Алекс й помогна да се качи в колата. Подгъна десния й крак и го повдигна, за да го прибере вътре в джипа.
– Щом се отдалечим от болницата, ще можеш да поспиш.
– Ножовете ми. Моля те, дай ми ножовете.
В мига, в който Алекс се протягаше под седалката, за да извади колана, нощта беше разтърсена от ужасяваща експлозия. Небето беше осветено от жълто-оранжева огнена топка.
Когато Алекс се обърна по посока на експлозията, видя, че към него от мрака се носи облечен в бяло санитар. Мъжът беше огромен и имаше нож.
Без дори да се замисли, Алекс сграбчи за дръжката един от ножовете на Джакс, които бяха оставили в колата, и го измъкна. Въпреки пристъпа на адреналин, предизвикан от внезапното усещане за тревога, балансът на ножа, самото усещане за него се отпечата някъде в дебрите на съзнанието му.
Когато онзи го атакува, без да му остави време за нещо повече от инстинктивна реакция, Алекс заби острието централно в торса на мъжа.
Това не спря нападателя. Здравенякът просто продължи напред и събори Алекс по гръб.
Когато Алекс се завъртя встрани от колата, онзи замахна с ножа си. Алекс приклекна, хвана ръката му и я дръпна със себе си, докато се завърташе около него. Щом се озова зад гърба му, заби острието ниско долу в гърба му няколко пъти – бързо един след друг. Не уцели нито един жизненоважен орган и ударите му само разяриха санитаря още повече.
Нападателят се извъртя и избута Алекс с крака и юмруци. Улучи го повече от веднъж и го накара да се олюлее. Сипеше като побеснял удари, сечеше и мушкаше. Заради медикаментите на Алекс му беше трудно да се съсредоточи.
Мъжът беше цяла глава по-висок от него и поне двайсетина килограма по-тежък. И доста бърз за ръста си. Не само че беше трудно човек да се справи с него, но и едрото му туловище, изглежда, беше причина раните с нож да не го забавят особено.
Алекс нападна отново. Онзи го отблъсна. Отскочил за пореден път назад, Алекс се мушна под едно замахване, блокира с рамо и едновременно с това приклещи крака на другия. Дръпна с всички сили и завъртя санитаря, който се просна ничком, но скочи отново на крака, все едно беше на пружини.
Ръцете му сякаш бяха едновременно навсякъде. На Алекс му беше трудно да следи ожесточените му атаки. Той търсеше подходящите моменти и му нанасяше режещи удари при всяка удала му се възможност. Един такъв удар разряза мускула на бедрото му напряко и онзи се препъна.
Алекс се възползва и атакува в опит да приключи битката. Сграбчи ръката на мъжа, която държеше ножа и го намушка отново, но санитарят беше достатъчно силен, за да го отблъсне. Алекс се чувстваше като дете, което се опитва да се бори със зрял мъж.
Когато санитарят се завъртя и се измъкна от хватката на Алекс, ръцете му заеха нападателна поза. Приличаше на мечка, изправила се на задните си крака и готова да нападне. Алекс се възползва от възможността и с цялата си сила нанесе удар точно в средата на гърлото на мъжа.
Усети как острието потъна навътре и се удари в костта.
За миг изглеждаше, че ожесточената битка е застинала във времето.
След това мъжът бавно политна към земята. Когато се сгромоляса, тежестта на удара изтръгна ножа от гърлото му.
С увиснали от умора ръце, като едва успяваше да си поеме дъх, Алекс се опитваше да събере мислите си. Беше толкова изтощен, че малко оставаше да се строполи на земята.
Внезапно Джакс се оказа до него, обви ръце около кръста му и го задържа изправен.
– Почти стигнахме – напомни му тя. – Дръж се.
Той се усмихна на думите й – думи, които бе използвал, за да окуражи нея да не се предава.
Алекс имаше чувството, че наблюдава себе си отстрани, като в сън. Тогава по начина, по който Джакс се бе навела над него, той осъзна, че е паднал на колене.
– Не мърдай – каза му тя.
Джакс се обърна за момент към отворената врата на джипа. Трескаво вършеше нещо. Алекс не можеше да разбере какво точно. Накрая установи, че къса парцал от фланелката, в която бяха увити ножовете. Отпори дълга лента от нея.
Постави я над лакътя на лявата му ръка и я превърза стегнато няколко пъти. Със зъбите си сцепи края на две и след това върза възел. Направи още един възел и го стегна здраво.
– Какво правиш?
– Порязал те е. Превързах раната, за да се затвори. Трябва да спрем кървенето.
Едва тогава Алекс осъзна, че от пръстите му капе кръв. Зачуди се дали е ранен зле. Всъщност не усещаше никаква болка, но от усещането за топлата, влажна кръв, която се стичаше по ръката му, внезапно започна да му призлява.
– Всичко е наред – успокои го тя. – Ще се оправиш.
По начина, по който прозвуча гласът й, той не беше сигурен дали да й вярва.
– Колко зле е?
– Тъмно е и не мога да преценя – призна тя. – Но недей да си мислиш лоши работи. Можеш ли да си движиш пръстите?
Алекс опита.
– Да.
– Тогава си добре. Щом ръката ти се движи, не може да е толкова зле.
– Благодаря – сковано отвърна той. – Не разбирам защо се опитваше да ме убие. Ако съм мъртъв, не могат да получат информацията, от която се нуждаят.
– Не се опитваше да те убие, а да те хване. Ако е искал да те убие, да го е направил, струва ми се.
– Е, на мен пък определено ми изглеждаше, че иска да ме убие.
Тя само се усмихна и дооправи превръзката на ръката му. На Алекс му харесваше усещането тя да се грижи за него. Това го караше да се чувства спокоен, даваше му надежда, че всичко ще бъде наред.
– Никога не позволявам на друг да използва ножа ми. – Тя внимателно взе ножа от ръката му. – Не и този.
На слабата светлина на лампата в джипа Алекс видя, че е хванал ножа с изкусната гравюра върху сребърната дръжка. Сега и тя беше покрита с кръв.
– Положението беше критично – рече Алекс. – Надявам се да можеш да направиш изключение от правилото си?
– Ами – отвърна тя, като хвърли поглед към мъртвия мъж. – Предполагам, че този път бих могла да направя изключение.
Тя приглади назад падналия върху челото му кичур коса със загрижено, нежно изражение. На лицето й изгря онази много специална усмивка, която пазеше само за него. Докосването на ръката й до бузата му придаде по-обнадеждаващ вид на всичко.
– Като се има предвид кой е използвал този нож – нежно каза тя, – предполагам, че всичко е наред. Можеш да го използваш винаги когато пожелаеш.
– Мисля, че ще повърна. – Алекс се олюля, както беше на колене.
– Моля те, обърни се нататък. Трябва да изпратя този мъж обратно в моя свят.
Алекс се готвеше да й каже да не се безпокои за това и че просто можеха да тръгват и да го оставят. Но когато съзнанието му заработи отново, осъзна, че никак не би било добре да оставят тялото на един мъртвец да лежи насред улицата. Наоколо имаше толкова много хора, че мъжът щеше да бъде открит съвсем скоро. Алекс различаваше фигури на хора в мрака. За щастие те не бяха видели схватката.