Технологията, също като магията, помага на хората да живеят по-добре. Тя не просто ти помага да оцелееш, тя ти помага да бъдеш по-успешен и здрав, да живееш по-дълго, по-добре. Но тъй като магията се използва от всички, а малцина я разбират, познанието за нея се приема едва ли не за нещо зловещо. Радел Каин залага именно на тези всеобщи страхове.
– Как е възможно да знаеш толкова много за технологиите, които използваме, а в същото време да не можеш да си направиш чай?
– Опитваме се да изучаваме нещата по възможно най-задълбочения начин, но на практика не сме постигнали много. Успяваме да разберем един или друг модел на действие, но не можем да стигнем до детайлите.
Например наясно сме, че по някакъв начин използвате коли и камиони, за да се придвижите от едно място на друго, да пренесете стоки, но не знаем как работят самите машини. Стигаме до извода, че са толкова важни, единствено защото ги виждаме непрекъснато. Виждаме хората да говорят по телефона и макар да не сме наясно как точно става това, общата идея ни е ясна. Веднъж видяхме как червен автомобил се притече на помощ на пострадал човек, видяхме някакви маркучи и кутии и странни технологии, с чиято помощ животът му бе спасен. Макар да нямаме представа какво точно стана и как, си дадохме сметка, че това бе аналогът на нещата, които в моя свят би направил един лечител.
Малкото, което знаем, е предимно резултат от опитите ни да научим повече за представителите на рода Рал във вашия свят, тъй като се опитваме да разберем какви са целите на Радел Каин тук. Докато събирахме информация, видяхме някои неща, научихме повече за технологиите, които използвате. Все пак познанията ни са доста ограничени. Все едно глухоням да се опитва да ти разкаже за посещението си на ново място.
Макар и средствата ни да са ограничени, правим всичко по силите си. Отне ни десетилетия, докато стигнем до рода Рал. Това е причината да знам мъничко за живота на дядо ти и как технологиите са преплетени с живота ви. Познанията ни са откъслечни, непоследователни. Правенето на чай просто не беше сред тях.
– Значи искаш да кажеш, че това, което Радел Каин се опитва да направи в твоя свят, е равносилно на това да ни бъде забранено да използваме технологиите.
– Не е сто процента същото, но да, горе-долу за това става въпрос – кимна Джакс. – И той не само се опитва да попречи на хората да ги използват. Просто иска да лиши света от всяка магия, да я изкорени. Представя това като един утопичен свят.
– Наистина ли е толкова страшно?
– За нас, които разбираме какво на практика означава това, е ужасяващо.
– Защо?
– Ами, представи си живот без технологии. Представи си живот без технологиите, които топлят сградите, помагат на растенията да се развиват, карат лампите да светят. Какво ще представлява животът ти без телефони, коли, лекарства, без начини да бъдат снабдявани хората по градовете със стоки и услуги?
Представи си всички хора във всички градове лишени от всички технологии – дори от такива, които използват ежедневно за оцеляването си. Представи си изведнъж хората да са принудени да си отглеждат сами храната, да я съхраняват, да я складират.
– Хората са доста изобретателни – сви рамене Алекс. – Сигурен съм, че ще е трудно, но мисля, че ще се справят.
– Ще се справят? Помисли за твоя свят утре, ако изведнъж бъде лишен от технологиите – без телефони, без компютри, без възможност за намиране на разни неща. Обмисли го, Алекс.
Без технологиите тъканта на цивилизацията ще се разпадне за броени дни… ако не за часове. Хората ще трябва да се справят сами. Един град няма да знае какво става в съседния, изобщо няма да имат представа дали съседите им са живи.
Няма да има самолети, коли и каквото и да било. Няма да може да се пътува до други места, освен ако не тръгнеш пеш. Знаеш ли за колко време се изминават десет мили? Разстояние, което колата ти изминава за минути, ще ти отнема дни.
Няма да има начин хората да разберат какво става с любимите им хора, попаднали в друг град. Никой няма да знае какво се случва с правителството. Няма да има никакви новини. Всички, всеки един от вас, ще тънат в мрак – в буквалния и в преносния смисъл. Ще си седите ей така, без телефони, без електрически уреди, без отопление, без възможност да получите каквато и да е помощ. Светът ви ще потъне в тишина.
Съвсем скоро запасите от храна ще започнат да се развалят и ще свършат. Колко време ще мине, докато из улиците плъзнат разбойнически банди, които грабят и плячкосват? Кой ще ги спре? Как полицията ще знае кога и къде се извършват престъпления? Как ще чуят, ако някой вика за помощ? Как ще се отзоват? Редът и законността светкавично ще отидат в миналото.
А когато застуди, тогава какво? Милиони хора ще хукнат към горите, за да секат дърва и да се опитат да се топлят.
Огньовете неизбежно ще излязат от контрол. Технологията ви за гасене на пожари няма да работи. Разпространят ли се пожарите, ще бушуват необезпокоявани, ще опустошат цели градове и ще оставят хиляди без дом.
Болестите ще плъзнат като чума и никой няма да може да ги спре. Животът не само няма да струва пукната пара, ами и ще бъде кратък.
Когато храната свърши, ще измрат милиони. Малцината оцелели няма да имат нито сили, нито желание да погребат мъртвите си. В крайна сметка, озверели от глад, живите ще изядат мъртвите.
