Сестрата довлече отнякъде дървен стол. Краката му изтропаха върху плочките и звукът отекна в помещението. Тя постави стола в центъра, недалеч от Джакс.
Алекс си спомни, че бе видял захвърлените на купчина дрехи на Джакс, но не си спомняше да е виждал стола. Хенри свали превръзката от очите й и се ухили в очакване. Джакс присви очи и примигна на внезапната, макар и слаба светлина. Тя огледа преценяващо всички в стаята. Когато срещна очите на Алекс, между двамата премина вълна на мълчаливо разбиране.
Хенри плъзна ръка по корема и надолу между краката й:
– Вече ставаш нетърпелива за мен, нали?
Алекс си помисли, че убийственият поглед, който Джакс хвърли на санитаря, ще го отхвърли няколко крачки назад, но това не се случи.
Хенри очевидно се наслаждаваше на това, че тя е във властта му, и бръкна по-надолу, а с другата си ръка издърпа парцала от устата й. Остави го да виси около врата й.
– О, съжалявам – злорадстваше той. – Не те чух.
– Вече си мъртъв – каза му тя. – Просто още не го знаеш.
Хенри отдръпна ръката си от слабините й и я сложи върху сърцето си с подигравателно разтревожен вид.
– Наистина ли? Не ми казвай, че имаш намерение да ме убиеш.
Алекс можа да види в очите й, че нейната ярост е съизмерима с неговата. Единственият й отговор на думите му беше този смъртоносен поглед.
– Намери ли Алис? – попита сестрата, отегчена от играта, която играеше Хенри.
– Никой не я е виждал – раздразнено махна с ръка докторът.
– Търсихме я навсякъде – добави Хенри, като отклони вниманието си от Джакс – и както каза докторът, от нея няма никаква следа. Сякаш е изчезнала вдън земя.
Очите на Джакс веднага потърсиха Алекс. Той се усмихна почти недоловимо на неизречения въпрос в погледа й. Ъгълчетата на устата й се извиха в невидима за другите усмивка. Но това му показа, че е разбрала, че той има общо с изчезването на сестрата.
Но след това й се наложи да затвори очи от усилието да се повдигне поне мъничко на пръстите на краката си, за да си поеме въздух. Алекс виждаше колко отчаяно се бори тя с паниката, разбираше, че скоро няма да може да диша.
– Може би нещо я е накарало да се върне – предположи Хенри.
Останалите също започнаха да изказват предположения защо сестра Алис би си тръгнала, без да спомене каквото и да било. Накрая, изглежда, всички се съгласиха, че тя често върши разни неща, без да дава обяснения на другите. Така че внезапното й изчезване в крайна сметка не бе изненада за никого.
Докато Алекс беше кротък и покорен, никой не му обръщаше внимание. Той искаше да е сигурен, че Джакс е готова. Когато тя обърна очи, за да го погледне пак, леко й смигна. Усмивката й се разля още малко върху устните и клепачите й се спуснаха утвърдително. Алекс не беше сигурен дали тя е разбрала какво има предвид той, или просто беше окуражена от погледите му.
Загубил интерес към разговора за Алис, Хенри извади от джоба си автоматично ножче, като с това даде на всички да разберат, че е време да приключват. Натисна копчето с палец и извади острието с леко завъртане на китката. Единият от другите двама санитари стори същото със своето ножче. Алекс видя, че сестрата е приготвила спринцовка.
Хенри използва върха на ножа си, за да накара Алекс да отстъпи няколко крачки назад.
– Сядай!
Сестрата бутна стола под него. Алекс се отпусна тежко. С периферното си зрение се опитваше да следи спринцовката.
Тревогата му внезапно се засили, когато другият санитар пристъпи плътно зад него и натисна стола. Санитарят с ножа отпред извади няколко „свински опашки“ от джоба си.
Алекс осъзна какво се готвят да направят.
37
– ПОБЪРЗАЙ И ГО ВЪРЖИ за стола – каза Хенри. – С торазин или без, не искам да се безпокоя, че някой от двамата ще се освободи и ще стане труден за удържане, когато започнем да режем.
Изглежда нямаха намерение да чакат Юри да се появи. Макар това да означаваше, че щеше да се безпокои за един човек по-малко, Алекс не биваше да забравя, че Юри може да се появи всеки момент. Макар че, от друга страна, сестрата беше споменала, че са подранили. Може би Хенри искаше славата и Джакс да са само негови.
Алекс държеше под око санитаря пред себе си, в чиято ръка имаше нож. Той знаеше, че убийство се извършва с ръце.
– Сложи си ръцете зад гърба – изръмжа онзи и сграбчи Алекс за косата.
Даваше си сметка, че ако го завържат, няма да има никакъв шанс. Джакс също нямаше да има шанс.
Времето му беше изтекло и нямаше друг избор.
