– До сутринта има още няколко часа – отвърна тя с отнесен глас.
– По-добре да починем, доколкото е възможно.
– Но не…
– Не се ли укоряваше, че не си била достатъчно съсредоточена, поради което за малко не ни убиха? За да бъдеш нащрек, трябва да поспиш.
Джакс въздъхна.
– Да, прав си. Да се опитаме да починем, докато все още имаме тази възможност.
Вместо да излизат в дъжда и да се намокрят, докато влязат през задната врата – а и да рискуват охраната да ги забележи, – двамата се прехвърлиха през седалките и се настаниха в багажното отзад. В това време Алекс беше абсолютно убеден, че дори някоя камера да е насочена точно към джипа, няма да се види нищо във вътрешността му.
Алекс държеше в джипа одеяло и чантичка за първа помощ. Разстла одеялото на пода, извади платнището и го закачи. После взе фенерче от чантичката и светна. Не беше силно, но в затвореното пространство бе напълно достатъчно. Джакс го наблюдаваше как си сваля якето.
– Легни – рече й.
Тя не се възпротиви. Той постави чантичката под главата й за възглавница, покри я с якето си най-старателно. Наложи й се да свие крака, за да се побере на малкото място.
– Благодаря – погледна го тя.
Алекс кимна и се облегна на изпъкналия овал, очертаващ колелото. Не беше много удобно, но беше за предпочитане пред това да са някъде, където пришълци от други светове могат да изскочат във всеки един момент и да му счупят врата.
Щом се настаниха, той изгаси фенерчето. Жълтеникавата светлина на лампите на паркинга се просмукваше през ъгълчетата на платнището. На фона на дъжда, който се стичаше по прозорците, светлината танцуваше меко по лицето й.
Тя продължаваше да го наблюдава.
– Трябва да измислим следващия си ход.
Алекс сви рамене.
– Може би. А може би всичко свърши.
Тя го изгледа невярващо.
– Да е свършило?
– Имам предвид за тази нощ. Бетани е мъртва. След като осъзнаят, че са загубили водача си, няма ли вероятност да се откажат? Може би вече си свърши работата тук.
Джакс човъркаше нишка, подала се от одеялото, сякаш се опитваше да намери точните думи или навярно да реши до каква степен да сподели с него каквото знае.
– Разбирам защо ти изглежда така, Алекс, повярвай ми. Но нещата наистина са по-сложни. Кралица Бетани не беше истинският проблем.
На Алекс определено не му се видя така.
– Какво имаш предвид? Тя дойде тук от твоя свят. Сама каза, че навярно наблюдават семейството ми от доста време. Тя уби Бен… нали ти сама го каза. Искаше наследникът й да е от рода Рал, след което планираше да ме убие. – Алекс скръсти ръце. – Дори е наела онзи да откупи картините ми и да ги унищожи.
– Човекът, който стори това, няма връзка с нея.
– Откъде знаеш? – изгледа я изпод вежди Алекс.
– Защото докато те търсех и гледах през огледалото в галерията, видях човека, който унищожи картините ти. Казва се Седрик Вендис. И няма нищо общо с кралица Бетани.
– Седрик Вендис? И кой, по дяволите, е той? И как така няма нищо общо е Бетани? Какво става тук?
Джакс вдигна ръка и се опита да го успокои.
– Кралица Бетани беше на страната на тези хора, но напоследък започна да излиза извън местата, където й беше мястото.
– Изгубих нишката.
– Бетани беше жалка на трона – въздъхна Джакс. – Но пък беше амбициозна и затова се съюзи с могъщи хора. Докато им е помагала, явно е научила за теб и е видяла възможност за себе си. В един момент е започнала да крои планове как да се сдобие с повече сила. Промъкнала се е тук без тяхно знание.
Хората, които проникват тук, които причиниха неприятности на семейството ти, които застрашават двата свята, не са знаели какво е намислила тя. Ако Седрик Вендис знаеше, че кралица Бетани се опитва да го измами, особено предвид това, което тя искаше от теб, със сигурност би я убил лично.
– И кой е въпросният Вендис?
– Дясната ръка на Радел Каин – същинският ти проблем. Направо не можах да повярвам, когато видях Вендис онзи ден в галерията. Лош знак е, че е дошъл тук лично и че бе толкова близо до теб. Вендис е този, когото Каин изпраща да му върши мръсната работа.
– Какво имаш предвид, като казваш, че застрашават и твоя свят? Какво иска този Каин?
– Власт – въздъхна Джакс. – В крайна сметка за това се касае. Както много хора преди него, които историята познава, той също ламти за власт. Не го е грижа какво и кого потъпква междувременно, стига да получи каквото иска. Не е за вярване, но за такъв като него смъртта на милиони не означава нищо. Единственото, което го вълнува, е да се сдобие с повече власт.
Дълги години живяхме в мир и се радвахме на успехи. Хората работеха здраво и постигаха резултати. Повечето от нас развиха чувство към доброто в живота. С течение на времето обаче тези неща започнаха да се възприемат като отживелици от все повече хора, които си мислеха, че заслужават да постигат успехи, без да полагат усилия. Не обичаха да им се казва в очите, че това, към което се стремят, ще ги доведе до гибел.
– С други думи, търсели са вината извън себе си.
Джакс кимна.
– Винаги е имало хора като Радел Каин, които с готовност се възползват от общественото недоволство. Той започна да си играе с чувствата на хората, като за всичко обвиняваше тези, които продължаваха да работят с усърдие, обвиняваше ги, че са безотговорни и коравосърдечни. Хората се главозамаяха от опростенческите, популистки идеи на Каин. Той ги накара да повярват, че най-обикновената алчност е морално оправдана. Той заграбваше това, което други са заработили, и хората вярваха, че е справедливо. Вярваха му.
В условията на нестабилни и трудни времена Каин спечели хората с обещания за промяна – нова визия, нова посока. В неговите думи промяната звучеше като разрешаване на всички проблеми с магическа пръчка. И хората се вкопчиха яростно в идеята за промяна.
– Предполагам всеки обича да чува, че вината не е негова намеси се Алекс. – Че някой друг му е виновен за проблемите.
Джакс кимна.
– Мнозина го предпочитат, вместо да работят здраво и да поемат отговорност за нещата.
– Е, и каква беше тази велика промяна, която искаше да наложи Радел Каин?
– Той превърна магията в изкупителна жертва. Според него магията опорочавала всичко, до което се докосне, понеже била нечестива. И така, за да реши всички проблеми, той апелира към драстична промяна – свят без магия.
Алекс сви рамене.
– Аз живея в свят без магия. Какво му е лошото?