Алекс не можеше да повярва колко бързо пожарът беше излязъл извън контрол и колко горещо беше станало. Точно след като изведоха мъжете през пожарния изход, димът, който се носеше по тавана, се бе спуснал до половината от височината на стената. Алекс се безпокоеше пламъците да не ги хванат в капан, но знаеше, че димът също е смъртоносен. От него човек можеше да изпадне в безсъзнание.
Като дърпаше Джакс за ръка, Алекс се насочи към помещението на сестрите. По това колко усилие трябваше да вложи да я подканва да побърза, той разбра, че тя е на края на силите си. На няколко пъти Джакс се препъна. Лекарствата пречеха и на него да бърза достатъчно. Надяваше се, че тя няма да припадне. Той не знаеше какво би правил, ако това се случеше.
През гишето, от другата страна на стаята на сестрите, той видя тялото на майка си. Вече нищо не можеше да направи за нея. Имаше хора, които все още бяха живи, които щяха да загинат, ако той не я оставеше и не се опиташе да им помогне да стигнат до безопасно място. Знаеше, че е логично да стори това, но ненавиждаше усещането, че постъпва жестоко с нея.
– Помогнете ми – умоляваше ги санитарят, който лежеше до майка му. – Моля ви… не ме оставяйте.
Той лежеше на едната си страна и с двете си ръце придържаше вътрешностите си. Лежеше неподвижно и сковано, страхувайки се да помръдне.
Това беше мъжът, който уби майка му. Той без всякакво колебание беше убил безпомощна жена. Сега, когато се страхуваше за собствения си живот, бе стигнал дотам да моли за милост. Алекс срещна за кратко умолителния му поглед и след това бързо продължи нататък. Определено не беше в настроение да проявява милосърдие.
Наложи се да обходят сервизното помещение, за да минат покрай пламъците и да стигнат до вътрешното стълбище в дъното. Алекс накара Джакс да спре, докато обмисляше отново плана си да слязат до всеки отделен етаж и да предупредят хората там за пожара. Джакс се облегна на стената и затвори очи, докато се опитваше да си поеме дъх.
Алекс осъзна, че няма как да знае колко души от персонала участват в заговора на доктор Хофман. От това, което беше видял досега, можеше да предполага, че всеки от тях може да е замесен.
Може би чакаха в засада някъде долу.
Беше твърде вероятно Хофман да бе предупредил персонала, преди да започне да гори папките с документи. Може би бяха подпалили и долните етажи.
– Мислиш ли, че е възможно всички, които работят тук, да са от твоя свят? – попита той Джакс.
– Не знам, Алекс. – Тя отвори очи и опита да се съсредоточи. – Предполагам, че е възможно. Знаем, че идват тук от доста време насам. Възможно е с времето да са проникнали в цялото място. Но защо?
– Доктор Хофман е получавал заповедите си от Седрик Вендис. Може би те не просто са се опитвали да измъкнат информация от майка ми. Може би са използвали това място, за да получават информация за други хора, когато имат нужда от това. В крайна сметка те държаха и двама ни тук в опит да разберат какво знаем.
– Възможно е – съгласи се тя и прокара пръсти през косата си, опитвайки се да обмисли думите му. – Знаем, че отдавна работят върху неща от този свят, но не знаем до каква степен се простира влиянието им. Имали са предостатъчно време да устроят тази болница като място за разпитване на хора. От онова, което видях досега, това място със сигурност им е осигурило уединението, анонимността и прикритието, което им е било необходимо.
– Тогава няма как да разберем колко души от персонала са замесени – каза Алекс, разсъждавайки на глас. – От онова, което знаем, може и всички да участват.
– Не знам какво да ти отговоря. – Джакс се опита да се отърси от голямата умора, изписана на лицето й.
– От онова, което видях, изглежда, че повечето хора, работещи тук горе, на този етаж, са били от твоя свят. Други като Хофман са им сътрудничели. Това е голямо учреждение. Най-горните два етажа са сравнително малки, но долните се простират по дължината на цялата пресечка. Има много различни служби за психическо здраве. Възможно е те да са ограничили дейността си до този етаж и може би онзи под него. Както са заключени, са могли лесно да контролират всичко. Може би доктор Хофман се е грижел за упражняването на този контрол.
