– Обществото е било сформирано, за да пази това свято познание, да го съхрани, за да не бъде загубено завинаги и напълно забравено. Подобно нещо се е очаквало да се случи и за да бъде предотвратена забравата, била създадена тази книга. Същевременно имало основателни причини да се вярва, че тайната е необходима, за да гарантира сигурността на хората от другия свят, на онези братя и сестри, останали там, където е домът.
– И как това тайно общество ще предпази онези други? – попита Алекс.
– Ами, виж сега – продължи Ралф, наведен към тях, – в книгата се казва, че ще дойде време, когато човек от този свят ще трябва да спасява другия. Това пророчество е и основната причина за съставянето на книгата и за създаването на обществото. Членовете на обществото „Дагет“ са тук, за да пазят това познание, докато дойде времето за изпълнението му.
– Членовете на обществото – прекъсна го Майк – са пазители на познанието и на пророчеството. И когато настъпи моментът, те ще помогнат на този човек, за когото се споменава там. Всички ние в тази стая от години проучваме неясни исторически нишки, които се простират през векове и култури. Тази наша страст в даден момент ни отведе до други като нас. Ние пазим това познание, вярваме в предназначението на книгата и в основателите на обществото. Ние вярваме, че някъде там съществува един друг свят.
Алекс сбърчи чело.
– Значи това би могло да се нарече един вид религия, религиозно вярване, правилно ли съм разбрал?
– Не точно – поклати енергично глава Ралф. – Не е религиозно вярване. Ние не сме поклонници на този друг свят. За теб може и да звучи като духовно вярване в друг свят, но това не е религия. За всички нас, настоящи и бивши членове на това малко общество, това вярване е дълбоко вкоренен интерес, споделена страст, абсолютна убеденост и крайна цел на живота. То се основава на тази книга, на избрани исторически факти и на сказанията, предавани през вековете между членовете на обществото.
– На мен ми звучи като религия – продължи да упорства Алекс.
Ралф отново поклати глава и всички останали го последваха.
– Обществото е било създадено с цел да съхранява това познание, докато не настъпи времето то да е потребно. Това е нашето призвание, не преклонение или обожествяване. Ние не боготворим другия свят или хората в него. Става дума просто за признание на факта, че имаме общи предци, че ние в нашия и те в техния свят сме личности, които са част от една по-висша човешка раса. Ние сме едно и ценим живота си – той е това, което е от значение.
Ралф вдигна показалец, за да подчертае важността на думите си.
– Ние искаме да сме готови и да се погрижим, когато настъпи точният момент, онези човешки същества в другия свят да не изгубят ценния дар на живота само защото ние сме се провалили и не сме реагирали съобразно познанието, което само ние притежаваме. Надяваме се и онези хора в другия свят да изпитват същата почит към нашия живот и да не позволят някой тук да го изгуби.
Алекс погледна към Джакс. Тя също изглеждаше запленена от думите на Ралф.
Точно такова беше отношението към живота и на Алекс. Но той реши да не се намесва и замълча, когато Хал Халверсън заговори.
– Безброй хора са били родени, пораснали, станали доживотни членове на обществото и починали, без да видят нищо от това, което вярваме, че се случва.
– През вековете – каза Майк – членовете на обществото са полагали усилия да се сдобият с някои неща, свързани с книгата. Най-важното – това, което „Дагет“ обществото търси от векове – е мястото, където вярваме, че е връзката с другия свят. То било открито в края на осемнайсети век от изследовател на име Леон Дефорс, който по щастлива случайност се оказал член на обществото. Той отнесъл вестта за откритието си на членовете на обществото в Европа.
Майк се обърна с жест към Ралф.
– Ти знаеш по-добре тази част. Защо ти не им разкажеш?
Ралф кимна и поде историята.
– След като открили връзката, за която от векове вярвали, че съществува, хората от обществото „Дагет“ емигрирали в Новия свят. Те донесли със себе си книгата и се заселили в Нова Англия, предимно в Бостън. Първоначално много от тях просто живеели на територията на земите, където била открита връзката, за да бдят над пустошта, която отговаряла на рисунката в книгата.
– Рисунка ли? – попита Джакс. – Каква рисунка?
– Най-първите членове на обществото не знаели къде се намира мястото, споменавано в книгата, но в нея имало груба скица, която показвала как изглежда то. Тъй като Леон Дефорс бил член на обществото, той внимателно изучил тази скица и когато по време на една от експедициите си попаднал на мястото, на мига го разпознал. Така установил местонахождението му – с помощта на рисунката.
