Това забави мъжа само за секунда. Той отново нападна Алекс, като размахваше ножа, жаден за отмъщение. Алекс ловко избягна пет-шест свирепи мушкания. Той чакаше подходящия момент и когато мъжът отново посегна да го намушка, пристъпи напред в обсега на неговата атака и разряза китката му. Острието направи чист срез през опънатите сухожилия. Пръстите на мъжа моментално загубиха способността си да хващат. От прекъснатите вени бликна фонтан от кръв.
Ножът изтрака върху плочките. Когато Алекс се наведе да го вземе, сестрата хвърли стола към него. Алекс приклекна. Столът се натроши на парчета от гърба му. Както беше обзет от ярост, болката от съприкосновението му се стори далечна и смътна.
Санитарят се възползва от случая и се претърколи под Алекс, като подкоси краката му. Сестрата се впусна от другата страна със спринцовка в ръката си. Преди да успее да я забие в тялото му, Алекс заключи в сгъвката на ръката си врата на санитаря, като това същевременно му послужи и за опора. Той използва теглото на мъжа, за да се завърти около него и да изрита ръката на сестрата, преди тя да забие инжекцията в него. Ударът счупи пръстите й. Тя изпищя. Спринцовката излетя във въздуха.
Ръцете на Алекс бяха заети с едрия санитар. Беше все едно да се опитваш да удържиш едър и силен алигатор, който се гърчи и мята. Нараняванията му не бяха достатъчни, за да го извадят от строя – по-скоро го караха да се бори още по-ожесточено.
Алекс хвана собствената си китка, за да сключи хватката си около врата на едрия като бик мъж и да притисне сънната му артерия. Същевременно се наведе назад, издърпа го върху хълбока си и изви гръб, като така продължаваше да контролира и поддържа санитаря извън равновесие, използвайки собственото му тегло, за да увеличи натиска върху врата му.
Вече беше очевидно, че Хенри идва на себе си. Той се изви, за да се измъкне от хватката на Джакс. Тя падна по гръб недалеч от Алекс. Хенри тръгна към нея. Джакс го изрита в слабините. Ударът накара побеснелия санитар да се олюлее.
Когато Хенри инстинктивно се присви от болка, тя грабна ключовете от колана му. Алекс не можеше да гадае какво възнамерява да направи тя с тях, но се надяваше, че каквото и да е, Джакс ще се справи бързо, иначе въпреки очевидната болка, която изпитваше Хенри, щеше да я хване и да започне да й чупи костите. Той беше достатъчно едър, за да прекърши врата й дори и само с едната си месеста ръка, стига да успееше да я хване за гърлото.
Джакс отскочи встрани, извън обсега на ръцете му. Той я наричаше с всички мръсни думи, които имаше в речника си, докато размахваше ръце в опит да я сграбчи.
Джакс издърпа ключовете и започна да навърта около ръката си тънката тел, на която бяха закачени, докато жицата се размотаваше и така завърташе Хенри, карайки го да губи равновесие. Когато телта стигна до края, тя грабна два от счупените крака на стола. Мигновено усука телта около краката, омотавайки всеки от тях по няколко пъти.
Когато Хенри замахна към нея, тя отскочи встрани и като стисна здраво импровизираните дървени дръжки, силно дръпна телта, закачена за колана му. Това го накара да се заклати и да се препъне на няколко пъти. Преди да успее да примигне, тя го заобиколи застана зад гърба му.
Джакс внезапно нахлузи примката от телта върху главата на Хенри и скочи върху гърба му, опря крак между лопатките и натисна с цялата си тежест. Нададе силен вик на ярост и използва всичката си сила, за да изправи свитото си тяло, като същевременно дърпаше импровизираните дървени ръкохватки.
Когато осъзна опасността, за миг месестите ръце на Хенри се вкопчиха в телта около гърлото му. Но беше вече твърде късно. Джакс изкрещя от усилието и телта се вряза в гърлото му. Очите на Хенри изскочиха.
Когато с крак върху гърба му Джакс дръпна дървените дръжки, които сама бе направила, още по-силно, жицата преряза сънната артерия, хранопровода и трахеята. Преряза всичко освен няколко по-здрави сухожилия.
Когато повечето поддържащи мускули бяха прекъснати, главата му клюмна на една страна. Алекс видя, че телта е минала точно между двата прешлена и е прорязала диска.
Когато тялото на Хенри се олюля, сестрата изпищя. С крак върху гърба му и ръце, стискащи дървените дръжки, сякаш държеше юздите на някакво чудовище, Джакс продължи да язди високия санитар, докато той не се сгромоляса на пода. Ударът в пода беше силен. Най-силно изплющя главата му, като издаде отвратително пукане, когато се удари в пода. По белите плочки се разстла гъста червена локва.
В мига, в който Хенри падна, Джакс грабна ножа от ръката му и отскочи като котка от гърба на мъжа, като го използва за опора да се хвърли към сестрата.
Точно когато жената се обръщаше да побегне, Джакс скочи на гърба й. Двете заедно полетяха напред. Преди да се ударят в пода, Джакс преряза гърлото на жената точно толкова ефикасно, колкото го бе сторила и с Бетани в леглото на Алекс.