– Но по-добре да не приемаме, че това е така със сигурност – погледна го Джакс.
– Предполагам, че си права.
Ако участваха и други хора, те може би търсеха него и Джакс. Ако слезеха до стаята на сестрите на долния етаж, може би щяха да ги хванат и двамата. Но тъй като алармата не работеше, много невинни хора можеха да загинат в огъня. Опита се да измисли какво да направи.
Внезапно осенен от идея, Алекс отиде в сервизното помещение и взе от закачалката две бели престилки. Изглеждаха като лабораторни, от онези, стигащи до средата на бедрото.
– Това може да ни помогне да ги заблудим – подаде едната престилка на Джакс.
Закопчаха новите си одежди по пътя към стълбището. На Алекс му беше нужно отчайващо дълго време, докато намери правилния ключ измежду десетките други на дебелата връзка. Накрая успя да отключи вратата към стълбището. Щом като излязоха на стълбите, той заключи здраво вратата, като се надяваше, че това ще забави разпростирането на огъня.
Джакс го следваше неотстъпно надолу по стълбите към съдбата, която ги очакваше там.
40
АЛЕКС ОТКЛЮЧИ ВРАТАТА на осмия етаж и се затича покрай сервизното помещение и мястото с наредените върху рафтове папки.
Не видя никакъв огън. Това поне беше добър знак.
Няколко сестри се обърнаха, когато чуха приближаването на Алекс и Джакс.
Една от тях се намръщи и пристъпи напред, препречвайки им пътя.
– Кои, по дяволите, сте вие…
– Пожар! – изкрещя Алекс. – Горният етаж гори! Пламъците вече плъзнаха по тавана. Целият горен етаж гори. Отворихме пожарните изходи и изведохме всички, които успяхме.
– По-добре да ида да проверя – рече една от сестрите.
– По-добре да евакуирате целия етаж! Направете го веднага!
– Не сме чули никаква аларма – възпротиви се първата сестра. – Не можем да евакуираме цяла сграда със специални мерки за сигурност – особено след като не знаем кои сте вие.
Като скърцаше със зъби от отчаяние, Алекс изтича до стената и дръпна ръчката на противопожарната аларма. Нищо не се случи.
– Виждате ли? Алармата не работи. Побързайте! Пожарът излезе от контрол. Трябва веднага да изкарате всички навън!
Една от сестрите на гишето вдигна телефона и натисна един след друг различни бутони.
– Телефонните линии не работят. – Гласът й прозвуча уплашено.
Алекс грабна пожарогасителя от стената. Издърпа щифта и натисна ръчката.
– Не работи. – Той го вдигна, като продължаваше демонстративно да натиска ръчката. – Виждате ли? Горе пожарогасителят също не работеше. Пръскачките не работят. Няма начин как да се борим с огъня или дори да го забавим. Хората тук, вътре, имат само един шанс – трябва да бъдат изведени навън, и то незабавно!
– В кой отдел работите? – първата сестра го погледна намръщено. – Кои сте вие?
– Размърдайте се или всички ще изгорите живи! – изкрещя Алекс.
Тонът му ги накара да променят поведението си и да се затичат към заключените врати от двете страни на коридора. Една от сестрите изтича към стълбището, от което бяха дошли Алекс и Джакс. Докато две от останалите сестри вадеха ключове от джобовете си и отключваха вратите, Алекс забеляза дамска чанта върху по-ниския плот зад по-високото външно гише.
Грабна я и изсипа съдържанието й на масата. Отвътре изпадна мобилен телефон. Веднага щом получи сигнал „свободно“, той започна да натиска бутоните.
– Деветстотин и единайсет. Какъв е спешният случай?
– В психиатричната болница „Майката на розите“ има пожар.
– Какъв е адресът?
– Това е старата болница на Тринайсета улица. – Алекс притисна пръсти към челото си, опитваше се да мисли. – Не знам точния адрес.
– Виждате ли пламъци или дим?