– Всичко на всичко – двайсет. Аз, още седемнайсет мъже плюс две жени. Поради това, че земята е защитена зона, ние сме със статут на горски рейнджъри и действащи сили на реда. По закон ние сме назначени от фонда и отговаряме единствено пред него. Технически погледнато, земите ни се простират на територията на няколко общини, но фондът на практика не е подвластен на никоя от тях. Държавата и общините не могат да се разпореждат с нас, да назначават други сили за опазване на реда, които да се грижат за нашата безопасност. Като отговорник по сигурността аз лично подбирам и назначавам охраната ни.
Той повдигна с палец ревера на спортното си кафяво яке.
– Аз обикновено нося униформа. Униформата влияе положително върху сериозността, с която ни приемат хората, докато си вършим работата и държим външни посетители настрана. По принцип извън територията на фонда ходим цивилни, а и вашите нареждания доведоха до това, с което съм облечен в момента. И ако смея да отбележа, истински съм очарован от сериозността, която отдавате на сигурността.
– Значи имате право да носите оръжие?
Мъжът повдигна якето си и откри един масивен глок.
– Както споменах, ние се ползваме със статут на действащи сили на реда. Имаме автономност при назначението на хората си за охрана, но същевременно те трябва да са издържали държавните изпити за служители на силите на реда, както и да бъдат подложени на щателна проверка на миналото им.
– Което ми напомня – каза Майк, отваряйки нова папка. – Ето вашите документи за самоличност на името на Ханк и Джена Крофт, в случай че ви потрябват. Подпиши тук, ако обичаш. Джакс, ти също, моля.
Тя се наведе покрай Алекс и се подписа с цялото си име. Един от мъжете я помоли да застане пред стената, за да я снима. После той направи снимка и на Алекс, след това отнесе до мивката на бара с напитките двете шофьорски книжки и се зае с тях. Алекс предположи, че човекът ще използва специално оборудване, за да постави снимките им в документите.
– А това е разрешително за носене на оръжие, издадено от щата Мейн – добави Майк, като плъзна документа към Алекс, който вдигна поглед към него. – То е на истинското ти име. Предположихме, че ще бъдеш въоръжен и ще имаш нужда от местно разрешително. За всеки случай извадихме и едно за Джакс. Ще им сложим снимки, след като ги подпишете.
– Това се казва изчерпателна акуратност – каза Алекс, докато двамата с Джакс подписваха разрешителните.
Когато приключиха, Майк занесе документите при човека на мивката.
– Подхождаме с огромно внимание и бдителност по отношение на фонда – каза друг от присъстващите.
Алекс се замисли защо и кое ги бе научило да проявяват подобна бдителност. Под наставленията на Майк той се върна към подписването на документите. На няколко пъти спираха, за да може Майк да разяснява подробности около фонда.
На Алекс му се стори, че поема огромна отговорност, която не искаше да носи. Първоначалната му идея беше да встъпи във владение на земята, за да има къде да рисува на спокойствие. Сега обаче той трябваше да открие портала и да спре хората на Радел Каин, които искаха да го използват. Предположи, че всичко това само ще е от полза за целта. Така в случай на необходимост щеше да има много повече власт и ресурси, за да изпълни тази задача.
Когато свърши с преглеждането и подписването на документите, той се облегна назад и въздъхна.
– Готово – каза Майк. – Най-после. Нямаш представа какво облекчение е това за нас.
– Добре, а сега като главен попечител искам да знам за какво е всичко това. Какво става тук? Какво наистина се крие зад „Дагет Тръст“ и земята? Каква е връзката?
49
НЯКОИ ОТ ПРИСЪСТВАЩИТЕ се засмяха нервно, други се прокашляха. Алекс се изправи и отмести стола, за да застане до Джакс и да огледа всички усмихнати лица. Той не се присъедини към усмивките им и радостта от прехвърлянето на собствеността. Много хора бяха изгубили живота си заради тази земя – близки нему хора.
Той търпеливо зачака да получи отговор на въпроса си относно „Дагет Тръст“.
Възприел сериозността на Алекс, Майк започна да разказва.
– Ние, присъстващите тук, в тази стая, както и охраната в земите на фонда, сме членове на древно общество. Това е малка и изключително потайна организация. Ние сме пазителите на земите. От днес нататък такъв си и ти. Ние сме такива по собствен избор, водени от страст, заради отдаденост и вяра. Ти, господин Рал, си по рождение и по избор.
Алекс огледа внезапно придобилите сериозност лица на хората около себе си.
