– Оръжие, направено с технология? – сбърчи чело тя.
– Да, технология, която ще ни помогне да се защитим.
В тъмното той прокара показалец по затвора на оръжието, за да е сигурен, че е вдигнат и че в барабана има патрон. Винаги държеше пистолета си зареден, но не беше сега моментът да е допуснал грешка.
– Какво кара трите точки да сияят?
– Тритият. Благодарение на него човек по-лесно се прицелва при лошо осветление.
– В моя свят мога да направя светлина, която сияе почти по същия начин.
Той забеляза, че Джакс държи оръжието под око. Спомни си как ловко борави тя с ножа. Тази жена можеше да оцени колко е важно едно оръжие за запазването на живота. Той взе кобура от изкуствена кожа и го окачи на колана си. Щом пъхна вътре пистолета, защитното капаче щракна отгоре. Той си облече леко яке, под което да скрие пистолета, после взе няколко кутийки с патрони от едно чекмедже и ги напъха и джобовете си заедно със заредените барабани.
Взе всички налични пари в брой, които намери в сейфа, и също ги напъха по джобовете си. Подаде малко и на Джакс.
Тя ги огледа, все едно виждаше тайнствен предмет от друг свят.
– Това са пари. Ще ни трябват. Вземи малко у себе си за всеки случай.
Без да задава повече въпроси, тя сгъна банкнотите и ги пъхна в кесията са кръста си.
– Ще трябва да ти намерим и малко дрехи.
– Аз си имам дрехи – рече тя.
– Да, но с тази черна рокля и наметало привличаш вниманието. Ако искаме да не ни намерят, е по-добре да не се набиваме на очи. Трябва да се смесим с тълпата, да сме невидими сред хората.
Тя се усмихна.
– Добра логика. А сега побързай. Ще стане неприятно, ако ни заварят тук.
Цялата идея за това, че ги преследват пришълци от друг свят, му се струваше като кошмар наяве. В същото време беше по-истинско от всичко друго в живота му.
– Знаеш ли кой ни преследва? – попита Алекс.
– Да. Пирати.
21
– ЧАКАЙ МЕ ТУК, ДОКАТО СЕ УВЕРЯ, че е чисто и запаля джипа – посочи Алекс стария си червен чероки, паркиран на алеята.
Джакс погледна към тъмната къща от прага на кухнята.
– Добре, но побързай.
Очевидно се притесняваше повече от това, което би могло да ги дебне в мрака отзад. Последния път натрапниците бяха проникнали през предната врата. Дали този път тя не очакваше да се появят някъде от дъното на къщата, запита се той.
Алекс внимателно подаде глава навън, огледа се набързо и се дръпна назад. Дъждът не намаляваше. Той погледна пак, този път в другата посока. Джипът беше спрян точно пред входа на алеята, която обикаляше къщата.
– Не виждам никого – каза й той.
Тя се обърна, изоставила за момент огледа на мрака отзад.
– Това не означава много. Навън е тъмно, не се вижда добре в дъжда. Биха могли да се скрият навсякъде. Пък и това, че не ги виждаш, не означава, че не могат да изскочат отнякъде във всеки един момент.
Думите й го смутиха.
– Навсякъде ли могат да го направят?
– Теоретично да, но всъщност не съвсем. Кралица Бетани и главорезите й познаваха това място. Те умишлено дойдоха точно тук. Не е изключено обаче и други да имат същата цел.
– Имаш предвид, че за да дойдеш тук, трябва да си наясно точно къде отиваш?
– Не точно. Не толкова, че е проблем, свързан със самото пристигане тук, колкото с това да знаеш къде точно да се озовеш, когато вече си дошъл. Световете – твоят и моят – са доста големи. Представи си, ако беше дошъл в моя свят, без да знаеш нищичко за него. Как би ме намерил сред милиони хора? Да дойдеш до тук с едно, а да знаеш къде точно искаш да се озовеш, съвсем друго.
– Разбирам какво имаш предвид. Явно наистина е доста трудно.
– Когато се опитах да те намеря втория път, наблюдавах района на галерията, защото това бе място, което знаех, че посещаваш. Точно там те локализирахме за пръв път. Сега е добре да стоим далеч от всички места, където си се появявал често.
– Това усложнява нещата.
– Не съм казвала, че ще е лесно.
– Вярно, не си.
С показалеца си той небрежно освободи капачето на кобура, за да е сигурен, че има пряк достъп до оръжието си. Повдигна го лекичко и го пусна да падне свободно на мястото си.
– Най-добре да се придържаме към плана. Ти стой тук в сенките и оглеждай периметъра, докато запаля джипа. А на излизане от къщата дръпни силно вратата. Ще ми се да има къде да се върна, когато това стане възможно.
Тя му се усмихна съчувствено.
– Знам какво изпитваш.
Алекс се измъкна от вратата и излезе под дъжда. Имаше чувството, че напуска досегашния си живот и прекрачва в нов. Всичко му се струваше ново, различно, сякаш гледаше на света през нови очи.
Усещаше всяко мускулче по тялото си, докато вървеше. Помисли си, че би могъл да преброи всяка ледена капка дъжд, която се стичаше по него. Долавяше различните усещания – дъжда по лицето му, как сплъстява косата му, как мокри панталоните му, как плющи по опакото на дланите му.
Усещаше миризмата на бетона, дърветата. Усещаше дъжда – как барабани по покрива на къщата, как гъргори във водосточните тръби, как плющи в локвите, как шепти в короната на огромния клен край задния ъгъл на постройката, как ромони по металното купе на джипа. Облаци, озарени отвътре от светкавица, внезапно разкриваха зелените си недра, след което потъваха обратно в мрака. Той чуваше грохота в далечината, от който земята потреперваше. Светкавица проблесна по-наблизо на запад, освети лъщящата от водата околност, потънала в безцветен мрак.
Всичките му сетива бяха нащрек. Светът сякаш не бе само непознато, но и враждебно място.
Трескаво отключи шофьорската врете и я открехна достатъчно, че да светне плафонът. Огледа се вътре, за да е сигурен, че никой не се е притаил в купето отзад. След като се увери, че джипът е празен, скочи вътре и вдигна бутона на другата врата, за да може Джакс да влезе.
Когато превъртя ключа в стартера, се чу само прещракване. Разтуптяното му сърце сякаш пропусна удар. Опита пак – същият резултат. Стартерът отказваше да запали. От опит знаеше, че може да продължи да върти ключа цял ден и пак да не успее да постигне нищо.
Алекс беше бесен на себе си. Не можеше да повярва, че когато имаше време, не смени стартера. В залисията около смъртта на Бен така и не обърна внимание на този проблем. Нямаше смисъл да се оправдава.