– Плаща ти се за резултати – изгледа той гневно доктора. – А това въобще не дава резултат.
Докторът вдигна смутено рамене.
– Ами, аз не мисля, че подобен подход би бил съвместим с…
– Ако спреш с отварите, които й даваш – прекъсна го Вендис, – след колко време тя ще е напълно в съзнание?
– След двайсет и четири часа ще е на себе си – каза д-р Хофман. – Но при цялото ми уважение, не мисля, че това би било уместно. Нужно ли е да ви напомням колко опасна е тази жена?
– Нямам нужда от напомняне за каквото и да било, особено от такива като теб.
Докторът преглътна мъчително, съзрял погледа на Вендис.
– Не, разбира се. Исках само да кажа…
Когато видя, че опитът му да обясни води само до още по-гневно изражение, смени подхода.
– С ваше позволение, бих могъл да намаля дозата, така че тя да има чувствителност, но при все това да е под контрол. Мисля, че е възможно да постигнем равновесие, което да е в наша полза.
– Ще бъде ли тя достатъчно будна, за да крещи с пълно гърло, докато Юри я реже?
– Разбира се. Ако намаля достатъчно дозата, естествено. – Докторът започна да върти нервно едно от копчетата на бялата си престилка. – Мога да регулирам дозата, така че тя да не е толкова агресивна, но да е достатъчно в съзнание, за да изпитва страх и болка и да крещи, когато я режете.
Усмивката се върна на лицето на Вендис.
– Добре. Колко време?
Докторът изглеждаше облекчен от това, че е успял да се измъкне от тежкото положение.
– Утре вечер по същото време тя ще е в състоянието, в което я искате. – Той посочи към Алекс. – Ами той?
Вендис се извърна да огледа лицето на Алекс.
– Ако го оставим както си е, мислиш ли, че ще му е все едно, когато тя започне да крещи?
Докторът се почеса по темето и отвърна с неохота.
– Той не блъфира. С толкова торазин, колкото му даваме, не е в състояние да блъфира. При тази доза на него му е все едно какво става и не го е грижа за нищо и никого. Мисля, че наистина предпочита да ги убием и двамата сега, докато е упоен. Наясно е, че това би било лесният изход в сравнение с това, което ги чака иначе. Може би ще е най-добре да намаля и неговата доза торазин. Предполагам би било добра идея.
Погледът на Вендис се плъзна от Алекс към доктора.
– Може би.
– До утре вечер действието на лекарството ще е отслабнало и те ще са готови – увери го докторът. – Ще ви чакаме да дойдете пак.
– Аз си имам други грижи. – Вендис отмести поглед към останалите. – Погрижете се за това. Всички тук знаете как да причинявате болка и да я поддържате дотогава, докато не получите това, от което се нуждаем. Няма нужда да си губя времето да стоя тук, докато двамата кървят, пищят и крещят за милост. Интересува ме единствено информацията, след като се пречупят.
Всички, с изключение на Алекс склониха глава в израз на съгласие.
– Изпрати ме до вратата – с жест към доктора каза Вендис.
След като двамата излязоха, всички въздъхнаха с облекчение.
– Е – каза Алис, – май ще трябва да изчакаме до утре вечер.
Хенри посочи към нея и двамата санитари.
– Вие тримата, заведете го обратно в стаята му.
Той се ухили, поглеждайки към висящата гола Джакс, вързана за тръбата на душа.
– А ние с Юри ще се погрижим добре за нея.
Коленете на Алекс омекнаха.
Един от санитарите го дръпна за ръката и го обърна.
– Тръгвай.
Мислите на Алекс препускаха. Той трябваше да направи нещо, за да спечели време на Джакс. Заби пети в пода и погледна назад през рамо.
– Знам, че утре, след като ни намалите дозата, ще успеете да ни накарате да говорим. Също така знам, че след като получите каквото ви трябва, ще ме убиете. И когато съм мъртъв, аз няма да знам, както и да ме е грижа за каквото и да било.
Но ако някой от вас я докосне с пръст сега, докато съм още жив, тогава утре, когато съм по-малко под влиянието на лекарствата, ще имам много повече причини да не говоря. Ако я пипнете, кълна се в живота си, ще ви се наложи да обяснявате на Вендис защо сте се провалили и не сте получили от мен нищо.
– Я виж ти – каза Алис. – Май току-що разбрахме какво точно означава тя за него. Това ще ни улесни до голяма степен.
Очите на Юри блеснаха заплашително.
– След като толкова много е загрижен за нея, утре, когато лекарството отслабне, няма да е необходимо да я обезобразяваме много, преди той да започне с охота да говори. – После погледна към Хенри. – И тогава ще си я получим и ще ни е все тая какво й причиняваме. Още повече в това й състояние ще е почти като да оправяш труп. Ако е в съзнание, ако рита и се съпротивлява, ще е доста по-забавно.
Първоначално недоволен, Хенри се замисли за момент.
– Май си прав. Алис няма много вяра на пациента ни. Аз пък нямам много вяра и на нервния доктор, че ще дозира правилно лекарството. Страх го е за кожата му, но нашият живот също е заложен на карта. Ние приемаме заповеди от Негово превъзходителство, не от някакъв си доктор от този свят. Ти ще се погрижиш Алекс да получи достатъчно лекарство, за да не може да се бори, но същевременно да не му е все тая, когато тя започне да крещи.
Алис изгледа Алекс със студен, изпитателен поглед.
– Ще трябва да се съглася с теб за доктора – мрачно се усмихна тя. – Аз лично ще се уверя, че пациентът ми ще е в състояние да изпитва ужас, но няма да може да се противопоставя. Междувременно, ако някой от вас двамата й направи нещо и тя утре не може да говори или той не иска, когато Вендис се върне, ще вържа вас на нейно място. Ясно?
Хенри направи кисела физиономия.
– Ясно.
Юри скръсти ръце и кимна.
– Да вървим. – Тя блъсна Алекс.