Джакс скочи вътре.
– Някой ден ще трябва да ме научиш как да го правя сама.
Той превключи на втора и докато ускоряваше по улицата, забеляза, че тя се е вкопчила с всички сили в страничната дръжка.
– Нужно ли е да се движим толкова бързо? – попита го, останала без дъх.
Алекс погледна скоростомера.
– Караме с под петдесет.
– Би ли намалил, ако обичаш?
За човек, изкормил три пъти по-едър от себе си мъж и направил му лоботомия с голи ръце, тя изведнъж изглеждаше доста притеснена. Всъщност самият Алекс се чувстваше по подобен начин. Намали, за да й даде възможност да привикне със скоростта.
Косата й бе сплъстена от дъжда и прилепнала плътно о главата. Той не пропусна да забележи, че по нея нямаше и капка кръв. Подгизналата й рокля бе станала на парцали от кратката схватка. Но самият факт, че я вижда жива, я правеше да изглежда по-прекрасна от всякога. Постепенно тя като че се поуспокои, макар и не съвсем.
– Съжалявам, Алекс.
– За какво?
Тя изчака погледът му да срещне нейния.
– Че се наложи да го убиеш.
– Благодарен съм, че не те нарани.
Докато караха бавно по улицата, той забеляза, че ръцете й са свити в юмруци в скута й. Все едно бе готова да се боксира.
– Какво има?
Тя заби поглед през страничното стъкло.
– Трябваше да внимавам повече. Заради мен за малко не загинахме и двамата.
Алекс също изпитваше гняв, но поради друга причина. Яростта му бе насочена към мъжа, който се опита да я нарани и за малко не успя.
– Не бъди толкова строга със себе си. И двамата сме живи, а онези двамата са мъртви. Това е единственото, което има значение.
– Не и за мен – пророни тя като че на себе си, без да го поглежда. – Не съм дошла тук, за да се държа като глупачка. – В гласа й той долови раздразнение. – Толкова хора зависят от мен.
– Погледни ме, Джакс. – Тя го послуша, макар и с неохота. – Оцеляхме. Не ми се вярва хората, които зависят от теб, да ти дават точки за стил на изпълнение. Единственото, което е важно за тях, е, че намерихме начин да сложим край на това.
Тя най-после се усмихна.
– Прав си. Оцеляхме. Би трябвало да те смъмря, задето си толкова бавен, Александър Рал, но самата аз не бях по-експедитивна. Да се надяваме, че и двамата ще бъдем по-внимателни занапред, така че другия път да се отървем по-леко.
Той й се усмихна в отговор.
– Дадено.
22
АЛЕКС НАМАЛИ И СВЪРНА към добре осветен паркинг. Дори посред нощ имаше доста коли.
– Какво е това място? – попита Джакс.
Алекс посочи надясно.
– Ей там има казино. Комарът е забранен на сушата, но на кораб няма проблеми, така че построиха това казино насред реката. Повдигнато е на греди и е завързано за докове.
– Често ли идваш тук?
Алекс разбра накъде бие. Спомни си укора в гласа й, когато заговори за местата, които обича да посещава.
В случая обаче се притесняваше, че ако паркира просто насред квартала или насред празен паркинг, ще привлекат внимание.
– Знам за това място, но никога не съм идвал.
Тя отметна кичур коса от лицето си.
– Добре.
– Тук винаги има народ, така че няма да изглежда подозрително, че сме спрели. Можем да извадим платнището и да поспим отзад. Няма да е много удобно, но ще сме на сигурно място до сутринта.
– Не се чувствам уморена. Ще остана на пост.
Алекс я стрелна с поглед.
– На пост ли? Човек, седящ в паркиран автомобил, със сигурност ще привлече вниманието. Ти, в тази рокля и с дълга руса коса, по това време на нощта, определено ще събереш тълпа. А това е последното, което ни трябва.
– Изглеждам ужасно – рече тя и огледа роклята си. – Пък и избрах тази рокля, за да не привличам вниманието.
– Повярвай ми – тълпа.
С периферното си зрение той я видя как прокарва пръсти през чупливата си мокра коса, за да се опита да й придаде по-приличен вид. Алекс си каза, че невчесана изглежда дори още по-съблазнителна.
Винаги си бе мислил, че ако срещне красива жена, чиито дрехи и коса са в безпорядък, а тя въпреки всичко изглежда добре, значи наистина е красива. Джакс бе повече от красива. Беше умопомрачителна.
Мина му мисъл, която определено не му се поправи. Запита се дали външният вид й помага да скъсява дистанцията с мъжете, които възнамерява да убие.
Прогони от главата си мислите за това колко е красива и спря джипа между два минивана. Така черокито щеше да се забелязва по-трудно, ако някой реши да го търси. Освен това тази част на паркинга беше най-тъмната.
Знаеше, че в казината има камери, които наблюдават паркинга, но ако никой не доближеше черокито му, едва ли щеше да привлече вниманието на охраната. През паркинга притичваха хора, които бързаха да се скрият от дъжда в колите си или в казиното. Надяваше се, че никой от спотаените в сенките фигури не търси него и Джакс.
Веднъж спрял чистачките, при дъжда, който се изсипваше върху стъклото, вътре в купето не се виждаше почти нищо. Алекс посочи наляво.