– Разбира се, влизай. Аз ще закарам джипа и ще го оставя за смяна на стартера. Ще имаш предостатъчно време. Ще трябва и да напазаруваме някои неща, като се надявам дотогава джипът да е готов.
Тя се претърколи върху него.
– А имаме ли време за още една целувка?
Вместо отговор той я придърпа в обятията си. Косата й се разстла напред покрай раменете й и обгърна лицето му, сякаш дори тя искаше да бъде близо до него. След дълга целувка тя се отблъсна обратно. С пръст отмести назад косата му от челото.
– Никога досега не съм изпитвала нещо подобно към друг човек.
– Знам. Аз също.
– Нито към Бетани? – попита тя със закачлива усмивка.
– Особено към Бетани – каза той със сериозен тон, преди да я придърпа за нова целувка.
След края й Джакс отново се надигна.
– Какво ще правим с нас?
– Какво искаш да кажеш?
Тя сви рамене и извърна очи.
– Ами, аз не съм от тук. Ако намеря начин, трябва да се върна обратно.
Тя току-що бе засегнала болезнен нерв в душата му. Алекс разбираше, че той не може да иска от нея да обърне гръб на хората, които зависят от нея. Той не знаеше какво или коя бе тя в своя свят, но знаеше, че е важна личност и че хората там се нуждаят от нея.
– А какво ако има начин аз да дойда с теб?
– Де да можеше… – въздъхна тя, – но ти няма как да дойдеш в моя свят. Няма никакъв начин това да стане. Може само да умреш, докато опитваш. Ако успееш да задействаш портала, ти не можеш да го използваш. Аз мога. Чрез портала аз ще мога да се върна вкъщи. Аз трябва…
Алекс преглътна при болезнената мисъл за това как тя завинаги напуска неговия свят, как го изоставя.
– Може би аз няма да мога да задействам портала.
– Няма такъв вариант – отново въздъхна тя. Ти си Александър Рал.
– Кой знае. Може пък да не ни се наложи да се безпокоим за това.
Челото й се сбърчи.
– Какво имаш предвид?
– Ако Каин успее, и двамата ще сме мъртви.
Усмивката й се върна.
– Винаги успяваш да ме накараш да се усмихна, дори когато сърцето ми се къса.
– Тогава дължиш ми най-малко още една целувка.
И тя го направи. Тази целувка накара всички предишни да изгубят смисъл. От нея Алекс се отнесе, забравил за всичко друго, освен Джакс. Почувства се напълно завършен, все едно допреди не бе живял. В този момент за пръв път в живота си той изпита истинско, съвършено блаженство.
Най-накрая, останала без дъх, тя се отдръпна от него. Алекс не мислеше, че някога ще може да й се нагледа. Тя беше най-съвършеното създание, което някога беше виждал. Беше толкова красива, че от красотата й направо изпитваше болка.
– Е – прошепна тя, без да отмества поглед от очите му, – а имаме ли време за нещо повече от целувка?
53
АЛЕКС СЕ ОКАЗА ПРАВ – сто долара бакшиш на приемчика в сервиза му осигури ентусиазирано обещание за бърза реакция и специално внимание.
Като се боеше, че джипът е регистриран на истинското му име, той не се осмели да използва в сервиза фалшивата си шофьорска книжка и вместо нея остави истинската си.
– Готово, господин Рал – каза човекът от малката платформа на входа на сервиза, докато Алекс вкарваше колата – ще ви оправим за нула време и ще можете да си продължите ваканцията. Имате ли телефон, на който да ви потърсим?
– Съжалявам, вчера забравих да си заредя мобилния телефон. Аз ще намина по-късно да проверя дали сте готови.
– Дайте ни няколко часа и сме свършили. – После мъжът посочи с химикалката си. – Ако искате, може да почакате и в салона за клиенти и аз ще ви извикам, като стане готова.
– Имам няколко задачи за вършене. Ще се отбия след това.
– Ние сме тук. Можете да се върнете по същия път – през салона.
Алекс благодари на мъжа и мина покрай редицата от джипове, очакващи да влязат за сервиз. Зад отворената врата на гаражното хале стоманеносивото небе изглеждаше като надвиснало да задуши малкото градче.
Алекс вървеше през салона, когато долетялата откъм телевизора дума „Хамбург“ го накара да се закове на място.
Водещият на сутрешните новини съобщаваше за огромен пожар в хотел в Хамбург, Германия. Установено било, че алармената система в хотела не се задействала и пожарникарите не успели да доставят достатъчно вода за потушаването на пожара. Очакванията били за множество жертви.
– Петнадесет минути по-късно в Лондон – продължи водещият – се случи друга трагедия – останал без управление камион се вряза в група пешеходци пред натоварена железопътна гара. Източниците ни съобщават за единайсет загинали и десетки тежко ранени. Шофьорът е избягал от местопроизшествието. От полицията се надяват той в най-скоро време да бъде арестуван. Според местните власти това е най-тежкото подобно произшествие в съвременната ни история.
Алекс остана като парализиран, вторачен в новините в очакване да чуе други подробности, но те продължиха с репортаж за предстоящата след няколко дни в Япония среща на върха на лидерите на развития свят.
Алекс си припомни бележката, която Хал бе открил сред картите в стаята в Бангор. В нея се споменаваха два града: Хамбург и Лондон. Посочените часове бяха сутринта, като между тях имаше промеждутък от петнайсет минути. Той знаеше, че не може да става и дума за случайност.
Внезапно го обзе непреодолимо желание да се върне при Джакс и той забърза по улицата. Когато влетя в стаята, я завари да крачи напред-назад. В ръката си държеше плик за писма.
– Телефонът иззвъня. Вдигнах и човекът отсреща каза, че на рецепцията има писмо за Ханк Крофт. Така че отидох до там. Те ми поискаха документ за самоличност. Показах им онова нещо, което Майк Фентън направи за мен – картончето с моя образ, на което пише, че се казвам Джена Крофт. Дадоха ми това.
Джакс му подаде плика. На него пишеше „Господин Ханк Крофт“.
Алекс го разкъса. Вътре имаше сгънат на две лист. Той разпозна прецизния почерк. Беше същият като на бележката, която Хал Халверсън му донесе случайно.
Джакс нервно хапеше долната си устна, докато Алекс се зачете в писмото.
– Е, какво е?