Докато стигне до заключението, че Джакс е права, санитарят вече беше изчезнал. А ножът й беше изчистен до блясък.
– Хайде. – Джакс го прихвана под здравата ръка, за да му помогне да се изправи. – Да се махаме от тук, преди да се е появило някое от приятелчетата му.
Алекс вече идваше на себе си. Той помогна на Джакс да се качи в джипа. Притокът на адреналин, изглежда, беше осигурил и на двама им моментен прилив на сила. Алекс нямаше представа колко дълго би траял той. Изтича от другата страна на колата и скочи вътре.
Когато завъртя стартера и джипът не запали, той не се изненада ни най-малко. Завъртането на ключа беше по-скоро символичен опит. Не беше очаквал, че ще успее да запали. Просто така беше устроен светът. Изглежда, че по някаква причина нещата не работеха точно когато човек имаше най-голяма нужда от тях.
За щастие беше подготвен за тази вероятност. Беше паркирал на хълм, в горния край на улицата, така че никой да не може да паркира пред него и да препречи пътя му.
Завъртя гумите встрани от тротоара и натисна съединителя. Черокито тръгна надолу, набирайки скорост. Когато настъпи точният момент, той пусна съединителя. Двигателят превъртя и запърпори. Беше успял да запали с минимални усилия, но сега повече от всякога беше решен непременно да я поправи при първа възможност.
Алекс караше бавно надолу по хълма през жилищния квартал. Нямаше коли, но беше пълно с хора. От време на време, без да гледат къде вървят, на улицата изскачаха хора по пижами и нощници. В тъмнината беше трудно да ги види всичките. Алекс внимателно се оглеждаше дали някой от персонала не ги преследваше.
Когато зави надясно по Шестнайсета улица, трафикът се движеше бавно, спираше често заради колите на Бърза помощ. Пожарните, линейките и полицейските коли се движеха през мрака с бясна скорост по посока на болницата.
Алекс остана в дясното платно плътно до тротоара и спираше при преминаването на всяка от тях. Не искаше да бъде спиран от полицията и да му се налага да отговаря на каквито и да е въпроси. В този момент не знаеше какво би могъл да им каже защо е тук по това време на нощта. Не можеше да обясни, че е бил на посещение при майка си – не и посред нощ.
Бе твърде уморен, за да мисли. Най-добре беше да избегне този проблем.
Когато движението понамаля, той продължи да шофира със скорост малко под ограничението, като се насочи към междущатската магистрала. Тя щеше да е най-бързият начин да увеличи разстоянието между тях с Джакс и преследвачите им. Старата част на града беше потънала в тишина толкова късно през нощта. Алекс постоянно поглеждаше в огледалото за обратно виждане, за да се увери, че не ги преследват. Пътят зад тях беше пуст. Повечето хора, излезли толкова късно, се интересуваха предимно от пожара.
Алекс беше сигурен, че от пожарната са спрели газта в болницата и това е ограничило експлозията. Взривът беше достатъчно сериозен, но можеше да е далеч по-зле и с по-тежки последствия. Надяваше се всички да са напуснали сградата и да са в безопасност. Дълбоко в себе си обаче знаеше, че не всички са успели.
Джакс се отпусна на седалката, облегна се на вратата, а ръката й остана да лежи върху крака й. Алекс се протегна и я стисна за ръката.
– Сега сме в безопасност. Ако искаш, премести се на задната седалка, за да полегнеш и да поспиш.
– Къде отиваме? – Тя отметна кичур коса от лицето си и го прибра зад ухото.
– Ще намерим мотел или място, където можем да наемем стая за през нощта. Близо сме до междущатската магистрала. И двамата имаме нужда от почивка и да дадем време на телата си да се освободят от лекарствата.
– Тогава ще почакам – каза тя. – Преди да легнем да спим обаче, ще ми трябват игла и конец.
– За какво?
– За да зашия раната на ръката ти. Трябва да я затворим.
Алекс кимна, но мисълта тя да шие раната му направо, без каквато и да било упойка, не му се понрави особено. Въпреки това не му се искаше да спират в спешно отделение. Щяха да му задават въпроси. Не беше в настроение да измисля отговори.
Той опита да раздвижи наранената си ръка. Беше започнала да го боли сериозно. Болката пулсираше заедно с всеки удар на сърцето му. Не можеше да държи волана само с лявата ръка. А натискът, необходим, за да завърти кормилото, предизвикваше болка.
Хвърли още един поглед в огледалото, за да види какво става с пожара.
И тогава във въздуха се чу глух тътен, който Алекс почувства като силен удар в гърдите си. Беше усещал нещо подобно и преди.
В огледалото той видя как над задната седалка зад гърбовете им се върти мъгляво тъмно петно. Веднага щом го забеляза, черната като нощта спирала се превърна във вихрушка от пара.
Парата се сгъсти и придоби форма.