Единственият закон ще бъде оцеляването.
Тези, които доскоро са чертали идилични картини за това колко семпъл и чист ще е животът без демона на технологиите – подобно на хората в моя свят, които вярват същите неща за света без магия, – ще измрат мръсни, ужасени и объркани. Идеалистичните им представи ще се сринат пред строгото лице на действителността. Като хората в моя свят, те ще се окажат неподготвени за последствията от помпозните си декларации.
Това, което довечера е било лесно и просто, ще стане изключително трудно и невъзможно. Невежите, уплашените, слабите, престъпниците ще подирят спасение в реки и потоци, ще искат да отмият от себе си мръсотията, без да ги интересува какво ще се случи с хората надолу по течението. Намирането на вода ще се превърне в монументален проблем. Намирането на чиста, неносеща зарази вода ще стане невъзможно.
Канализацията и боклукът ще залеят всичко. Вредителите ще се превърнат в кошмарна зараза. Вонята на човешкото присъствие ще стане непоносима, но вие ще живеете в нея, ще спите, ще се любите, ще раждате деца, за които няма да можете да се грижите. Без технологии – този продукт на вашата мисъл – човечеството ще бъде белязано с петното на болестите и смъртта.
Училищата, разбира се, ще останат в миналото. Трупането на познания ще бъде преустановено; знанието ще погине. Самото оцеляване ще се превърне във всепоглъщаща битка. Докато хората измират като мухи, влечението към технологиите, уменията, професионализма, всичко, което доскоро е било приемано за даденост, ще бъде изгубено. Без него вашият свят ще потъне в бездната на мрачна ера. Милиони и милиони животи ще бъдат скъсени поради това, че са потопени в невежество, бедност, назадничави суеверия и че са управлявани от безскрупулни и нагли управници.
Такава участ очаква света без технологии – кратковременно съществуване в невъобразима мизерия, мръсотия и диващина.
Само ромонът на дъжда запълни внезапно настъпилата тишина. Джакс остана притихнала за момент, остави думите й да покълнат в главата му, даде му време ужасът на осъзнаването да попие в него.
Алекс знаеше, че в историята на човечеството е имало точно такъв период. Познанието, натрупано от предишни цивилизации, било загубено при политането на хората в черна бездна. Оцеляването било превърнато в такава битка, че цели векове били забулени в мрак. Това, че човечеството е съумяло да изплува обратно по време на Ренесанса, бе свидетелство за благородството на човешкия дух. Именно тогава човешкият род се бе възправил и бе започнал да развива технологиите, благодарение на които светлината могла да озари мрачното им съществуване.
Но това станало след около хиляда години мрак.
– Ето това означават идеите на Радел Каин за нашия свят, Алекс – продължи кротко тя. – Това ни очаква. Ще бъдем лишени от всичко, което сме успели да сторим със своя свят и своя живот.
Думите й го натъжиха. Никога не се бе замислял за жестоките и мащабни последствия от подобно нещо. Явно Джакс бе мислила за тези неща. Беше сигурен, че му представя щадяща картина на ужасяващата действителност.
Ако се стигнеше до внезапно прекратяване на технологиите, щеше да се стигне до невъобразимо страдание и смърт. Без цялата промишленост и технологии, от които всички толкова се оплакваха, щеше да е цял късмет да се намерят червеи, с които да се хранят, за да оцелеят.
Алекс махна неопределено с ръка.
– По-добре използвайте технологии – за да строите, да произвеждате, да създавате… Както правим ние. Човечеството тук е създало това, с което разполагаме, от нищо.
Тя го изгледа с укор.
– А колко хилядолетия живяхте в мрак, осветяван единствено от огъня?
Той знаеше, че е права.
– На хората тук им отне векове, за да създават, да изобретяват и откриват неща, с които да подобрят условията си на живот. Ние също прекарахме цяла вечност, за да създаваме паралелни възможности, които ни позволяват да живеем, без да се налага да преминаваме през най-разпространените нещастия и желания. Използваме тези си способности, за да преценим кога е най-подходящото време да се засява и най-подходящото време да се жъне.
Без това гладът ще покоси хиляди. Съществуват безброй примери за това как възможности, развивани в продължение на векове, ни помагат да оцелеем – помагат ни да живеем неестествен и посветен на злото живот, поне според Радел Каин.
Тъй като неговата цел е да властва, тъй като той вечно търси виновни, за да се сдобие с още власт, всичко, с което разполагаме, ще бъде изгубено завинаги, без шанс за възстановяване.
– Но е каква цел го прави? Така само ще управлява една пустош.
Джакс изви вежда.
– Ти току-що го каза. Той ще властва. Той иска да съсипе тази цивилизация, за да се сдобие с огромна лична мощ.
Ако наистина го интересуваше какво става с хората, които управлява, не би разпалвал толкова омраза към ценностите, не би търсил виновни за престъпленията срещу тях и не би прехвърлял вината върху невинните винаги, когато нещо се обърка.
По-скоро би се опитвал да решава проблемите, вместо да ги използва, за да се облагодетелства с власт.
След като Каин получи каквото иска, никой няма да може да се изправи насреща му. Той ще управлява света – студен, мъртъв, гладен свят. Ще го управлява и ще живее в охолство с всичките излишества, които може да си пожелае.