Алекс не беше държал санитаря в хватката си дълго, но ръцете на мъжа вече се движеха бавно и слепешката, докато се опитваше да се бори за живота си. Когато размахваше ръце, китката с прерязаните сухожилия се клатеше безжизнено насам-натам. Битката приключи, когато санитарят загуби съзнание.
Алекс се възползва и изпъна крака си върху тялото на мъжа. След това използва положението си като лост, който му осигури необходимата сила, за да счупи врата на едрия санитар с едно бързо усукване.
Когато тялото на мъжа се отпусна безжизнено, Алекс се измъкна изпод него и се затича към Джакс. Тя тъкмо се надигаше от гърба на мъртвата сестра.
Когато видя Алекс, смъртоносната ярост в погледа й моментално беше заменена със сълзи на облекчение. Тя обви ръце около врата му. Той също усети буца в гърлото си. Силата на прегръдката й изразяваше без всякакви думи колко дълбоко беше облекчението й.
Във внезапно настъпилата тишина звукът на дишането им тихо отекваше в банята.
– Добре ли си? – попита я Алекс, като притисна главата й към рамото си.
– Не съм сигурна. Чувствам се така, сякаш излизам от някакъв мрачен кошмар. Не мога да го разбера. Чувствам се по-добре, но все пак усещането е странно, все едно съм загубила ума си, загубила съм себе си.
– Ще се оправиш. Това е от силните лекарства, които ни даваха. Ефектът ще премине след ден-два. Просто стой до мен. Обещавам ти, че ще се оправиш.
Тя кимна, сгушена в рамото му. Сега, когато отчаяната битка внезапно беше приключила, притокът на адреналин постепенно намаляваше. Ръцете й около врата му се отпуснаха, силата й сякаш се оттече. Гласът й също беше слаб.
– Мислех, че всичко е свършило. Мислех, че ще умра, увиснала на това място. Но когато те видях, знаех, че всичко ще бъде наред.
Тя се усмихна, когато той я хвана за раменете и повдигна лицето й.
– Още не е свършило. Нужно ми е да останеш силна още известно време. Облечи се. Побързай.
Алекс намери ключовете на края на телта, която почти беше обезглавила Хенри, и побърза да ги откачи.
– Мисля, че сега вече знам как си се чувствал – каза Джакс, докато придърпваше джинсите нагоре по мускулестите си крака и опитваше да се облече колкото се може по-бързо.
– Как съм се чувствал ли? Какво имаш предвид?
– Когато дойдох да те спася в къщата ти и те заварих със смъкнати гащи.
Колкото и да беше невероятно, въпреки че навсякъде наоколо имаше кръв и въпреки че сърцето му все още биеше лудешки от ужас и ярост, Алекс се разсмя.
38
– ПОБЪРЗАЙ – КАЗА АЛЕКС, като избягваше да гледа към полуоблечената Джакс. – Хофман вероятно вече е вдигнал тревога и търси помощ. Последното, което искам да ни се случи, е да ни хванат в капан тук.
– Юри също скоро трябва да се появи – напомни му Джакс, докато обуваше ботушите си. – Юри е опасен човек. Не е като тези двамата тук, нито дори като Хенри. Изключително ловък е с ножа.
– Да видим дали ще можем да се измъкнем, преди да ни се наложи да се безпокоим за него.
Джакс вече беше тръгнала още преди да е нахлузила черната си блузка. Алекс сложи ръка на кръста й не само за да я насочва, докато приключи с трескавото обличане по пътя им към вратата, но и за да е готов да я подкрепи, в случай че тя залитне от изтощение. Дори не можеше да си представи как тя въобще се държи на крака, след като цяла нощ е трябвало да стои изправена на пръсти само за да успява да си поеме дъх. Вероятно беше на ръба на силите си.
– Какво се случи със сестрата, за която говореха, че е изчезнала? – попита Джакс, докато двамата надничаха предпазливо зад ъгъла.
– Удуших я.
– Предположих – рече тя, като все още се бореше да възстанови дишането си. – По-скоро те питам защо не са успели да открият тялото й? Как си успял да го скриеш на това място?
Алекс приклекна до вратата, която беше останала отворена, след като докторът бе избягал. Той погледна към добре осветената баня. Изглежда нямаше никого. Обърна се отново към Джакс, която тъкмо изваждаше дългата си руса коса от черната блуза.
– Активирах линията на живота й.
– Моля? – закова се на място Джакс.
– Изрязах онези символи на челото й, както видях, че правиш ти. Когато приключих, тя изчезна.
– Алекс, това е сложна магия – Джакс го гледаше втренчено. – Трябва да се направи по точно определен начин.
– Е, явно съм повторил символите достатъчно точно, след като свърши работа. Защо ме гледаш така?
– Упражнявах се в продължение на месеци, преди да успея да я направя както трябва. Не само трябва да бъде начертана съвсем точно, но и всяка част от нея трябва да бъде добавена в правилната последователност и в нужния момент. Как си успял да го запомниш?