– Какво има? Винаги ли отнема толкова време?
– Не иска да запали.
– Магията е далеч по-надеждна от технологиите – заключи тя и пъхна глава на сушина.
– Сериозно? И с какво твоята магия ще ти помогне в случая?
Тя въздъхна, осъзнала, че няма какво да отвърне. – Трябва да бутна надолу по алеята, за да запали.
Винаги паркираше джипа с муцуната надолу, в случай че му се наложи да бута.
– Не ми е за пръв път. Всичко ще е наред. Заобиколи и влез от…
Алекс вдигна глава в мига, в който към Джакс се спусна черна фигура. Въздухът излезе от дробовете й със свистене. От силния удар тя полетя към Алекс и той се озова с лице върху контролното табло. Страничната облегалка между двете седалки се вряза болезнено в бъбреците му, раменете му потънаха към дясната седалка, вратът му се изви под невъзможен ъгъл. В тази позиция цялата тежест на Джакс и едрия нападател беше върху него и той не можеше да си поеме дъх.
Времето сякаш застина.
Онзи с грухтене обви ръка около врата на Джакс. В тъмните му очи блестеше смъртоносна ярост. Още секунда и щеше да прекърши шията й като вейка.
Алекс задържа дъх и се напрегна неистово.
Пистолетът му вече бе изскочил от кобура.
Замахна с ръка покрай главата на Джакс и забоде дулото в лявото око на онзи.
Без да се поколебае дори за миг, преди онзи да успее да реагира, преди да успее да й счупи врата, Алекс дръпна спусъка.
Горещата вълна на изстрела освети вътрешността на джипа. Трясъкът бе оглушителен.
В тъмнината Алекс видя как куршумът излиза през тила на нападателя и изсвистява навън сред облак кръв, кокал и мозък. Откатът запрати ръката на Алекс обратно.
Повечето отломки изхвърчаха през вратата, но част се разплискаха от вътрешната страна на предното стъкло и по задната седалка. Празният куршум рикошира и отскочи от страничното стъкло.
В мига, щом куршумът прониза мозъка на онзи, той се стовари като чувал с картофи. Не отскочи назад като по филмите. Просто остана на място. Човекът, който само секунда по-рано бе въплъщение на жестокостта, внезапно се превърна в притихнала статуя.
Джакс се хвана за долната част на кормилото за опора и като изпъшка, се надигна. Алекс й помогна да се изправи. Мъртвото тяло на онзи се плъзна на купчина на алеята. Едната му ръка покриваше главата, сякаш се опитваше да прикрие дупката от куршума.
Алекс най-сетне успя да си поеме тъй необходимия му дъх. Ушите му кънтяха от силния изстрел. Пистолетът бе току до главата на Джакс. Надяваше се да не е оглушала.
Надяваше се и изстрелът да не е събудил цялата махала. В обичайната тиха нощ той със сигурност би отекнал на много пресечки разстояние, но на фона на гръмотевичния тътен, който разтърсваше земята, единичният изстрел просто потъна във вакханалията на природата.
Всичко свърши за секунди. Нощта изведнъж си стана каквато беше. Дъждът се укроти. Внезапно всичко приключи, на един човешки живот бе сложен край.
Джакс разтърка тила си с две ръце и завъртя глава, за да провери дали всичко е наред. От подгизналите кичури на русата й коса капеше кръв.
– Добре ли си? – попита той, докато оглеждаше мрака. – Уплаших се да не ти прекърши врата.
– За малко – отвърна тя, като все още се мъчеше да си поеме дъх. – Предполагам току-що получих отговор на въпроса дали бих могла да ти имам доверие. Този твой глок се справи прекрасно. Дърпаш спусъка и, бам! Благодаря ти, Александър.
– Просто ти върнах услугата.
Той прибра пистолета, докато Джакс се приведе над мъжа и започна да изрязва символите, които Алекс вече я бе видял да чертае с ножа си по лицето на Бетани. В друг случай от последиците на такава престрелка вероятно би му прилошало, но сега не изпитваше друго, освен гняв.
Джакс се изправи в мига, в който приключи. Този път се справи по-бързо. Буквално за секунди. Алекс си каза, че навярно тази магия, благодарение на която можеше да се пътува между световете, е като всичко друго нещо, което изисква практика – като стрелба с пистолет например.
Някъде между спорадичните проблясъци на светкавицата трупът бе изчезнал. Продължаваше да му се струва невъзможно, но беше факт. Алекс погледна джипа. Кръвта, която допреди секунди беше навсякъде, капеше от таблото, също бе изчезнала. Сякаш никога не беше се намирала там, сякаш нищо не се бе случило.
– Трябва да тръгваме, Алекс. Тези обикновено пътуват по двойки. Вторият сигурно…
Чу се как нещо изтуптя и Алекс усети тътена с цялото си същество. За миг му се стори сякаш тъмна вихрушка се завъртя точно до Джакс. Още щом го видя, смътното черно петно в нощта се трансформира в пара сред влажния въздух.
Още миг и се кондензира във фигура.
Алекс вече бе посегнал да извади пистолета си, още докато тътенът в гърдите му отшумяваше. Фигурата се материализира, преди оръжието му да е напуснало кобура. Джакс вече се бе обърнала към заплахата.
За Алекс вече бе вън от всяко съмнение – току-що с очите си видя как човек прекрачва от друг свят и се спуска подире им. Парата, която се надигаше от мощните му плещи, се смеси с дъжда, докато той летеше към тях.
Преди Алекс да успее да се прицели и да стреля, Джакс се завъртя и разпори корема на нападателя.
Онзи се закова на място и с ужас проследи как вътрешностите бълват от гигантския прорез в мига, в който той прекрачи в новия свят. Джакс замахна още веднъж и заби острието в окото му. Ножът потъна до дръжката. Онзи се строполи на земята още преди да е осъзнал какво го е сполетяло.
Сред тихия шепот на дъжда Джакс вдигна поглед към Алекс.
– Та както казвах, обикновено пътуват по двойки.
Бен обичаше да казва, че в ръкопашни схватки ножът е по-ефикасен от пистолета. Алекс му вярваше.
Докато Джакс трескаво приклекна, за да извърши ритуала със символите, активиращи линията на живота на онзи, Алекс прибра своя глок.
– Да се измитаме оттук, преди да се е оказало, че пътуват по четворки.
Джакс го изгледа особено. После махна с ръка.
– Спомена, че трябва да буташ джи… джи… как му каза на това?
– Джипа. Трябва да го бутна надолу по алеята, за да запали – рече той, докато се пресегна да освободи ръчната. Напъна с рамо, за да даде начален тласък на черокито.
– Ти побързай с него, докато аз запаля. После скачай вътре.
Джипът се изтърколи по алеята, засилвайки се. Алекс затича покрай него, като буташе, после, когато колата набра нужната скорост, той скочи вътре и включи на втора. Като насочи волана надясно надолу по баира, освободи съединителя. Двигателят захапа. Напомпа газта няколко пъти, за да е сигурен, че няма да изгасне, после превключи на задна и се върна по алеята към дома си. Джакс вече тичаше след него. От втория мъж нямаше и следа.
Алекс й помаха през прозореца да побърза.
Тя притисна длани о вратата. Плъзна ги нагоре по прозореца на дясната врата, докато джипът забави ход.
– Алекс, чакай, как да вляза?