Онзи направи грешката да се опита да хване Алекс. Очакваше, че ще се бият с голи ръце. Не очакваше нож.
Очите му се облещиха от изненада, когато острието се заби дълбоко в долната част на корема му. Алекс със сила плъзна ножа нагоре, разряза плътта чак докато удари в ребро.
Алекс избута встрани отпуснатия труп и падна на колене до майка си. Известно време гледаше потресено безжизнената й фигура, неспособен да реши как да реагира. Съзнанието му беше празно.
Джакс се появи зад него. Ръката й завъртя главата му встрани.
– Нищо не можеш да направиш.
39
АЛЕКС СТОЕШЕ НА КОЛЕНЕ до тялото на майка си, потресен от внезапната й смърт. Когато Джакс извърна лицето му встрани от ужасната гледка, той вдигна поглед към очите й – очи, които знаеха какво изпитва той и му съчувстваха за дългото пътуване към мрака, което започна, когато тя влезе в живота му.
Алекс внезапно дойде на себе си, когато забеляза кръвта, която покриваше дясната страна на русата й коса.
Той протегна ръка, хвана я за брадичката и леко завъртя главата й, за да може да я погледне.
– Сигурна съм, че изглежда по-зле, отколкото е всъщност – каза тя. – Просто бях зашеметена за момент – това е всичко.
Не кървеше много и очите й не се движеха мудно. Не изглеждаше дезориентирана или объркана. Алекс не беше експерт, но му се стори, че тя не е сериозно наранена. Мъчението с висенето под душовете, на което беше подложена, продължаваше да го безпокои много повече.
Алекс знаеше, че не може да седи тук и да оплаква майка си – иначе и двамата щяха също да умрат. Майка му току-що му беше спасила живота. Не можеше да позволи саможертвата й да остане напразна.
Трябваше да се бори със замайването, причинено от лекарството, което сестрата успя да му инжектира частично. Беше само част от дозата в шишенцето, но все пак достатъчно, за да причини забавяне в мисленето му. Трябваше да се насили да се съсредоточи, да се движи и да действа.
Мисълта му се върна към непосредствените им проблеми. Беше нощ. Пациентите спяха. Трябваше да предупреди всички хора в болницата или те най-вероятно щяха да се окажат в капан в горящата сграда.
Недалеч от него, на пода, санитарят лежеше на една страна, притиснал с две ръце корема си в опит да държи тежката рана затворена.
– Моля – простена той, – помогнете ми.
Алекс не му обърна внимание и откачи пожарогасителя от стената. През това време Джакс възседна сестрата, която я беше зашеметила и се бе опитала да инжектира на Алекс каквото имаше в спринцовката. Преди онази да дойде на себе си, Джакс преряза артериите от двете страни на врата й, така че бързо да умре от загуба на кръв.
Тя обърна тялото й и набързо изряза символите на челото й. Когато жената изчезна, Джакс вдигна поглед към него.
– Предполагам, че това ни дава някои отговори. Изглежда, че тук работят много хора от моя свят.
Той се зачуди колко ли дълбоко бяха навлезли пипалата на този друг свят в неговия собствен. Обаче нямаше време да разсъждава върху това. Тръгна към огъня с пожарогасителя в ръка.
След като зави зад ъгъла, Алекс се затича към лавиците и издърпа щифта на пожарогасителя. Знаеше, че ако изобщо иска да има някакъв шанс да угаси пожара, трябваше да действа бързо. Съмняваше се, че един пожарогасител ще е достатъчен, но това беше всичко, с което разполагаше в момента.
Насочи накрайника и натисна ръчката. Нищо не се случи. Пожарогасителят не работеше. Изправен срещу буйните пламъци с празен пожарогасител, той се почувства ужасно безпомощен.
Когато вдигна поглед, се изправи лице в лице с доктор Хофман.
– Алекс… ти не разбираш – докторът вдигна умолително ръце, като се опитваше да накара Алекс да спре и да го изслуша.
Алекс изскърца със зъби и фрасна мъжа в лицето с дъното на пожарогасителя. Докторът изстена, уплашено покри лицето си с ръце и се олюля назад. Кръвта от очите му се стичаше между пръстите и го заслепяваше. Той размаха слепешката едната си ръка, докато се опитваше да намери нещо, на което да се опре. Спъна се и падна назад по гръб върху горящите папки.
