Алекс отвърна глава, докато я слушаше.
– Струва ми се невъзможно да повярвам, че хората са готови да приемат подобно нещо.
– Знам – въздъхна Джакс. – И на нас ни е трудно да го повярваме, но всеки ден хората е готовност се впускат в един процес, наречен „Прочистване“, за да премахнат всяка дарба… което означава магия.
Оттам насетне, след това прераждане, магията, с която са родени и която са се научили да използват, изчезва завинаги. Те споделят с хора, че се чувстват свободни за пръв път в живота си, и ги убеждават да се разделят и те с „порочните“ си способности. Цели тълпи чакат на опашка да им дойде редът, да се слеят с останалите, да докажат добродетелността си.
Джакс извърна глава, очите й бяха плувнали в сълзи.
– Това е най-ужасното, че толкова много хора не оценяват собствените си уникални способности, не ценят себе си, камо ли да уважават онези, които са се били и са загинали, за да могат те да живеят свободно и да имат право на избор – наред със своята дарба и индивидуалност.
Тя сграбчи одеялото в юмрука си.
– Често си мисля, че заслужават всичко, което получават. Само съжалявам, че тези от нас, които ценят това, което имат, ще бъдат сполетени от същата участ. Точно за тях се боря. Другите проклети да са.
Алекс преглътна болката, която се усещаше толкова недвусмислено в гласа й.
– И в нашия свят има такива хора. Хора, които казват, че кече не е полезно да бъдеш свободен, че трябва да се предадем в името на висшето благо на човечеството.
– Страхувай се от тях – прошепна тя. – Те са сърцето на злото. Те толерират тиранията, оправдават я, съгласяват се с нея. По този начин неизменно стоварват на главите на всички нас, останалите, дивашко отношение и смърт.
Алекс остана известно време заслушан в ромона на дъжда по покрива. Нещо в тона й – увереността, страстта, категоричността – затвърждаваше усещането му, че тя не е обикновена жена. Това бе жена, която знае какво говори.
Тази жена не бе поданик. Тя бе водач.
– Ако Седрик Вендис е дясната ръка на Каин и сам по себе си ключова фигура, тогава защо му е да идва до този свят и да унищожава картините ми?
За миг Джакс се отдаде на мрачните си мисли.
– Не знам. Когато го наблюдавах, си помислих, че е, меко казано, странно.
– Значи наистина си на мнение, че Радел Каин иска нещо от мен?
Тя обърна глава и погледът й прикова неговия.
– В Закона на деветките пише, че ти си ключовата фигура във всичко това.
Той не отмести поглед от нейния.
– Бетани ми каза, че ти си убиец, който ще ме унищожи.
23
ДУМИТЕ МУ НЕ СМУТИХА ДЖАКС.
– След като съм дошла, за да те убия, защо не си мъртъв?
Измъкването й не се понрави на Алекс. Той подбираше думите внимателно, но се постара да бъде искрен и да се изразява ясно.
– Преди малко в къщата ми каза, че ако тръгна с теб, трябва да можеш да разчиташ на мен. Не заслужавам по-малко, Джакс. Дължиш ми истината.
– Сега вече звучиш като Рал – отвърна тя.
В гласа му се надигна гняв.
– Аз съм Рал.
Тя въздъхна шумно и продължително и отвърна поглед от очите му.
– Е, добре, истината е, че дойдох тук с мисълта, че може да се наложи да те убия.
Това някак си не го изненада. Изненада го обаче фактът, че Джакс го призна без проблеми.
– Но нали каза, че съм онзи, който е посочен в онова твое пророчество…
– Пророчеството не е мое. Става въпрос за древно ключово пророчество, добре известно в някои кръгове.
– След като името ми е споменато в пророчество, тогава защо, за бога, ще искаш да ме убиваш и защо не съм мъртъв?
– Не си мъртъв, защото реших да не те убивам.
Алекс я изчака да обясни. Тя продължи да човърка конеца от одеялото, преди да продължи.
– Пророчеството казва: „Един ден човек, който не е роден в този свят, ще трябва да го спаси.“ Толкова. Кратки пророчества като това често са най-притеснителните и най-опасните. Може да звучи просто, но не е.
След като очевидно е доста ключово, това пророчество е било изучавано съсредоточено, но въпреки това остава един от най-заплетените въпроси, които объркват и озадачават специалистите. От самото начало то се свързва с династията Рал. В определени кръгове то е известно почти откакто на този свят съществуват представители на рода Рал, които…
– Как е възможно представители на рода Рал да има и в моя, и в твоя свят? Та това са различни светове, различни места, може би дори не са от една вселена или от едно измерение. Как е възможно да има хора от един и същ род и в двата свята?
В погледа й се долавяше авторитет, може би мъдрост, излизащи извън времето.
– Това е така, защото твоите прадеди и прадедите на доста хора от този свят, някога са живели в моя свят.
Алекс я фиксира с поглед. Дори не беше сигурен, че я е чул правилно.
– Това е невъзможно.
Сериозното изражение на лицето й не трепна.
– Предтечите на хората тук някога са живели в моя свят. Този свят е роден от моя или поне част от хората в него.
Той беше видял е очите си доказателства, че тя наистина е успяла да дойде в неговия свят от друго място или време, или измерение. Но това? Това си беше чиста лудост.
И тогава Алекс осъзна, че навярно възприема думите й твърде буквално.
– Имаш предвид, че древните текстове го твърдят. Че това е някаква легенда, мит, някакво древно поверие.