– Донесете възглавница, за да повдигнем краката – направи знак на обърканото множество той. После се зае да измери пулса на мъжа като човек, който очевидно знае какво прави. – Ще се оправиш, Тайлър. Просто полежи, за да може до мозъка ти да стигне повече кръв.
– Не, моля те, и сега съм добре – вдигна смутено глава Тайлър.
Някой подпъхна възглавница под краката му, а мъжът до него сложи ръка на гърдите му, за да не става.
– Просто бях шокиран, това е. Нищо ми няма, докторе – понечи да се изправи Тайлър. – Добре съм – настоя, макар и не особено убедително. Тръгна да се изправя и неколцина протегнаха ръка да го подкрепят.
– Може би е по-добре да останеш легнал – каза Алекс и го хвана за рамото, за да не загуби още веднъж почва под краката си.
– Да, най-добре го послушай – потвърди докторът.
– Казвам ви, че съм добре – настоя Тайлър с доста отслабнал глас. – Просто докато Хал отваряше онази кутия да ни покаже ножа, който обществото пази повече от хиляда години, се замислих за всички поколения членове, които са чакали този ден и никога не са видели нещата, в които вярвали или са чакали, докато аз съм тук и ставам свидетел как предсказание, направено в книга преди хиляда години, се сбъдва пред очите ми. После обаче видях стария нож…
Всички заговориха едновременно. Джакс използва случая, докато минаваше покрай масата, за да види какво се случва с мъжа, да прибере оръжието си обратно в ножницата.
Докторът каза на Тайлър да легне на канапето с вдигнати крака. Последният, смутен от цялото внимание, което бе привлякъл върху себе си, отказваше упорито, макар че едва се крепеше на крака. Другите обаче настояваха да спази указанията на доктора.
С периферното си зрение Алекс видя как в далечния край на групичката една ръка се протяга и грабва ножа от кадифената подложка в отворената кутия.
Мъжът на средна възраст, който бе взел ножа, блъсна една от жените с лакът и се хвърли към Джакс.
Джакс го видя в последния момент и се отдръпна назад, но беше късно. Острието я уцели косо, докато се опитваше да се извърти, за да го избегне.
Хал беше близо. Хвърли се през столовете към мъжа и успя да спре ръката му, която се канеше да нанесе на Джакс следващия удар. Алекс също се втурна натам през мелето. Жената, която размахалият нож мъж избута от пътя си, изпищя.
– Фред, недей! – извикаха други на нападателя.
Без да обръща внимание на виковете да спре, Фред продължи да замахва трескаво. Джакс избегна поредната атака и извади своя нож. Следващия път, щом Фред понечи да замахне, Хал изби ръката му. Ударът го отхвърли точно пред Алекс.
Без секунда колебание Алекс се завъртя, за да добави още повече сила и скорост на удара, който нанесе с лакътя си по врата на мъжа. Мощният му удар спокойно можеше да е строшил прешлените на нещастника. Фред се отпусна и се свлече на земята по гръб, в краката на изплашените наблюдатели, които отскочиха, за да освободят място за тялото му на пода.
Докторът коленичи до падналия и допря два пръста на шията му.
– Жив е, някой да се обади…
С нож в ръка, Джакс се засили, оттласна се с крак от един паднал стол и като се приземи до поваления мъж, заби ножа си в центъра на лицето му с две ръце. Ударът бе нанесен с такава сила, че върхът на острието опря в задната част на черепа.
– Вече не е! – изръмжа тя.
Алекс видя рукналата по бялата й блуза кръв, но внезапно други неща излязоха на преден план. Сграбчи Джакс за ръката и я вдигна във въздуха, но тя продължаваше да стиска ножа. Кървавото острие се отдели от костта и изскочи рязко.
Алекс я бутна зад масата. Тя политна назад и се удари в стената, а междувременно той заобиколи масата и извади пистолета си. Като използваше масата за физическа бариера, която да му осигури пространство, той вдигна пистолета и го насочи към останалите.
– Всички на пода!
Замръзнаха на място изненадано.
– На колене! Веднага или ще стрелям!
Хората започнаха да коленичат панически.
– Ръцете на тила! С преплетени пръсти!
– Аз съм лекар – обади се един мъж. – Джакс е ранена. Нека й помогна.
– На колене или си мъртъв! Ясно ли е?
Мъжът кимна с усилие.
– Джакс? – попита той през рамо, без да отделя поглед от наредените на пода хора. – Сериозна ли е раната ти?
– Не толкова, че да оставиш глока.
Думите й никак не го успокоиха, защото знаеше, че според нея той бе по-важен за осуетяването на плана на Каин от нея самата. Поне все още говореше.
– Хал, иди да провериш, моля те – направи знак с глава към нея той.
Халверсън, който бе извърнат настрани, подпрян на едно коляно, се втурна да изпълни молбата. Самият Алекс се бе съсредоточил върху най-неотложното – да наблюдава внимателно всички, в случай че мъжът, нападнал Джакс, има съучастници. Не знаеше дали сред обществото няма и други предатели. По негово мнение всичко това беше просто добре скроен капан. Не искаше паниката да го принуждава да дръпне спусъка, но за всеки случай трябваше да е готов.
Алекс продължаваше да държи пистолета насочен към коленичилите на килима в средата на стаята хора, видя Хал да притичва към бара и да взема кърпа. Чу как я разкъсва.
– Хал, кажи какво става.
– Ами, Фред, когото тя уби, е успял да закачи ръката й с ножа. За щастие той не е острен от хиляда години, иначе щеше да е много по-зле. Не съм лекар, но със сигурност ще трябва да се зашие.
Алекс въздъхна с облекчение.
– Какъв е планът, Алекс? – попита Хал и заведе Джакс до бара, като старателно притискаше кърпата в ръката й.
– Планът е да не допускаме повече изненади.
– Тази си беше бая голяма – обади се Ралф от мястото си на пода. – Познавам Фред Лоугън от години и никога не съм и подозирал, че е способен на такова нещо. Не разбирам какво става.
– Значи ставаме двама – добави Майк Фентън.
Алекс държеше коленичилите хора на мушката, като бе изопнал пръста си по дължината на цевта. Притесняваше се да го държи на спусъка, в случай че нещо го сепне и той го натисне неволно. Беше достатъчно опитен в боравенето с оръжия, за да е сигурен, че никой от хората пред него не би могъл да стигне до пистолета му, преди той да натисне спусъка.
Хал изруга под носа си. С периферното си зрение Алекс го видя как води леко нестабилната Джакс обратно.
– Скапаната мивка на бара не стига да се измие и гроздово зърно – каза охранителят. – Трябва да я заведа в банята, за да използвам мивката или ваната там.
– Много ли е зле? – попита докторът.
– Изглежда не е прерязал вени. Извадила е късмет.
– Да бе, голям късмет – изръмжа Джакс.