Лицето на жената се разкриви в озадачена усмивка, погледът й се стрелна насам-натам.
– Това са съкровища. Хората ги колекционират. Нищо не може да направи деня ти по-ведър от магьосник, седнал на бюрото ти.
– Зависи от магьосника – възрази Джакс.
Жената се изкикоти.
– Права си, скъпа. Някои от тях са доста пакостливи.
– Защо мислите така?
Мери посочи центъра на магазина.
– Ами погледни ги. Имаме всякакви. Някои са много сериозни, но има и такива, ето например този приятел тук, които обичат да правят пакости. – Въпросният магьосник бе вдигнал едно куче във въздуха.
Жената беше права за разнообразието. Имаше магьосници с весел вид и островърхи шапки, магьосници с дълги заострени бради, замислени над книги и кристални топки, и магьосници в черни роби с блеснали очи, скрити под качулки, които изглеждаха сякаш наистина могат да правят заклинания. Някои бяха по-простички, от бронз, други – изрисувани до последния детайл.
Алекс бързаше да си продължат по пътя – имаха толкова важни неща за вършене.
Жената огледа стоката си с изпълнен с любов поглед.
– Тези фигурки напомнят на хората, че магията е навсякъде около нас.
– Не, не е – възрази Джакс.
Това явно никак не й се нравеше. Алекс започваше да се притеснява.
– Но разбира се, че е – изкикоти се продавачката. – Може да не я виждаме, но магията е съвсем истинско нещо. Просто трябва да се настроиш на нейната вълна. – Тя въздъхна. – Светът би бил толкова тъжен, ако в него нямаше магия.
– Да – прекъсна я Алекс, преди Джакс да е успяла да продължи разговора. – Разбирам защо хората колекционират такива неща, но все пак магията не е нещо реално.
Мери му намигна.
– О, не позволявайте на магията да напусне живота ви. Би било толкова тъжно, нали, да станем такива циници? Стига съвсем мъничко да се съсредоточим и можем да върнем магията обратно в живота си. Просто трябва да отворим сетивата си за нея.
Тя взе от щанда тънка верижка.
– Предлагаме тези кристали под формата на колие. Много е подходящо за вашата прекрасна дама. Ще й стоят добре, не мислите ли? Казват, че кристалите помагат да усетим вълните на магията навсякъде около нас.
Джакс не я слушаше.
– Тези неща са убийствено погрешни – рече тя на себе си. Мери показваше на Алекс верижката и като че не я чу.
Джакс се наведе напред, за да огледа отблизо всички фигурки, изложени на долната лавица. На една табелка беше написано: „изключителни екземпляри“. Щом жената разбра накъде клони интересът на Джакс, върна верижката на мястото й и насочи вниманието си към централната витрина.
Джакс внимателно извади една фигурка от дъното.
Жената явно остана доволна от избора й.
– А, виждам, че имате добър вкус.
Джакс вдигна фигурката, акрилна отливка на изящно изваяна жена с дълга вееща се коса и семпла бяла рокля с четвъртито деколте.
– Тайнствената жена – рече тихо Мери.
– Моля? – вдигна очи Джакс.
– Наричат я Тайнствената жена.
– Така ли? – вметна Алекс, като се стараеше да звучи колкото се може по-ведро. Искаше да се махне от тук. Личеше си, че Джакс постепенно започва да се изнервя. – Е, ние ще…
– Това е древна фигурка. – Жената се надвеси още малко напред. – Държа този магазин от двайсет и седем години и много рядко съм попадала на екземпляри точно от този персонаж.
– Двайсет и седем години – повтори Алекс. – И това ако не е нещо.
Видя как Джакс му хвърля кос поглед.
– Да, точно така. За това време съм срещала Тайнствената жена да се предлага на няколко търга под различна форма. И всичките са били все такива, изключителна изработка. Обичам да си държа една в магазина. Тази характерна рокля е запазената марка на Тайнствената жена. По нея се разпознава.
– Така ли – отрони Алекс, като вниманието му беше съсредоточено върху Джакс.
– Да – въздъхна Мери. – Не са много ценителите, които се интересуват от нея, но аз не мога да се въздържа да не си осигурявам винаги по една за магазина.
– И защо не я колекционират? – попита Алекс.
– Ами сигурно защото за нея се знае малко. За другите си експонати мога да ви разказвам дълго, а за нейните способности дори аз не знам много.
– Нейните способности ли? – изгледа я от упор Джакс.
– Ами да. Не се знае дали е вълшебница, или магьосница, която се занимава с бяла магия или пък с друг вид тайнствена магия. Точно затова я наричат Тайнствената жена. Винаги мога да я позная – по роклята и по дългата коса. Никога не съм срещала да я наричат по друг начин – освен от хора, които не я познават.
– Как изобщо може някой да я познава? – попита Джакс, вече очевидно разпалена.
Жената благоговейно взе статуйката от ръцете на Джакс.
– За тази фигурка се говори в някои много древни книги. Изключително древни и от различни източници. Макар във всяка от книгите да изглежда малко или повече различна, винаги я описват с тази рокля. – Мери обходи с пръст деколтето й. – Неизменно бяла и с четвъртито деколте. Така познавам, че е Тайнствената жена, когато я видя. Тя е много специална.
– Защо? – попита Алекс, погълнат от разказа й.
Доволна от заинтригуваните клиенти, жената се усмихна по-широко.
– Ами нали е тайнствена. Никой не знае какъв е произходът й, коя е. И както казах, никой не е наясно със способностите й. Но едно е сигурно – силата й е безспорна.
– Откъде знаете, че изобщо има някаква сила? – попита Алекс. – Може би на рисунките е била изобразена кралица, известна за времето си – светица, покровителка на изкуството, нещо такова.
– Алекс, нека да тръгваме – примоли се Джакс.