– Това е невероятно – възкликна тя и взе сешоара от ръката му, за да го огледа. – Аз мога да правя нещо подобно с магия, но магията не работи тук. Не предполагах, че имате същата технология.
Тя му подаде обратно уреда.
– Направи го пак.
Алекс го включи и насочи струята топъл въздух към косата й. Тя се обърна с гръб и го остави да суши дългата й коса, спускаща се на вълни по гърба й. Когато приключиха, тя се обърна и го огледа.
– Ти как така си чист?
– Взех душ, докато ти спеше.
– О – каза тя на излизане от банята, – мисля, че се разбрахме, че дамите са с предимство.
– Аз винаги печеля – усмихна се Алекс. – Дори и с цената на нарушаване на правилата.
Тя го дари с многозначителна усмивка.
– Радвам се, че успяваш.
– Как се чувстваш?
– Като чисто нова.
– Е, изглеждаш по-красива от всякога.
– Ти също. – Тя отново се усмихна.
– Щом вече си по-добре, бих искал да получа някои отговори – каза Алекс със сериозен тон. – Преди засадата и изгасването на светлините майка ми спомена, че през цялото време са я питали за портала. При споменаването на тази дума – портал – ти каза, че си се досетила какво искат.
Тя кимна.
– Искат портала.
Алекс разкриви лице.
– Това го схванах. Но какво означава?
– Ами – подхвана тя, докато сгъваше и прибираше мръсните си дрехи в сака, който бяха купили от мола, – помниш ли, като ти казах, че съм се опитала да занеса в моя свят картината, която ти ми подари, за да я покажа на сънародниците си?
– Да, и по време на пътуването ти нататък картината просто изчезнала. Каза, че не знаеш какво точно се е случило, но че това било потвърждение на подозренията, че нищо от този свят не може да бъде пренасяно в твоя.
– Е, след като е така, защо тогава хората успяват да проникнат от там тук? Защо Радел Каин праща толкова много хора, при това не от вчера, в твоя свят? Защо ще искат нещо, ако не могат да го отнесат със себе си обратно?
– Може би търсят някакъв вид познание?
– Да, има известна логика, но все подозирам, че Каин иска нещо далеч по-просто. Той е по следите на нещо конкретно, при това от много време и с цената на доста усилия. Защо мислиш, през всичкото това време са държали майка ти затворена? Защо искат теб?
– Предполагам, отговорът е, че искат портала. Само че не знам какво означава това. – Алекс разпери ръце в израз на безсилие и раздразнение. – Какъв, но дяволите, е този портал? За какво им е?
Тя пъхна в сака сгънатите си джинси и се изправи.
– От доста отдавна, според някои източници, съществуват мнения, че още от самото разделение на нашите два свята между тях се е запазила някаква връзка. Въпреки че на това винаги се е гледало като на мъглява теория.
– И какво гласи тази мъглява теория все пак? – подозрително я изгледа Алекс.
– Нали помниш, когато ти разказах как Господарят Рал прогонил всичките онези хора в този свят и така сложил край на войната?
– Да. Ти спомена, че не дошли тук по начина, по който идваш ти, че според схващанията в началото двата свята за кратко били свързани в едно място и време, а след разделението онези, които са искали да живеят без магия, останали тук, а твоите хора – в другия свят.
– Точно така. Това събитие е известно като Разделението. Не се знае много за онова време, но се смята, че Господарят Рал някак успял да прекара нещо като мост над бездната между световете, да ги съедини за малко, докато изпрати в другия свят хората, които не искали магията да е част от живота им.
– Опитваш се да ми кажеш, че ги е изпратил през портал?
– Не, но според тази теория някъде съществува действителното място на връзка между световете, малък мост през бездната между тях, тунел в пространството и времето, който осигурил равновесието между световете по време на свързването им, с цел извършването на Разделението. Фактът, че ние пътуваме между двата свята, се смята за доказателство за съществуването на подобна връзка; без нея според теорията ние не бихме могли да прекосяваме празното пространство между световете.
Според някои теории порталът е страничен ефект от Разделението – аномалия, артефакт, запазил се до наши дни.
Според други вярвания порталът бил създаден от Господаря Рал, за да поддържа равновесието по време на начинанието му, в противен случай Разделението нямало да се случи.
– На мен създаването на този портал ми звучи като доста важно събитие. Защо около него витаят единствено предположения? Не се ли знае повече?
– До един момент са се пазели писмени сведения, но дългият период на Златната ера приключил с войни, в резултат на които били унищожени много от най-ценните ни архиви. Били са мрачни времена. След края им се оказало, че сме изгубили голяма част от историята си.
Алекс въздъхна.
– Значи смяташ, че това разделение е оставило проход между двата свята, така ли? Като дупка, проядена от червей?
Джакс сви рамене.
– Не знам каква е тази дупка. Проход е малко елементарно, но да, може и така да се нарече. Става дума за нещо като клапа, която балансира могъщите сили в двата свята.
– Мислиш ли, че съществуването на тази връзка, на този портал, е факт или просто са отвлечени хипотези на хората за нещо, което я се е случило, я не?
– Това е заключението на някои хора, основаващо се на малкото, което се знае за Разделението. Поне такова е мнението на малцината, които подкрепят теорията за съществуването на портала.
– Защо не си го споменавала? Защо това е такава изненада? Цялата тази работа с портала ми звучи доста важна.
– Сега може и да звучи така, но в действителност е просто мъглява, отвлечена теория. Ако трябва да бъда честна, на нея винаги се е гледало като на шантава измишльотина. Никога не ми е минавало през ума, че цялата тази история с Радел Каин може да има нещо общо с подобна шантава идея, до момента, в който майка ти не каза думата „портал“.
Това, че са използвали пред майка ти същата тази дума, изведнъж ми изясни всичко, което се случваше. Изведнъж всичко придоби смисъл.
– Но дори и ако в началото такъв портал наистина е съществувал, мислиш ли, че все още го има?
– Не знам. Но очевидно Радел Каин смята така. Хората му са разпитвали майка ти за него, нали така? После питаха и мен. Със сигурност са питали и теб.
– Така е – съгласи се Алекс. – Всъщност това е всичко, за което искаха да говорим.