Лунните градини - читать онлайн бесплатно полную версию книги . Страница 4

Изстинали са вече пепелищата. И разтварямедревната книга.Омазаните страници редят сказания за власт, залязлаи порутена: слова без топлина.Погасло е огнището — топликът му, искриците животса само спомен в замъглените очи… Кое омайва моя ум,кое обсебва мисълта ми, щом се разтвори Книгатана мъртвите и вдишам мириса на старо време?Та чуйте, прочие, словата понесени от този дъх.Че тези сказания са сказания за всички нас,отново и за кой ли път.Че ние сме историята преживяна и това е всичко.Вовеки и безкрай.