Водещият се умилкваше на някаква актриса, която си мислеше, че е невероятна, само защото се е родила красива и умее да чете написани от други хора реплики. Странно беше какво хората приемат като достойно за хвалебствия.
– Защо гледаш това?
Джакс отново вдигна поглед. Беше толкова сънена, че едва държеше очите си отворени.
– Това е точно като да гледаш друг свят през огледало – посочи тя към телевизора. – Исках да го видиш и ти.
– Аз и преди съм гледал телевизия. – Алекс го изключи. – Да не би да искаш да кажеш, че си ме виждала по същия начин онзи път, за който ми разказа, докато съм бил в ателието?
Тя се замисли.
– Не, не точно, образите не са толкова ясни, но в много отношения е същото. Останах изумена, когато видях това.
Погледът й се отнесе.
– Това… напомни ми за дома.
Едва тогава Алекс разбра.
Свали сакото си и за пръв път сега, когато най-накрая бяха на светло, видя подгизналия от засъхваща кръв ръкав на ризата си.
Джакс потупа леглото до себе си.
– Ела, седни.
Тя използва ножа си, за да среже и отдели ръкава от ризата. След като ризата беше махната, тя разпори по дължина ръкава и му помогна да го отлепи от кожата си. На път към банята, за да измие раната, той пусна резето на външната врата.
Все така сънена, Джакс го последва в банята и му помогна да свали превръзката, която беше поставила на раната му. Загрижеността за него сякаш й даваше нови сили. Като държеше ръката му над умивалника, тя отми кръвта и после много внимателно започна да почиства раната.
Миенето пробуди болката и възобнови кървенето. Алекс стисна очи, за да преодолее болката.
Когато най-после видя раната, той изруга под мустак. Замисли се дали наистина да не отиде в някое спешно отделение. Все пак се отказа.
– Ето – каза той, – сложи от този антибиотик в раната.
– Взе ли игла и конци? – попита тя, докато поръсваше раната с кафеникавата течност. Щипеше ужасно.
– Взех нещо по-добро – каза той, като отвори опаковката на суперлепилото.
– Какво имаш предвид? – попита тя, докато попиваше раната с хавлиена кърпа, след като кървенето беше спряло.
– Просто задръж прореза затворен и ще ти покажа.
Тя направи както той й каза, като с две ръце внимателно подравни двата ръба на раната. С два пръста Алекс притисна здраво разреза. После стисна между палеца и безименния си пръст тубичката с лепилото и нанесе дебел слой по цялата дължина на прореза. Повтори на местата, където затварянето не бе съвсем плътно, и накрая сложи още от лепилото по цялата рана.
– Какво правиш? – попита Джакс изумена.
– Суперлепило.
– Суперлепило?
От устата й това прозвуча като екзотична, чужда дума.
– Да, доброто старо суперлепило. Залепва кожата за секунди. Вече се използва и в хирургията.
Той изчака още няколко минути за всеки случай, после пусна раната. Дълбокият прорез остана здраво затворен.
– Виждаш ли? По-лесно е от шиенето.
Тя внимателно докосна раната с пръст.
– Аз пък си мисля, че ти си едно голямо бебе, което го е страх от няколко шева на ръката.
– Просто го бинтовай, ако обичаш.
Джакс посрещна раздразнението му с усмивка и уви бинта около ръката му стегнато – нямаше вяра на това лепило. След това уви отгоре и еластичен бинт с цвета на кожата. Когато тя свърши, той раздвижи ръка, за да провери как се чувства.
Превръзката не беше много стегната, достатъчно, за да държи раната и да я пази от замърсяване.
Видял как очите й едва се крепят отворени, той я поведе обратно към стаята. Отгърна завивката на леглото й и извади от миниатюрния гардероб допълнителна възглавница, защото предвидените две на леглото бяха съвсем тънички. Джакс седна на ръба, изсули единия си ботуш.
– Видя ли? Има вана, истинска вана.
Алекс се усмихна на удивлението й.
– Утре ще хвърлим ези-тура, да видим кой ще я ползва първи.
Тя му хвърли поглед с крайчеца на окото си.
– Майка ти не те ли е учила, че дамите са с предимство?
– Май важните неща в моя и в твоя свят все пак съвпадат.
Тя видя как усмивката му изчезва.
– Съжалявам – рече му.
Алекс кимна.
– Знам. Аз също. Де да… все пак ни помогна, когато имахме нужда от нея. Ако не беше тя, можеше да ни хванат.
Джакс кимна. Качи крак върху коляното си, за да свали и другия ботуш.
– Събуди ме на зазоряване.
– Искам да си отпочинеш, Джакс. Ако не си починеш хубаво сега, ще стане по-лошо. Засега тук сме в безопасност.