Спомни си уроците, които беше получавал от Бен като дете – предупрежденията, че невинаги можеш да избираш битката. Най-добре да я избегнеш, ако е възможно. Но дядо му също му беше казвал, че твърде често се случва да се окажеш замесен в битка, която не би искал да водиш – когато врагът те превъзхожда числено и разполага с по-добри оръжия. Това се случваше, защото обикновено човек би атакувал само когато е достатъчно убеден в собственото си превъзходство и в благоприятния за него изход.
Алекс си спомни, че като момче, което едва навлизаше в юношеството, това предупреждение го бе обезпокоило. Не изглеждаше честно. Той беше попитал Бен какво трябва да стори, ако изпадне в такова положение. Този въпрос се бе оказал началото на цяло едно ново ниво на обучение. Бен му отвърна, че в такива случаи понятието „честно“ не съществува. Единственият му шанс е бързината, изненадата и стремителното действие.
Хенри застана до санитаря със „свинските опашки“, който стоеше пред Алекс.
– Хайде да приключваме с това, за да можем да се заемем с нея.
Когато онзи пристъпи напред, Алекс се дръпна назад и опря в санитаря зад гърба си, сякаш се опитваше да се отдалечи от двата ножа пред себе си. Мъжът зад него го подпря, за да му попречи да плъзне стола назад. Точно както очакваше Алекс от него.
Сега вече нямаше избор. Щеше да има само една възможност.
Алекс повтори движението и натисна още малко с раменете си мъжа зад себе си. Онзи му противодейства, като го избута напред.
В пристъп на силна и необуздана ярост Алекс събра цялата си мощ, нададе боен вик, изпъна тяло и нанесе здрав ритник в гърдите на Хенри. Ударът беше достатъчно силен, за да потроши ребрата му. Онзи изгрухтя и политна назад.
Мъжът до Хенри беше толкова изненадан от рязкото движение, че за миг остана вцепенен. Това беше напълно достатъчно за Алекс. След като се бе справил с Хенри, докато всички останали бяха замръзнали от изненада и преди този зад него да е успял да го хване по-добре, Алекс скочи от стола и сграбчи ръката, която държеше ножа.
Докато стискаше в желязната си хватка китката на мъжа, той се гмурна под ръката му и му мина в гръб. После скочи и като използва цялата си инерция и сила, продължи да усуква ръката. Рамото излезе от ставата. Сухожилието се скъса с ужасяващо хрущене. Алекс се завъртя и дръпна ръката със себе си. За по-малко от един удар на сърцето рамото на мъжа бе така разкъсано, че ръката му стана напълно безполезна.
Единствено Джакс бе подготвена за внезапната атака. В мига, в който Алекс нападна санитаря с ножа и преди Хенри да е успял да се окопити, тя обгърна тялото му с крака, като прикова ръцете към торса му, а глезените си сключи един в ДРУГ.
Мъжът с потрошената ръка нададе писък, който отекна оглушително в цялото помещение. Алекс издърпа ножа от безжизнено увисналата ръка. Уплахата, болката и внезапният обрат на събитията сякаш бяха вкаменили санитаря. За да не му даде време да дойде на себе си, Алекс тутакси заби отнетия нож три пъти един след друг в кръста на мъжа, като се целеше в бъбрека.
Накрая санитарят отвори беззвучно уста – острието беше намерило целта. Онзи се свлече на пода и започна да се гърчи, извадената му ръка просто си висеше, а другата отчаяно се опитваше да достигне фаталната рана на гърба. Докато мъжът падаше към пода, Алекс прекара ножа през гърлото му и прекъсна артериите, за да е сигурен, че го е убил.
В същия момент, още преди първият мъж да е докоснал пода, вторият санитар се втурна към Алекс, който отскочи встрани. Когато нападателят пропусна, подхлъзна се на кръвта и се блъсна със сила в стената, Алекс се извъртя, протегна се и преряза въжетата, на които висеше Джакс. Тя мигновено освободи ръцете си.
Краката й бяха все така здраво сключени около Хенри, юмруците й се вкопчиха в косата му, за да не я отхвърли той от гърба си. Като знаеше колко е изтощена, Алекс предположи, че тя едва ли ще успее да се задържи дълго така. За щастие, освен че беше счупил няколко от ребрата на Хенри, силният ритник го беше зашеметил достатъчно, за да може Джакс да го задържи неподвижен поне за момента.
Обаче Алекс знаеше, че едрият мъж ще се окопити съвсем скоро и ще й се нахвърли като разярен бик. Въпреки това той не успя да направи нищо повече от това да я освободи, преди да се обърне към онзи, който се бе блъснал в стената и сега тръгваше в контраатака, размахал ножа си.
С периферното си зрение Алекс забеляза, че докторът побягва към вратата.