– Имам аптечка в колата – обади се докторът.
– Просто прави каквото ти казва Алекс, докторе, и засега си стой на мястото – отвърна Хал.
– Тогава измий добре около мястото, но гледай да не влезе сапун, после направи стегната превръзка, така че да притиснеш разреза и да спреш кървенето.
– Добре – отекна гласът на Хал от банята, докато светваше лампата.
– Господин Рал? – каза Милдред, неспособна да откъсне очи от кървавия труп на пода пред нея. – Мисля, че ще повърна.
– Погледни ме, Милдред. – Изплашената жена вдигна очи към него. – Ще ти мине. Не гледай към него, гледай мен. Няма да повърнеш. Ти си член на обществото „Дагет“. Бъди силна!
Думите му сякаш й помогнаха да се стегне малко. Пое си дълбоко дъх и продължи да гледа Алекс. Той се надяваше, че тя все пак няма да повърне.
– Не разбирам – каза Майк Фентън. – Всички познаваме Фред Лоугън от години.
– Не се обвинявай – отвърна Алекс. – Тези хора измамиха и мен. Добри са. Ти познаваш Фред от години. Аз познавам повечето от вас само от няколко часа. Залогът е голям. Надявам се да разберете защо не мога да си позволя да рискувам.
Повечето кимнаха.
Алекс се зарадва при вида на Джакс, която излизаше от банята. На лявата й ръка имаше импровизирана превръзка, пригодена от накъсана на ивици хотелска кърпа.
Тя коленичи до Алекс и извади ножа си.
– Добре съм – прошепна му. – Просто съм ядосана на себе си, че позволих да ме хване неподготвена. Чувствам се като пълна глупачка.
– Поне вече знаеш как се чувствах аз.
Няколко души, които се намираха най-отпред в групата, си поеха рязко дъх, когато Джакс се наведе и започна да изписва с ножа символи върху челото на мъртвия. Бежовият килим около главата му беше прогизнал от кръв, но от новите разрези бликна още.
Щом приключи, Джакс се отпусна назад, както беше на колене. Вниманието на Алекс беше съсредоточено върху това да овладее треперенето на ръцете си, докато насочваше оръжие към хора, по които се надяваше да не му се налага да стреля.
– Да му се не знае – прошепна едва чуто Хал. – Изчезна.
Алекс погледна надолу и видя, че трупът наистина е изчезнал. Килимът беше чист. Ножът на Джакс също.
– Беше от моя свят – обърна се тя към хората, които стояха и я гледаха шокирани, облещили очи. – Изпратих го обратно там.
Изведнъж всички започнаха да задават въпроси един през друг.
– Тишина! – изрева Алекс.
Стаята притихна.
– Сега какво? – прошепна Джакс до него.
– Сега – отвърна той, така че всички да чуят – ще изпробваме всеки един по един, за да видим дали ще изчезнат и ще се върнат обратно като Фред.
Хората ахнаха изплашено. Алекс им направи знак да замълчат.
– Не се тревожете. Няма да използваме нож.
– Нали не се налага да ги режеш? – прошепна Алекс към Джакс, самият той обхванат от внезапно съмнение.
– Не. Правя го с ножа си, защото искам да изпратя на хората там допълнително послание – писмо, написано с кръв. Мога да използвам всяко нещо, което оставя следи.
– Хал – махна към него с оръжието Алекс, – претърси ги. Искам да съм сигурен, че не са въоръжени.
Хал тръгна от човек на човек, като се извиняваше и ги претърсваше основно за скрити оръжия. После се изправи.
– Няма ръчни гранати, няма базуки.
– Добре. Би ли донесъл на Джакс една химикалка от масата?
Хал стъпи встрани от обсега на пистолета и заобиколи, за да подаде на Джакс химикалката. Джакс направи на Майк Фентън знак с пръст да се приближи, после посочи килима на около метър пред себе си.
– Остани на колене и се приближи.
Майк се придвижи, като държеше ръцете си на тила. Вдигна поглед към Хал, сякаш го умоляваше да му помогне.
– Просто прави каквото ти казват, Майк. След случилото се с Фред действията на Алекс са логични. Трябва да проверим всички.
– А теб? – попита Майк.
Хал въздъхна уморено и коленичи пред Джакс. Потупа челото си с палец.
– Провери първо мен.
Джакс кимна и започна да рисува символите с химикалката. Когато приключи, седна отново обратно на колене и отпусна ръка в скута си. Охранителят се обърна и показа на останалите символите на челото си.
– Ето, вижте всички – обърна се Джакс към коленичилите хора. – Рисувам знак, който има силата да активира линията на живота на всеки един от вас. По нея човек от моя свят може да се върне обратно там. Ако Хал беше от моя свят, щеше да изчезне като онзи мъртвец, Фред.
Всички кимнаха в знак, че разбират. Вече изглеждаха значително по-спокойни. Идваха един по един и оставяха Джакс да рисува с химикалката по челата им. Странна гледка беше как цяла стая хора стоят на колене да им рисуват чудати знаци по челата.
Милдред беше последна. Не изчезна. На лицето й обаче се изписа облекчение – сякаш едва ли не бе очаквала, че е възможно.
– Ще ми се да мога да запечатам този момент – каза тя на групата, като оглеждаше лицата им. – Ние сме първите членове на обществото, които са видели нещо от онзи свят, от написването на книгата насам.
– Сега какво следва? – попита Халверсън, когото занимаваха по-важни неща от запазването на някакви символи.
– Ами най-напред ще оставим докторът да се погрижи за ръката на Джакс – отвърна Алекс.
– Крайно време беше – измърмори мъжът, докато се изправяше на крака, за да се приближи.
По пътя Хал го спря с ръка.
– Не се дръж така с Алекс. Фред се опита да убие Джакс. Алекс изобщо не беше длъжен да идва тук. Не беше длъжен да купува земята, нито пък да участва във всичко това. Не го вини, че се страхува за живота си и за този на младата си дама. В крайна сметка този, който я нападна, бе един от хората, на които трябваше да има доверие.