Мъж в тъмна кожена жилетка, но без риза отдолу, замахна към тях от задната седалка и от един друг свят.
42
ДВЕТЕ РЪЦЕ НА МЪЖА НА ЗАДНАТА СЕДАЛКА едновременно се стрелнаха напред и като обгърнаха вратовете на Джакс и Алекс, ги приковаха към облегалките в задушаваща хватка. Голите ръце на нападателя бяха масивни и мускулести. Зрителното поле на Алекс се сви до тесен тъмен тунел. Мощните ръце спираха притока на кръв и въздух. С периферното си зрение Алекс видя мятащите се ръце и крака на Джакс и разбра, че атаката за нея може да е фатална. Опита се да докопа волана, но ръката на онзи около гърлото му го беше приковала към седалката и той не успя да се отскубне. Колкото и да се протягаше напред, не можа да достигне и педала на спирачката. Върховете на пръстите му едва докосваха волана. Джипът бавно започна да се отклонява наляво към насрещното платно. Алекс успя да закачи леко волана с пръсти, което върна джипа обратно в дясната лента. Той с мъка коригира посоката, като на косъм предотврати сблъсък със стълб на уличното осветление. Не можеше да си поеме въздух. Опита се да се извърти така, че да управлява с лявата ръка, като се вкопчи с дясната в ръката на нападателя, но пръстите на една ръка не бяха достатъчни, за да се справи с управлението. Алекс използва коленете си, за да държи волана стабилен, и опита да охлаби хватката около врата си този път с две ръце. Като опипа назад, той потърси пръсти, но не успя да ги достигне. Дробовете му изгаряха без въздух. Започваше да губи фокуса на зрението си. Знаеше, че ако не направи нещо, и то веднага, е на път да изгуби съзнание. А когато това станеше, щеше да е краят – щеше да им падне в ръчичките. Алекс дочу сподавените звуци, долитащи откъм Джакс, докато тя отчаяно се бореше за глътка въздух. С периферното си зрение той видя как лицето й почервенява. Видя също, че ръцете й вече почти не мърдат. Здравенякът изръмжа от усилието, с което ръцете му продължаваха да ги стискат. В това положение Алекс нямаше шансове да надделее.
Той отново направи опит да достигне спирачката. Не успяваше да натисне и педала на газта, но тъй като се спускаха по леко нанадолнище, джипът не губеше скорост. В бързината да се отдалечат от болницата той не извади пистолета от мястото под седалката, където го беше скрил. Реши, че ще има време да го направи, след като се отдалечат на безопасно разстояние. Беше си казал, че ако някой от хората на Вендис ги нападне, ще успее да бръкне отдолу и да го извади. Той не бе предвидил възможността някой да се материализира на задната седалка на джипа му. Сега не му оставаше друго, освен да се пресегне под седалката за пистолета си. Колкото и да опитваше обаче, не можеше да го стигне. Все едно беше на цяла миля разстояние от него. Алекс изостави опитите си да се освободи от ръката около врата му. Натисна с мощен тласък назад към мъжа, принуждавайки го да коригира хватката си. Щом онзи отпусна длан, за да придвижи ръката си и да направи по-добър захват, Алекс се дръпна рязко напред. Сега вече успя да сграбчи волана с две ръце. Свърна надясно. Движеха се достатъчно бавно и предните колела реагираха мигновено, джипът страховито се изнесе встрани и с удар прескочи бордюра. Някъде между резкия завой и подскока върху бордюра мъжът на задната седалка беше захвърлен вляво. Най-вероятно нямаше никакъв опит във возенето в кола. Изглежда не бе очаквал подобна маневра. Хватката му около шията на Джакс бе толкова здрава, че при залитането си наляво я повлече със себе си, наполовина през предните две седалки, наполовина между тях. Като се плъзна по задната седалка, онзи халоса главата си в металната част на вратата под прозореца. От удара хватката му леко отслабна. Не пусна жертвите си, но това им бе достатъчно, за да могат да си поемат глътката въздух, от която така неистово се нуждаеха. Алекс чу Джакс на няколко пъти шумно да вдишва. Издърпана назад, но с достатъчно въздух в дробовете, за да се съвземе, Джакс най-после успя да достигне и извади един от ножовете си. Когато мъжът бе паднал наляво, той не просто я беше повлякъл назад със себе си, но я беше и извъртял, така че в момента тя бе обърната към Алекс. Тя замахна с ножа и с прецизно движение преряза сухожилието в горната част на бицепса на ръката, с която онзи държеше Алекс. Нападателят извика от болка и гняв, когато обездвижената му ръка отпусна врата на Алекс, който скочи върху спирачката. Мъжът, загубил равновесие, се смъкна на пода в теснината между предните и задните седалки. Лежеше настрани, заклещен в несъвместимото с огромното му тяло пространство, но