– Когато видях Бетани и главорезите й на вратата на дома ти, знаех, че нямам и секунда време за губене. Трябваше да дойда незабавно, въпреки че линията на живота все още не беше готова. Трябваше да дойда, защото ти си правилният човек, Алекс.
Алекс я слушаше, докато дъждът продължаваше да барабани равномерно по покрива на джипа, а в далечината трещяха гръмотевици.
Спомни си онзи ден в ателието, за който тя говореше. Дотогава вече напълно бе забравил за огледалото. Беше се примирил, че никога повече няма да я види. Не му бе за пръв път да се бунтува срещу това, че смъртта му отне Бен. Ако тя го е наблюдавала, значи знаеше и това.
Бен нямаше да загине, ако тези хора не бяха се появили в неговия свят, не бяха започнали да душат около семейството му, около него.
Ако той не ги спреше, кой щеше да го направи? Колцина още щяха да измрат?
Джакс отпусна ръка на рамото му.
– Добре ли си, Алекс?
Той кимна. Запита се как е възможно тя да е добре, при положение, че знае, че е изгубила пътя към дома.
– Трябва да ги спрем – тихо, но категорично каза той. – Не знам дали съм правилният човек, но съм единственият Рал, с който разполагаш. Ако мога да направя нещо, за да помогна, ще го направя. Ако намерим начин да ги спрем, тогава може би няма да се стигне до там, че и други хора да загубят близките си.
– Благодаря ти, Алекс – прошепна тя. Тя за пореден път нежно отпусна ръка на рамото му, сякаш за да му покаже, че разбира всичко, което се съдържа в думите му, и че съжалява, че иска от него толкова много.
Той знаеше, че за нея връщане назад няма. За него също. Каквото и да се случеше, бяха се врекли.
Лицето й бе озарено от усмивка.
– Е, някакви идеи?
– Ами, Бетани знаеше какво преследват онези, другите хора. Искаше да износи моя наследник. Това би могло да й донесе само едно-единствено нещо – наследството, което получих, когато навърших двайсет и седем години. Мисля, че е добре да понаучим нещо за земята, която наследих.
– Да, звучи логично. Но не разбирам какво общо би могло да има с това, което те преследват. За какво им е тази земя?
– Не знам, но Бетани определено беше решила да я получи.
– Не непременно. Според мен това, което тя наистина е искала, е твоето дете – наследник на Рал.
– Че какво може да й помогне едно дете на Рал?
– В моя свят Рал е разменна монета с огромна стойност. Наследник от рода Рал може да я направи доста по-значима, отколкото е.
– Мислиш, че е възнамерявала да забременее и да се върне в твоя свят? Нали току-що каза, че не можеш да вземеш нищо обратно.
– Но ако тя беше забременяла, детето щеше да е и нейно. Щеше да е част от нея. Готова съм да се обзаложа, че него би могла да пренесе през бездната в моя свят.
– Бях убеден, че по някакъв начин е свързано със земята.
– Не е изключено. Само казвам, че има и други важни причини тя да е искала да забременее от теб. Мога да предположа защо би могла да иска дете от Рал, но по отношение на земята нямам идея. Тя си има земя, при това доста.
– Значи си убедена, че не ги блазни земята?
Джакс сви рамене.
– Само казвам, че има и други причини хората от моя свят да проявят интерес към теб.
– Хм, доколкото ми е известно, майка ми е единственият останал жив представител на рода Рал. Чувал съм я да казва, че хората непрекъснато искат от нея да им казва разни неща. Земята е далеч, но майка ми е близо. Преди да задълбаем по темата за земята, ми се струва разумно да отидем и да питаме майка ми какво искат да научат от нея онези хора. Не знам дали ще може да говори, но поне да опитаме.
– Нали ми каза, че е луда.
– Може да се окаже, че не е чак толкова луда, колкото съм си мислел. Може би просто я подлудяват. Така или иначе, е добре като за начало.
Джакс го изгледа продължително.
– Да, звучи логично. Значи утре можем да посетим майка ти. – Тя се отпусна и се прозя. – Прав си, най-добре да поспим.
Алекс кимна и на свой ред се прозя. Проследи с поглед как тя нагласи чантата под главата си. Беше затворила очи.
– Джакс, там, откъдето идваш, си важен човек, нали?
– Аз съм най-обикновена жена, Алекс. Жена, която тук няма никаква власт. Жена, която се страхува, че никога повече няма да види родината си. И която иска да се погрижи за живота на хората, които обича.
– Хората, които обичаш… Имаш предвид конкретен мъж ли?
– Не – прошепна тя, без да отваря очи. Нямам предвид любов в този смисъл. Нямам такъв човек до себе си.
Известно време той наблюдава как дишането й се успокоява. Изглеждаше смъртно уморена. Да пропътуваш от друг свят през тази бездна явно бе доста повече от изтощително начинание.
– Джакс – не се стърпя той, ти си нещо като кралица, нали?
Тя се усмихна, все така със затворени очи.
– Някога кралиците са свеждали глава пред такива като мен, но вече не е така. Сега те се кланят на Каин. Гласът й сякаш идваше от дълбините на съня. – Сега съм просто една уплашена, отчаяна жена, попаднала далеч от дома си. Жена, която често се опасява, че е пълна глупост да си мисли, че може да спечели срещу онези хора.
Той остана загледан в нея.
– Не бих казал, че си глупава. Ни най-малко – пророни той и я зави по-добре с якето си. – Освен това бих казал, че си най-смелият човек, когото познавам.
Тя вече спеше и не го чу.
25
– ТАКА Е ДОБРЕ – РЕЧЕ ГОСПОДИН ФЕНТЪН. – Не би трябвало да имам никакъв проблем да получа готовите документи за вас до няколко дни.
– Благодаря – отвърна Алекс в телефона. – Това ми върши работа. Все още не знам как ще съм с пътуванията, но подозирам, че ще ми трябват поне няколко дни, докато стигна до там.
– Ще ви се обадя, господин Рал, за да ви кажа, когато документите са готови.
– О, не, не се тревожете – побърза да каже Алекс, докато умът му трескаво търсеше извинение. Имам проблем с получаването на повикванията на телефона си. Нещо му има. Когато ми остане време, ще трябва да се погрижа или да си купя нов. Ще ви кажа, когато го направя. Междувременно не ми се иска да пропусна обаждане от вас и да не знам, че сте се опитвали да се свържете с мен. Да направим така, ще ви се обадя след няколко дни и ще ви кажа кога ще бъда в Бостън.
– С удоволствие ще ви чакам. Благодаря, че се обадихте. О, и представителите на „Дагет Тръст“ останаха много доволни от решението ви и с нетърпение искат да се запознаят с вас.