– И така да е, не може ли просто да им занесеш документите, след като аз ги подпиша? Защо трябва да ги водиш на срещата ни?
– Защото те всички са в борда на директорите на „Дагет Тръст“. „Дагет Тръст“ имат сериозни интереси в това начинание. За да се смени собствеността върху земята, директорите трябва да присъстват. Техническата страна на процеса е описана със заплетена правна терминология, но в общи линии нещата се свеждат до следното: на практика те трябва да одобрят встъпването ти във владение на земята.
– Какво имаш предвид с това „да одобрят“? Мислех, че след като отговарям на условията, посочени в завещанието – а това е факт, – тогава земята става моя.
– Така е, но одобрението също е условие, както и плащането на държавните такси. Помниш, че ти казах за таксите, нали?
Алекс реши, че е странно да го споменава точно сега.
– Да. Колко точно?
– В момента не разполагам с окончателната сума на разноските, но ще е малко под десет хиляди долара.
На Алекс му се видя малко солено, но си замълча. Нямаше представа нито колко работа е вложена, нито колко адвокати са били необходими, за да я свършат. Предвид допълнителните рискове можеше да предполага, че сумата не е съвсем неоснователна.
– А ако по някаква причина те не одобрят?
– Алекс, повярвай, тези хора нямат търпение да ти прехвърлят собствеността върху земята.
– Защо?
– Защото въпросът с наследството на този конкретен парцел хвърля сянка от векове насам върху много хора, преди да се появиш ти. Те знаят, че тази земя е била предопределена да бъде твоя.
– И откъде го знаят?
След дълго мълчание човекът отговори:
– Законът на деветките.
Алекс за малко да изпусне телефона. Лицето на Джакс пребледня.
Гумите на колата продължиха да поддържат монотонния си шум от съприкосновението с асфалта. Алекс не можа да схване къде в цялата тази история стои „Дагет Тръст“, нито пък откъде тези хора знаят за огледалата, да не говорим за Закона на деветките.
– Е? – прошепна той на Джакс.
Тя отново сбърчи чело и поклати глава, този път в знак, че и тя нищо не разбира.
– Алекс, там ли си?
Той се покашля.
– Къде предлагаш да се срещнете с Ханк и Джена Крофт?
– В „Даунистър Мотел“ в Бангор. Най-прекият маршрут до земята е по междущатско шосе 95. Реших, че ще е добре да се видим някъде по този път в Бангор. Градът е достатъчно голям и ще им е трудно да го държат целия под око, както биха следили едно по-малко градче в близост до земята.
– Има логика.
– „Даунистър Мотел“ е в непосредствена близост до междущатско шосе 95, на „Хамънд Стрийт“, в самия Бангор. Като наближите, ще ви дам точния адрес и подробности как да го откриете, но по принцип се стига лесно. Отбиваш вдясно от междущатското шосе 95 и продължаваш малко на север.
– Добре. Не използвай този телефон да се обаждаш на когото и да е друг. Звъни от него само на нас. Вече имам номера му. Ще ти се обаждам по пътя, за да знаеш как се движим. В случай че на този телефон се обади друг освен мен, веднага го изхвърли и купи нов, от който ми позвъни незабавно.
– Колко време мислиш, че ще ви отнеме?
– Не знам. Вече започва да се стъмва. Може би още три дни. Искам да съм предпазлив и да не привличам внимание върху нас. Също не искам да се появя там изтощен от пътуване и недоспал. Ако не внимаваш с тези хора, рискуваш сериозни главоболия. Като наближим, ще съм в състояние да ти дам по-точно време на пристигане.
– Звъни по всяко време, денонощно. Ще нося този телефон непрекъснато със себе си.
– Аз също. Ако усетиш нещо гнило, искам веднага да разбера.
– Дадено. Уверявам те, всички сме изключително внимателни.
– Ами колегите ти в офиса? Някой друг знае ли за земята, за мен?
– Аз съм офисът.
– Какво искаш да кажеш?
– Останахме аз и Уолтър Бъкман. Господин Ланкастър почина преди години в автомобилна злополука.
Същото както при бащата на Алекс, но той премълча този факт.
– Двамата с господин Бъкман вършите всичко в офиса? Нямате секретарки или асистенти?
– Не, няма друг освен нас. Ние имаме само един клиент – „Дагет Тръст“.
Алекс погледна Джакс и повдигна вежда.
– Трябва да приемем, че всичко, което е било достояние на Уолтър Бъкман, сега е известно и на тях – каза Джакс. – Тези хора не се спират пред нищо, за да получат нужните им отговори. Бъди сигурен, че ако той обича яйцата си със сол, те знаят с колко точно сол.
– Вече взехме това под внимание. Правим всичко възможно да неутрализираме ефекта от всичко, което е станало тяхно достояние.
– Да се надяваме, че не е прекалено късно – отбеляза тя.
– Мога да те уверя, че направихме всичко по силите си да намалим риска. Както сама каза, тези хора са опасни. Не сме в състояние да елиминираме напълно всяка заплаха, но правим каквото можем. Освен ако нямаш други идеи?
– Не – отвърна Джакс. – Знаем колко опасни са тези хора, но не знаем нито колко са, нито какво са намислили, още по-малко подробности около намеренията им.
– Освен това, че са опасни, сме в пълно неведение относно това, какво става – добави Алекс, като не беше напълно убеден, че този човек не е свързан по някакъв начин с Радел Каин и не ги води в капан. Ако Майк Фентън беше на страната на Каин, Алекс не искаше да му дава отговори, които те нямаха. – Вие сигурно знаете повече от нас. Надяваме се, като се видим, да ни осветлите по въпроса какво точно става.
– Ще държим връзка – каза Майк. – Дръж ме в течение как се движите.
– Дадено. Довиждане засега.
– Довиждане.
Алекс затвори телефона, като щракна капачето му. Обърна се към Джакс.