независимо от това слонската му ръка продължаваше да стиска врата на Джакс. Така издърпана, с извит между седалките гръб и все още задушавана в хватката му, Джакс не можеше да помръдне. Движенията й отново станаха забавени, тя бавно губеше съзнание. Нападателят очевидно бе решен да й пречупи врата, но поради неудобната поза на пода имаше сериозни затруднения с изпълнението на тези си намерения. Независимо от това той изглеждаше доволен дори и само да я удуши. Докато мъжът се мъчеше да се изправи, Алекс измъкна от джоба си спринцовката, която бе взел по-рано от болницата, и изстреля с палец капачката на иглата. Със светкавично движение я заби във врата на падналия на пода мъж. После натисна буталото до край. Мъжът риташе и крещеше от ярост, опитваше се да стане. Алекс даде рязко газ, веднага след това скочи върху спирачката, с надеждата лашкането на джипа да не позволи на онзи да си върне равновесието. Въпреки това успя да сграбчи в юмрука на ранената си ръка косата на Алекс. Спринцовката обаче явно бе започнала да действа, защото движенията на гиганта ставаха все по-некоординирани. Въпреки това Джакс оставаше в сериозна опасност. Загубила съзнание, тя не мърдаше. Алекс измъкна ножа със сребърната дръжка от ръката й, отскубна косата си от юмрука на нападателя и се протегна назад, за да го намушка. Когато онзи се надигна от пода, вратът му срещна връхлитащото отгоре острие. Алекс беше вложил всичката си сила, забивайки ножа отстрани във врата на мъжа.
Внезапният фонтан от кръв беше категорично доказателство, че е улучил артерия – същата, която бе уцелил и със спринцовката. А по звука от дишането на мъжа разбра, че е пробил и трахеята му. Огромното количество кръв, изпомпвано от разкъсаната артерия, сега потече в дълбоката порезна рана, изпълвайки дробовете на мъжа, докато той се бореше за въздух. Човекът се давеше в собствената си кръв.
Скован от лекарството и предсмъртната агония, той най-после пусна гърлото на Джакс. Тя жадно пое въздух. Още преди да е успяла да нормализира дишането си или да дойде напълно в съзнание, тя измъкна ножа от ръката на Алекс. Омаломощената ръка на мъжа се опита да я хване отново, но тя я прониза с острието. Инстинктивно онзи отдръпна ръката си и я притисна към зейналата рана на врата си. Изглежда се опитваше да спре кървенето.
На Алекс му призля от поредната касапница. Що за тежка, отвратителна задача.
Когато съпротивата на мъжа отслабна, Джакс започна да изрязва с ножа си символи по челото му. Тя дори не го изчака да умре. Докато изписваше линиите върху плътта му, онзи успя да изгъргори проклятие по неин адрес.
Алекс насочи вниманието си към изваждането на колата от тревата и връщането й обратно на пътя, преди някой да е дошъл да провери какво става. С всичките тези полицейски коли в района опасността беше напълно реална. Той не видя какво точно направи Джакс, но съпроводените с гъргорене ругатни затихнаха в приглушени гърлени стонове.
Изведнъж насред хъркащите звуци в джипа настана тишина. Един поглед към пространството между седалките потвърди подозренията му: онзи беше изчезнал заедно с всичката кръв.
Джакс отрони тежка въздишка и се отпусна обратно на предната седалка. Тя стисна гърлото си с длани и се изкашля.
– Добри духове, как само болеше – с хриптене прошепна тя.
Алекс вече се носеше с пълна скорост напред.
– Спри! – изведнъж извика тя. – Спри джипа веднага!
Изненадан от изкрещяната заповед, Алекс скочи върху спирачките. Черокито закова със занасяне. Алекс отби встрани и спря върху посипана с фин чакъл отбивка за паркиране.
– Какво? Какво има?
– Аз съм пълен идиот! – извика Джакс.
– За какво говориш?
Джакс посегна нагоре, сграбчи огледалото за обратно виждане и като го завъртя, го отскубна от предното стъкло.
– Какво правиш?!
– Спасявам ни живота. – Тя рязко отвори вратата и захвърли огледалото в храстите.
После вдигна от пода сребърния нож и с топчето на дръжката му удари с всичка сила страничното огледало на вратата на джипа. Стъклото се счупи, оформяйки паяжина от пукнатини. Тя продължи да удря, докато парченцата изпопадаха на земята и от огледалото остана празна пластмасова черупка със стърчащ кабел в основата. Тя тичешком отиде от другата страна на джипа и повтори процедурата и с другото огледало. Приключила с това, заобиколи обратно и си седна на мястото.
– Да тръгваме – каза, като затръшна след себе си вратата. – Трябва да се махнем от това място, където последно са ни видели. Давай, тръгвай!
Алекс погледна през рамо и рязко пусна съединителя, гумите превъртяха върху чакъла, преди черокито да се върне на пътя.