– С времето – взе думата Майк – те осъзнали, че с прииждането на нови заселници в Нова Англия ще се нуждаят от повече ресурс, за да опазят това уникално място. С течение на годините обществото започнало да изкупува земите в тази област, която смятали за изключително важна – районът, където се намирало мястото, обозначено на рисунката в книгата.
Впоследствие изкупили и околните парцели, като така оградили с допълнителна буферна зона своята тъй ценна придобивка в центъра – ядрото на имота, който наследи ти, Алекс. Те създали фонда с цел допълнителна защита. Наследството било създадено, за да се спази Законът на деветките и да се изпълни пророчеството от книгата.
През последвалите години старите членове измирали, нови заемали местата им. Целта на всички била обща и те работели заедно, за да я постигнат – просъществуването и запазването на сигурността на обществото и на скъпоценната земя. Членовете инвестирали във фонда собствени средства в полза на земята.
– Трябва да е ясно едно – продължи Ралф с усмивка. – Законът на деветките идва от тази древна книга, той е неразривно свързан с нея, със земята, с теб. От самото начало членовете на обществото са го изучавали. През последвалите векове условията в него не се изпълнили. Но обществото останало бдително и членовете му търпеливо очаквали времето, когато това щяло да стане.
– Ние сме първите членове на обществото „Дагет“ – Майк отново обиколи с жест присъстващите в стаята хора, – станали свидетели на описани в книгата събития. Нямам думи, с които да опиша какво означава това за нас, господин Рал.
– Ама че история – отрони Алекс в последвалата тишина. – Доколко и каква част от нея според вас е истина?
Някои от членовете на обществото „Дагет“ си размениха тревожни погледи.
– Хайде да им покажем – подкани ги най-накрая Ралф.
– Какво трябва да ни покажете? – поинтересува се Алекс.
Хал Халверсън отиде в другата стая, а Ралф продължи разказа си.
– Не посмяхме да донесем книгата. Предвид интензивните събития, които ни затрупаха като лавина в последно време, решихме, че да я носим с нас тук би било твърде опасно. Книгата се съхранява в сейф в трезора на банка в Бостън заедно с нещо друго, което обаче сме донесли тук. Всъщност по отношение на книгата… Освен опасността да не попадне в ръцете на хората, които ни причиняват толкова главоболия напоследък, тя, както можеш да си представиш, е в изключително крехко състояние. Ние рядко се осмеляваме да я докосваме с ръце.
– Разбирам – увери го Алекс.
– Но в замяна на това донесохме нещо друго – каза Ралф и се почеса по едната вежда. След това намести очилата си, докато чакаше. – Надявахме се, че това ще означава много повече за теб, тъй като е в значително по-голяма степен пряко свързано с теб.
Хал Халверсън се появи от другата стая с продълговата кутия в ръце, не по-дълга от две педи. Беше изработена от дърво, което бе толкова почерняло от старост, че изглеждаше напълно черна. Халверсън внимателно я положи на масата.
Ралф пристъпи напред.
– От самото начало тази вещ се съхранява заедно с книгата. Всъщност тя е по-стара от нея и на практика е една от основните причини за съставянето й, както и мотив за основаването на обществото.
Той внимателно повдигна капака на кутията.
Вътре имаше сребърен нож, който изглеждаше като брат близнак на този, който носеше Джакс.
Ралф почтително и изключително внимателно плъзна пръст по сребърната дръжка, която бе поставена в легло от лилаво кадифе.
– Според книгата буквата „Р“ е обозначителен знак на Дома Рал. Тя ни показва, че този нож е бил донесен от другия свят, където някога е бил носен от елитната гвардия пазители на Господаря Рал.
– Добри духове! – промълви Джакс, неспособна да откъсне погледа си от ножа в кутията.
Пред очите на пълната с хора стая тя извади своя нож, превъртя го в ръката си и го сложи до другия на масата.
Всички погледи бяха приковани в двете абсолютно еднакви оръжия с гравирана буква „Р“ на дръжките.
Един от мъжете в дъното на стаята припадна.
50
ИЗПАДНАЛИ В ШОК, членовете на обществото „Дагет“ мълчаха и гледаха втренчено еднаквите ножове. Алекс, който беше застанал с лице към останалите, видя как очите на мъжа в черно хлътват и изчезват в орбитите си. Хвърли се, за да го похване, но не беше достатъчно близо и онзи политна назад.
В мига, в който мъжът падна, останалите сякаш се опомниха и се обърнаха да помогнат. Стаята отекна от множество загрижени съвети, изказани едновременно.