбчи.
– Наистина би могъл да ми помогнеш да разберем какво всъщност става – продължи тя. – Но трябва да съм сигурна, че ако тръгнеш с мен, няма да си ми в тежест. Животът на много хора зависи от мен. Няма да рискувам себе си, за да мъкна безполезен труп. Трябва да съм сигурна, че ако тръгнеш с мен, ще мога да разчитам на теб.
Той й спаси живота при първата им среща. Не можеше да си представи, че би допуснал да й се случи нещо лошо.
– Може да не искаш да направиш този избор, Алекс, но ти се налага. Вече се забавихме прекалено тук. Идваш ли с мен или не?
Тя се наведе напред в мрака.
– Решавай.
Той се вторачи в очите й, имаше чувството, че гледа директно в душата й. Винаги бе имал смътното чувство, че не знае кой е всъщност. Винаги му се бе струвало, че чака нещо. Сега си помисли, че всъщност цял живот е чакал този момент.
– От първия миг, в който те видях тази вечер, когато разбрах, че си се върнала, знам, че съм с теб. Нещо се случва, нещо, което не разбирам, но достатъчно зловещо. И аз съм част от него. Някак си сме заедно в това, макар да сме от различни светове. Не мога да отстъпя. И няма да го направя. С теб съм.
На лицето й се изписа топла усмивка. Протегна се и нежно го хвана за ръката. В жеста й сякаш имаше съчувствие към всичките проблеми, които бяха надвиснали над главата му. Към всичко онова, от което не можеше да го предпази.
Гласът й стана топъл и нежен.
– Тогава да вървим.
– Само секунда – трескаво коленичи той и отметна завивката от леглото.
Пресегна се под леглото, докато не напипа сейфа, завинтен за пода, където държеше пистолета си. Набра нужната комбинация и вратичката се отвори.
Той извади пистолета и шестте резервни патрона.
– Какво е това? – попита тя.