Алекс замълча, докато чакаше отговор.
– Да ти призная, Алекс, току-що ти потвърди най-лошите ми страхове. Ние отдавна се опитваме да определим доколко реална е опасността. Ти отговори на всичките ни въпроси.
– Кои сте тези „вие“? За какво говориш?
– Мисля, че си прав – каза Майк. – Ще е най-добре да говорим за това по-късно.
– Съгласен съм. Има логика.
– Махам се незабавно от офиса. Ще взема със себе си всички документи за собствеността над земята. Ще нося всичко необходимо за прехвърлянето й на твое име. Осъзнавам, че насред всичко това прехвърлянето на собствеността изглежда като глупава формалност, но те уверявам, че е от изключителна важност то да се извърши.
– И аз искам да се погрижа за това. Искам тази земя да е на мое име.
– Чудесно. Радвам се. Сега започвам да си мисля, че ще е по-добре да не се връщам у дома. Сега рискът е прекалено голям. Ще си купя всичко, от което имам нужда. Ще си набавя и телефони, както ми каза, и ще ти се обадя.
– Добре. Моля те, бъди внимателен.
– Ще внимавам. Алекс, благодаря за откровеността.
– Джакс винаги казва, че е по-добре да се казва истината.
Той се засмя.
– Ще ти звънна по-късно. Ще организирам и място за среща, където да приключим с всичко.
– Огледалата – подсети го Джакс.
– О, да. Знам, че ще ти прозвучи налудничаво, но стой настрана от огледала. Ако си някъде, където има огледало, веднага го покрий с нещо.
– От години нямам огледала нито в офиса си, нито у дома.
Алекс и Джакс отново се спогледаха.
– На практика от толкова отдавна не съм бил в близост до огледало, че дори вече не помня как изглеждам.
– В колата ти има ли огледало за обратно виждане?
– Да, естествено.
– Това също е огледало. Трябва да го откъртиш от предното стъкло, а също да счупиш или да махнеш страничните огледала. Ако ще ги чупиш, гледай и парченце от тях да не остане.
– Наложително ли е?
– Аз научих по трудния начин, че е абсолютно наложително. Ти може и да не извадиш нашия късмет. Махни огледалата от колата си.
– Винаги съм бил толкова внимателен с огледалата, а през цялото време съм забравял за огледалото за обратно виждане. Това обяснява някои неща. Радвам се, че си толкова последователен. Ще махна огледалата, преди да запаля двигателя.
– Мисля, че имаме много неща да си говорим, когато се видим.
– Повече, отколкото можеш да си представиш, господин Рал.
– Алекс.
– Разбира се. Ще се чуем по-късно, Алекс. И, Джакс, чакам с огромно нетърпение да се запознаем.
– Пази се – каза Джакс. – И бъди нащрек.
– Разбрано. Довиждане.
– Довиждане – в един глас казаха Алекс и Джакс.
Той хлопна капачето на телефона и го пусна в пластмасова чаша с вода.
– Е, какво мислиш? – попита, докато пъхаше в джоба на джинсите си втория, още неизползван телефон.
– Очевидно знае нещо.
– Чудя се откъде – каза Алекс. – Мисля, че колкото по-бързо се видим, толкова по-скоро ще разберем. Време е да вървим.
– Как ще стигнем до там?
– Май нямаме голям избор. С кола. Ако вземем самолет, ще стигнем в Бостън за ден. Но докато успеем да си резервираме полет, може да минат и два дни, а и по-дълго, при толкова кратки срокове. С кола ще ни отнеме почти три дни, но така хората на Каин няма да знаят къде сме, нито кога ще пристигнем. Искам да ги държа в неведение колкото може по-дълго.
– Аз също.
– Не на последно място – каза Алекс, докато си обличаше якето, за да скрие пистолета под него, – не ми допада идеята да се разделяме с оръжията си по време на полета. На летищата има детектори за метал точно като в „Майката на розите“. Не можеш да качиш в самолета никакво оръжие, дори малко джобно ножче.
Щеше да се наложи да си опаковаме оръжията в багажа. При евентуален проблем биха били напълно безполезни в багажното отделение на самолета, точно както бяха и докато ги оставихме заключени в джипа. Освен това нерядко се случва багаж да бъде изгубен или откраднат, особено при положение, че хората на Каин следят летищата в опит да ни хванат, ако решим да летим. Те най-вероятно щяха да ни задигнат багажа, за да са сигурни, че ще бъдем невъоръжени.
Джакс извади откъм гърба си ножа със сребърната дръжка. Превъртя го между пръстите си и го хвана за върха на острието. Изпъна напред ръката си с ножа в нея. Точно тогава Алекс забеляза, че орнаменталната резба образува буквата „Р“.
– Няма никакъв шанс да се разделя с този нож, просто за да ме пуснат да летя във въздуха.
Погледът на Алекс се премести от ножа върху очите й.
– Защо на дръжката има буквата „Р“?
– Тя означава династията Рал. Това е древно оръжие, изключително рядко, малцина притежават такова днес.
– Защо е у теб?
– По същата причина, поради която изявих желание да дойда в този свят. Защото аз вярвам, че ти си този, който ще спре цялата тази лудост. Защото аз вярвам в теб, Александър Рал.
Това е същият този нож, който наточих и с който направих онези резки по кората на дървото от твоята картина. Ти ги нарисува в картината си, тези резки, направени с този нож, който аз точех, подготвяйки се за идването си тук. Ти си свързан с това острие поради много причини, точно както си свързан и с всичко останало.
– Напълно ли си убедена, Джакс?