Когато се блъсна в рафтовете отстрани, една бутилка със спирт в джоба му се пръсна на парчета. Панталоните му се напоиха с течността и избухнаха в пламъци. Когато той скочи на крака, огънят със свистене обхвана бялата му престилка. Буйните оранжеви пламъци налапаха лицето му. Писъците му се извисиха с една октава по-високо.
Санитарят, който вадеше папките, чу писъците и дотича иззад втория ред от рафтове, където гореше документите. Алекс развъртя пожарогасителя. Дори през шума от пожара успя да чуе ясното звънтене, когато при удара на тежкия метал в черепа на санитаря костта хлътна навътре.
– Алекс! Побързай! – Джакс сграбчи ръката му и го задърпа назад. – Трябва да изкараме хората оттук, преди всички да са изгорели.
– Почакай. Може би тук има пожарен маркуч и ще мога да изгася огъня.
Без да дочака отговора й, той се затича покрай рафтовете към задната част на помещението. Разрастващите се пламъци се надигаха и облизваха тавана. Откри маркуча на стената близо до стълбището.
Той откачи маркуча от стената и завъртя крана, за да пусне водата. Не потече никаква вода. Развъртя крана до дупка. Отново нямаше вода. Бяха спрели противопожарните маркучи заедно с пръскачките.
Като ръмжеше от гняв, Алекс изтича обратно и намери Джакс, която затваряше очите на майка му, коленичила до тялото й.
– Съжалявам, Алекс – вдигна поглед към него тя. – Де да можеше да не я оставяме по този начин.
– Знам – кимна той и я хвана за ръката. – Хайде, трябва да отворим пожарните изходи и да изкараме хората оттук или те ще се окажат в капан.
Засега Алекс остави вратата към мъжкото крило затворена, с надеждата, че ще попречи на огъня да се разпространи. Двамата се затичаха по коридора на женското отделение.
– Събуди хората във всяка стая. Кажи им, че има пожар и че трябва да бягат. Ще отида да отключа пожарния изход. Изпрати ги нататък.
Джакс кимна и тръгна към първата стая, докато той продължи нататък.
– Пожар! – изкрещя Алекс колкото му глас държеше, като се надяваше, че поне няколко от жените ще се събудят.
Така и стана. Докато стигне до вратата, вече можеше да види жени, които излизаха по нощници от стаите си, за да видят какви са тия викове.
При вратата Алекс трескаво се опитваше да намери подходящия ключ. Накрая го откри и отключи вратата. Отвори я и размаха ръце, за да даде сигнал на жените, които бяха по-навътре в залата.
– Идвайте! Пожар! Всички навън!
Няколко от жените тръгнаха надолу по коридора, но повечето просто стояха и гледаха. Джакс излезе от една стая, като тласкаше пред себе си две жени. По пътя събираше и други, като ги подбутваше и подканяше да побързат.
Алекс започна да влиза в стаите, които бяха от страната на коридора срещу Джакс, като издърпваше жените от леглата им и ги повеждаше към пожарния изход. За кратко време изкараха по-голямата част от болните през вратата, предназначена да бъде използвана в случай на пожар.
– Хайде, трябва да отворим мъжкото крило. – Алекс хвана Джакс за ръката.
– Не мисля, че всички жени излязоха. Някои избягаха от мен и се скриха.
Алекс можеше да види как пламъците вече почти достигат гишето в стаята на сестрите.
– В тази сграда има девет етажа. Нямаме време да сторим повече от онова, което вече направихме. Трябва да не спираме да се движим и да изведем колкото се може повече хора. Надявам се, че като слезем към другите етажи, където хората не са с толкова сериозни психически отклонения или пък толкова упоени, ще успеем да накараме някои от тях да ни помогнат. Но времето ни изтича.
Алекс отключи пожарния изход в края на коридора на мъжкото крило, докато Джакс започна да буди мъжете пациенти. През цялото време Алекс крещеше: „Пожар!“
След като двамата изведоха мъжете към пожарния изход, като им казаха да слизат надолу, където щяха да са в безопасност, Алекс и Джакс се върнаха към центъра на сградата. Огънят, който вече беше плъзнал и по тавана, бе прескочил стените на стаята на сестрите и сега вървеше към отделенията от двете страни.