– Искаш да кажеш, че сте някакъв вид жреци или като рицарите тамплиери, или нещо такова?
– В известен смисъл да – потвърди с кимване един от мъжете.
Алекс остана донякъде изненадан, че никой не отхвърли подобно твърдение като абсурдно. Всъщност, откакто научи, че Джакс идва от друг свят и след като стана свидетел на събитията от последните седмици, той самият усещаше, че вече няма много неща, които биха могли да го шокират. Тревожеше го обаче фактът, че наследството на парче земя го е въвлякло насред тайна организация.
Алекс огледа лицата и вперените в него очи.
– И какво точно е това древно тайно общество? Какви са целите му?
– Това е дълга история с още по-дълга предистория – обади се Хал Халверсън. – В даден момент ще те запознаем с всички подробности, но засега не ми се струва удачно. Не ми допада идеята всички да сме тук заедно, на едно място. Обикновено избягваме подобни неща. Не искам да кажа, че хората, които ни създават всичките тези неприятности, знаят за нашата среща. Доколкото ни е известно, няма никаква гаранция който и да е от присъстващите неволно да е станал причина за предстоящи главоболия. Затова с цел предпазване на фонда ние рядко се събираме по толкова много членове наведнъж.
– Къде са останалите? – попита Алекс.
– Всички от охраната са членове на фонда – обясни Хал. – Освен тях има още няколко членове, пръснати из Европа. Като изключим тях обаче, останалите сме тук, в тази стая.
– Хал е прав – намеси се Майк. – Сега ще ти разкажем кратката версия, а подробностите ще останат за после.
– Очертава се интересно – измърмори под носа си Джакс и скръсти ръце.
– Преди много години…
– Колко точно? – прекъсна го Алекс.
– Не сме напълно сигурни. – Майк махна пренебрежително с ръка. – Много повече от хиляда години според нас. Както и да е, преди много векове било създадено обществото „Дагет“. Още от самото си начало то било изключително потайно. Не съществуват никакви писмени сведения за съществуването му, освен счетоводството и нотариалните документи. Основателите на „Дагет“ рискували живота си. Разкриването им пред когото и да било почти със сигурност било равносилно на смърт.
– Защо било толкова важно създаването на това общество? Какво налагало хората да рискуват живота си за него? – попита Алекс.
– Обществото ни се основава на вярата, че част от хората на тази земя са преселници от друг свят.
Алекс отново огледа лицата на всички присъстващи.
– Имаш предвид извънземни, които са пренесли тук хора с летящите си чинии? – попита той, тъй като все още не беше готов да им издаде, че знае за какво точно говореха те.
Алекс не искаше да ги заблуждава, правейки се на глупав, нито пък искаше да изглежда така, все едно им се подиграва. Той вярваше, че те са на негова страна. Те очевидно искрено бяха заинтересувани от неговата безопасност и бяха отдадени на запазване сигурността на земята, в която се намираше порталът. Същевременно залогът бе прекалено висок, за да може да си позволи да се притеснява твърде много да не нарани чувствата им. Животът му, както и животът на Джакс и на много други хора от двата свята, беше поставен на карта. Някои вече се бяха разделили с живота си. Той искаше да разбере със сигурност какво знаят членовете на „Дагет Тръст“, преди да им разкрие информацията, с която разполагаше той.
– Не съвсем – каза Майк, – книгата просто казва…
– Каква книга? – попита Джакс, внезапно изопнала тяло и наострила всичките си сетива.
Един от мъжете пристъпи напред. Беше единственият чернокож в групата. Изглеждаше наскоро прехвърлил петдесетте и в относително добра форма. Главата му беше обръсната и носеше малки очила с тънки рамки. Беше облечен с панталон в цвят каки и червена риза на шотландско каре, но изглеждаше като че ли беше роден да носи само елегантни делови костюми. Протегна ръка и се представи.
– Аз съм Ралф Овъртън и отговарям за книгата.
– Аз бих попитал същото като Джакс – каква книга? – Алекс се здрависа с него.
Ралф намести очилата си.
– По времето, когато е създадено обществото, е била съставена една книга. Тя съдържа разнообразна информация, а също и скици. Не полиграфски издържана, не прилича да е дело на монаси от онова време или нещо такова. По-скоро е самоделна изработка, груба и недодялана. Но това е единственият писмен източник, с който разполагаме.
Книгата би могла да се нарече отчасти летопис на събитията, отчасти опит да се хвърли повече светлина върху тях. Тя винаги, през всичките тези години, е била основен атрибут на обществото „Дагет“. Според информацията в нея поне част от хората на тази земя са дошли от друго място.