– Знам, но ние трябва… трябва… – Тя примижа, напрегна мисълта си. – Нещо…
– Трябва мисълта ти да е бистра, в противен случай край с нас. Ти беше тази, която разбра какво искат онези.
– Портала – промърмори Джакс, когато очите й вече се затваряха. Ботушът й бе само наполовина събут. Беше твърде изтощена да довърши започнатото.
Алекс й помогна и я положи на леглото. Покри я.
– Платил съм за две нощи, така че да не се налага утре да бързаме с тръгването. Закачих и табелката да не ни безпокоят на вратата. Можем да спим докогато си искаме и да тръгнем, когато сме готови. Имаш нужда от почивка.
– Но…
Той коленичи до леглото, вперил поглед в полузатворените й кафяви очи.
– Нуждая се от теб, Джакс. Нужна си ми отпочинала и готова за действие.
Тя се пресегна и сложи ръка на бузата му.
– Благодаря ти, Алекс – за всичко. Ти също трябва да поспиш.
– Знам. Мисля, че тук сме в безопасност. Сега спи и си възвръщай силите.
– Не искам да спра да те гледам – прошепна тя. – Олеква ми, като знам, че си в безопасност. Толкова се безпокоях за теб…
Алекс я погали по косата и се усмихна. После се наведе и нежно я целуна. Усещането от допира на устните й беше по-хубаво, отколкото си го бе представял. Ръката й леко докосна тила му, докато тя отвръщаше на нежната целувка. Това беше момент на мълчалива радост, който говореше по-силно от всички думи колко щастливи са един с друг до себе си, в безопасност.
Докато се изправяше, за да отиде при другото легло, тя тихичко го извика по име. Той се извърна и отново коленичи до леглото й.
– Какво има?
– Алекс… толкова ме беше страх на онова място.
– Знам. И аз се изплаших за теб.
– Мислех, че ще умра сама като многото други, до които Вендис се беше добрал. Помислих си, че това е краят на живота ми. – Очите й се наляха със сълзи. – Бях ужасно изплашена. Болеше ужасно и адски ме беше страх. Толкова далеч от дома… Не знам дали някога ще го видя пак. Чувствам се така самотна.
Алекс я стисна леко за ръката.
– Знам.
Той тръгна да се изправя, но тя го дръпна за ръката.
– Алекс, ще легнеш ли при мен, за да не съм сама през нощта? Просто легни до мен, става ли?
Той се усмихна.
– Разбира се.
Изрита обувките си, загаси лампата и се пъхна в леглото до нея. Оправи отгоре им завивката. Джакс се сгуши в него.
– Ще ме прегърнеш ли? Моля те, просто ме прегърни.
Алекс не каза нищо. Не беше сигурен как ще прозвучи гласът му и не се осмели да го използва. Беше готов на всичко, на абсолютно всичко, за да може да я прегърне.
Плъзна едната си ръка под нея и тя положи глава на рамото му. С другата си ръка той нежно приглади косата й.
Дори тя да бе усетила как лудешки бие сърцето му, не го показа с нищо.
Алекс я целуна по главата.
– Приятни сънища.
Дишането й се забави и нормализира почти мигновено. Заспа за секунди.
Той се взря в тъмния таван, не искаше да заспи, да не би да пропусне този момент на пълно блаженство, докато държеше Джакс в прегръдките си. Не успя да издържи дълго, преди да се унесе в сън. През цялото време в мислите му беше тази скъпоценна жена, която лежеше толкова близо до него, в безопасност – поне за момента.
44
С ЕДИН ПРЪСТ АЛЕКС ОТКРЕХНА пердето на прозореца едва-едва, колкото да успее да надзърне навън, и започна да оглежда за нещо нередно. Беше мрачен, сив ден, но не валеше. Черокито беше паркирано точно пред стаята им. Той не забеляза никой подозрителен на паркинга. Напомни си, че и д-р Хофман, сестрите и служителите в „Майката на розите“ не бяха изглеждали подозрително. Не всички от тях приличаха на пирати.
Алекс беше напълно буден, по-буден от всякога, за пръв път от дни насам. Не можеше да прецени колко точно дни са минали, но знаеше, че цялото премеждие в „Майката на розите“ едва ли е продължило повече от няколко дни. Част от събитията му се струваха нереални. Трудно му беше да приеме, че са загинали толкова много хора… че е убил толкова много хора. Все едно излизаше от дълъг, мрачен сън, изпълнен с безкраен ужас.
Изпита най-дълбоко съпричастие към майка си заради всичките тези години, през които бе захвърлена там, погребана жива в онзи ад. Натъжи се, че тя така и не успя да се измъкне от потресаващата си самота, че не получи шанса да изживее живота си. Сърцето му се изпълни с болка и гняв, че някакви хора от друг свят са дошли, за да й причинят това – откраднаха й живота, а накрая я и убиха.
Но най-лошото в този кошмар беше да види Джакс, увиснала там, на тръбата в банята на „Майката на розите“, как се бори за всяка глътка въздух, потопена в ужаса на безмилостните изтезания, на които я бяха подложили. Спомни си какво изпита, когато си помисли, че в крайна сметка тя ще се задуши, увиснала там, сама, както многото други преди нея, попаднали в лапите на Вендис.
Сега, след дванайсет часа сън, ефектът от лекарствата беше напълно изчезнал. Кошмарът беше свършил – поне засега. Джакс също като че ли се бе възстановила напълно. Думи не му стигаха да опише облекчението си да види очите й отново ярки и живи. По тялото й се виждаха синини и рани, но беше жива. Само това бе от значение.
Чу последния звук от източващата се вана и след минути тя излезе от банята, облечена в чисти джинси и червена блуза.
Изглеждаше зашеметяващо в тези цветове, в комбинация с русата й коса, дори и мокра. Тя я подсуши с хавлия.
Алекс посочи към малкия хладилник под плота.
– Искаш ли да хапнеш нещо?
– Не, не сега. Предпочитам да тръгваме, после ще ям.
Тя продължи да търка косата си.
– Можеш да използваш сешоар, ще изсъхне доста по-бързо.
– Да използвам какво? – Тя го погледна неразбиращо.
– Ето, нека ти покажа – усмихна се Алекс.
Заведе я в банята, взе сешоара от стойката. Включи го на най-високата степен и насочи струята въздух към косата й за момент, после го изключи.