– Ще ми стане ли?
– Да.
– Тогава може ли да взема този, моля.
Алекс се усмихна.
– Разбира се, че може. Ще ти купим каквото ти е удобно. Ти избираш. – Той посочи с брадичка. – Там има пробни, където можеш да мериш дрехите и да видиш дали ти стават, как ти стоят.
– Значи мога да пробвам всичко?
– Абсолютно.
Това я успокои и тя започна сама да рови из рафтовете. С критично око оцени различните стилове и си избра няколко чифта, които нямаха фабрични дупки и прорези, поставени там за удобство на заетите, увличащи се от модата жени.
На път за пробните те спряха още на няколко рафта с панталони и други с блузи. Поли не я интересуваха. Предположи, че ще разкриват твърде много от краката й и ще привличат внимание. Доколкото бе мярнал дългите й, мускулести крака, той бе длъжен да се съгласи. В крайна сметка обаче тя размисли и реши да пробва една.
Доста бързо схвана номера на пазаруването. Алекс не мислеше, че продавачката ще види нещо странно в поведението на двамата в магазина. Джакс имаше вид на жена, която знае точно какво иска.
Докато Джакс пробваше тонове дрехи, Алекс намери стол и небрежно го постави встрани, така че да вижда вратата на пробната и входа. Би искал да знае кой влиза в магазина.
Надяваше се да не се появи никой от онези. Да стреля посред нощ, докато бушува буря и трещят мълнии, беше едно, а да произведе изстрел насред търговски център – съвсем друго. Ако лошите не го хванат, добрите със сигурност щяха да се погрижат.
Джакс скоро излезе от пробната, облечена с джинси с ниска талия и черна блузка.
– Как изглеждам?
– Страшна.
Тя сбърчи чело.
– Не се чувствам никак страшна. По-скоро съм уплашена.
– Не, „страшна“ означава, че си супер, изглеждаш секси.
Сега вече тя го разбра.
– Ами, радвам се, ако мислиш така. Въпросът е дали това стига, че да не бия на очи?
– Да, идеално е. Пробвай и нещо друго. Ще ти трябват няколко чифта дрехи. Премери онези черните панталони, дето наподобяват дизайнерски.
След малко тя се появи в семпла бяла блуза и черен панталон и той кимна.
– Добре, точно такова излъчване ни трябва.
Адвокатът бе казал, че документите по прехвърлянето ще бъдат готови до няколко дни, но Алекс трябваше да подпише лично документите. Фентън говореше много изчерпателно, та Алекс не искаше да повдига ненужни въпроси. Надяваше се адвокатът да може да им даде информация или поне да им подскаже нещо, което би могло да им е от полза. За да не повдигат подозренията на толкова стриктен по природа човек, Алекс предположи, че би било добре Джакс да изглежда по-изискано.
Избраха още дрехи, най-вече джинси, които бяха подходящи за всякакви случаи, пък и удобни за пътуване. След като платиха, седнаха на една маса в къта за хранене, за да отрежат етикетите. Той имаше джобно ножче, което използва за целта, като не пропусна да предупреди Джакс да не вади своя нож на публично място. Щом беше готов е джинсите и черната блузка, която Джакс си хареса, тя отиде в тоалетната да се преоблече, докато Алекс довърши останалите етикети.
Направи му впечатление, че и по джинси привличаше вниманието, но този път по малко по-различен начин. Погледите бяха по-скоро изпълнени е възхищение, отколкото с любопитство.
Тя спря пред него, докато той взимаше всичките торби с покупките. Подаде му торбата с черната си рокля. Алекс се почувства донякъде виновен, задето я караше да носи дрехи, с които не е свикнала.
– Е, как се чувстваш? – попита той.
– Ами… изглеждам секси.
Алекс въздъхна с облекчение, доволен, че тя приема нещата добре.
– Няма да споря с теб. Но по-важното с, че изглеждаш, сякаш си родена тук. Надявам се хората на Каин да не те разпознаят.
– Доста смела надежда. – Докато вървяха към джина, тя го хвана за ръката. – Благодаря ти, Алекс, че ми помогна да се впиша по-добре в този свят. Така по-лесно ще намерим отговорите.
Вече бяха близо до паркинга, когато Джакс рязко го сграбчи за ръката. Той погледна и видя, че очите й са вперени във витрината на един магазин.
Името на магазина беше „Кутията на Пандора“. Вътре се продаваха всякакви статуйки и фигурки.
Доста от тях бяха на магьосници и дракони.
Джакс го изгледа многозначително.
– Какво е това?
Алекс сви рамене.
– Има хора, които се интересуват от такива неща.
Без да пророни ни дума повече, тя тръгна към магазина.
26
„КУТИЯТА НА ПАНДОРА“ ПРЕДЛАГАШЕ предмети, които изглеждаха свързани с различни аспекти на магията.
Там имаше всичко – от игри с летящи създания до амулети, вълшебници, гноми, всякакви видове дракони, магьосници и вещици, кристали, изящни ръчно изработени магически пръчици, които струваха стотици долари.
В стъклени витрини в средата на магазина бяха изложени по-скъпите колекционерски фигурки. Книгите на лавиците покрай стената в дъното бяха свързани с магия, магьосници и заклинания.
Алекс и друг път бе виждал места като „Кутията на Пандора“. Като малък дори бе влизал веднъж два пъти.
Като навърши 13-14 години, загуби интерес.
Иззад щанда се показа усмихната, възпълна жена е размъкната тениска. Късо подстриганата й кестенява коса бе украсена с гребенче с дракон. От врата й на верижка с мънички феи с крилца висяха очила за четене. Изглеждаше като да е прехвърлила петдесетте.
– Аз съм Мери, заповядайте в „Кутията на Пандора“. Мога ли да ви помогна да си харесате нещо специално? – попита тя с топъл, приятелски глас.
– Просто разглеждаме – побърза да отговори Алекс, преди Джакс да успее да каже нещо. Напразно.