Лунните градини - читать онлайн бесплатно полную версию книги . Страница 5

Императорът е мъртъв!И мъртва е десницата му — студена и отсечена!Ала съзрете глъхнещите сенки,сдвоени как текат във кръв и съкрушенинадолу и далеч от смъртния ви взор…От скиптъра на властника отхвърлен,от златни канделабри светликът вече бягаи от огнище със самоцвети обкованогодини седем топлината му кървя…Императорът е мъртъв!И мъртъв е съратникът на господаря, въжето срязано е.Ала съзрете как покълва връщането —залитащия мрак, савана дрипав —чада обгърнало във глъхнещата светлина имперска.На песен погребална чуйте плахия напев;пред залез-слънце хвърля ален плащ денятнад сгърчена земя; в очи обсидианмъстта отеква седемкратно…

Зов към Сянката (I.i. 1–18)

Фелисин (р. 1146)